Решение № 36 от 26.03.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. К., 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова в присъствието на прокурора Д. Д. Р. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245100600018 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 18/13.04.2023 г. по НОХД № 972/2022 г. по описа на РС – К., подсъдимият А. С. Д. от гр.К., живущ в гр.К., с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че:

На 15.05.2021 г. в гр. К. е причинил на Г. М. Д. от гр. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване и изкълчване на основата на крайната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец – престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НК е оправдан.

Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – К. против така постановената присъда от К.йския районен съд. В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и не кореспондирала със събрания доказателствен материал по делото. В допълнителни мотиви към протеста се сочи, че с найголямо значение за изясняване на фактическата обстановка били показанията 1 на свидетеля Г. Д., който непосредствено е възприел действията на подс. А.

Д.. Показанията му следвало да бъдат кредитирани, тъй като били последователни, безпротиворечиви и логични. Макар и като пострадал от престъплението свидетелят Г. Д. да бил заинтересуван от изхода на делото, не били налице основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания. Според установената съдебна практика показанията на пострадалия били важен източник на преки доказателства и не можели да бъдат игнорирани само поради евентуална заинтересованост, като претърпял вреди от престъплението. Последното задължавало съда при оценката им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на доказателства. Обективността и добросъвестността им се преценявала след съпоставка с всички други преки и косвени годни доказателства. В случая, както на досъдебното производство, така и пред съда пострадалия свидетел Г.

Д. излагал последователно твърденията си относно самоличността на извършителя и обстоятелствата, при които е извършено деянието. Поради това показанията му били обективни, последователни, достоверни и кореспорендиращи на събрания по делото доказателствен материал и в частност със заключението на съдебно-медицинската експертиза. Свидетелят Г. Д. сочел подс.А. Д. за извършител на деянието, възпроизвеждайки конкретни действия от подсъдимия, извършвани спрямо него по време на инцидента. При наличието на две групи противоречащи си гласни доказателства, следвало да бъдат кредитирани тези, които се подкрепят от други доказателства по делото, в чиято достоверност липсват основания за съмнения. В настоящия случай това били заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, приложеното съдебномедицинско удостоверение и медицински документи от МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД - гр.К., касаещи прегледа и оказаната медицинска помощ на свидетеля Г. Д..

Конкретно в заключението на съдебномедицинската експертиза било посочено, че пострадалия е получил счупване и изкълчване на основата на крайната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка. Според вещото лице счупването и изкълчването на основата на крайната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка било в резултат на действието на твърд тъп предмет и биха могли да бъдат получени по начин, посочен в показанията на свидетеля Г. Д.. Освен това, по делото не били събрани доказателства за това полученото от свидетеля Г. Д. травматично увреждане да е причинено по 2 начин и време, различни от описаните от него. В хода на съдебното следствие не било установено наличието на други факти и обстоятелства, които могат да причинят описаната в обвинителния акт средна телесна повреда - счупване и изкълчване на основата на крайната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка.

Анализът на изброените доказателства обосновавал извода, че подсъдимият А. Д. е осъществил състава на престъплението по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, следователно на пострадалия Г. Д. му била причинена средна телесна повреда.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени присъда № 18/13.04.2023 г., постановена по НОХД № 972/2022 г. по описа на Районен съд-К., като признае А. С. Д. за виновен и му наложи наказание съобразно повдигнатото обвинение по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и събрания доказателствен материал.

Недоволен от така постановената присъда е останал и жалбодателят Г.

М. Д., който я обжалва като неправилна - незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени обжалваната присъда на РС – К. на основание чл.334, т.1 от НПК, във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3 от НПК и да върне делото на първоинстанционния съд. Алтернативно моли съда на основание чл.334, т.2 от НПК да отмени присъдата на РС - К. и да постанови нова присъда, с която да осъди подсъдимия, оправдан от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - К. поддържа протеста по изложените в него съображения и моли същият да бъде уважен. Счита, че въззивната жалба на частния обвинител е основателна в частта, в която се иска отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

Неоснователно намира искането делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитник а си адв. Г.

Б., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Подсъдимият А. С. Д. лично и чрез своя защитник – адв.Е. П. от АК - К.

3 счита както протеста, така и въззивната жалба за неоснователни, а атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Според защитника на подсъдимия, съдът е произнесъл присъдата си при спазване на материалния и процесуалния закон и е изложил подробни мотиви към същата. От събраните по делото доказателства, включително и от анализа, направен от съдиите от ВКС, и от събраните на въззивното следствие доказателства, счита, че не се установява подс. А. Д. да е осъществил състава на престъплението по чл.129 ал.1 от НК. Пострадалият имал установена средна телесна повреда, но счита, че събраните по делото доказателства не сочели за автор на телесното увреждане да е подсъдимият. В този смисъл счита съжденията на защитника на пострадалия - че нямало основания пострадалият да посочи друго лице за автор, това не било доказателство, а твърдение, което не било съобразено с доказателствата по делото. Счита, че вещото лице е изяснил механизма на причиняване телесното увреждане – на счупения пръст, за това, че по-голяма е вероятността такова счупване да се извърши, ако има някаква твърда подложка под или зад пръста, за да може да се осъществи счупването, отколкото начина, по който описва самия пострадал. В същото време вещото лице описва и механизма на нанасяне на другите твърдени удари по тялото за това, че удари с такъв интензитет биха оставили някакви следи, включително и синини, които с изтичане на времето от два дни до прегледа, биха били полесно отграничими. Имало значение за това имал ли е синини пострадалия или не е имал, с оглед на проверката на неговите показания по отношение на броя и на интензитета на нанесените му удари. При липсата на синини и някакви белези по тялото, можело да се направи преценка за достоверността изцяло на неговите показания. С оглед на събраните по делото доказателства, моли да се остави в сила атакуваната присъда, тъй като счита, че не са налице основания за нейното отменяне.

В последната си дума, подс.А. Д. моли за присъда, която да е оправдателна.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста и жалбата, приема за установено следното:

Протеста и въззивната жалба са депозирани в законово установените 4 сроковете, от легитимирани лица, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Първоинстанционния съд е положил необходимите усилия за изясняване на всички обстоятелства по предявеното на подсъдимия обвинение и събирането на поисканите от страните доказателства.

Настоящото въззивно производство е второ по ред, като при първоначалното разглеждане с Присъда № 18 от 20.09.2023 г. постановена по ВНОХД № 216/2023 г. по описа на ОС – К., първоинстанционната оправдателна присъда е била отменена изцяло и подс.А. С. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъплението по чл.129, ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е било отложено за срок от три години. Така постановената нова присъда е била обжалвана от подс.Д. и с Решение № 39 от 17.01.2024 г. постановена по н.д. № 1056/2023 г. по описа на ВКС, въззивната присъда е отменена, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, закрепени в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК и делото е върнато на въззивиня съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

С оглед даденните в отменителното решение на касационния съд указания, във въззивното производство са допуснати до повторен разпит подсъдимият А. Д., пострадалият – св.Г. Д. и вещото лице – доктор Н. М.. Въз основа на всички събрани доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 15.05.2021 г. около 13:10 часа, св. Г. М. Д. от гр. К. се прибирал с велосипеда си към дома си, за да остави същият в подземната част на блока на ул. „Т.“, където се намирал гаража му. Стигайки до входа на гаража, св.Г. Д. видял, че пред същият е спрял лек автомобил, джип, марка, „Мерцедес“ с №*.

Минавайки с велосипеда покрай автомобила и виждайки, че вътре е подс. А.

Д., който току-що бил влязъл в същия, св.Г. Д. му казал, че така, както е спрял може неволно да му закачи джипа, на което подсъдимият отвърнал, че не е спрял, за да пречи и че веднага тръгва. Св.Д. нарекъл подсъдимият пияница и двамата си разменили реплики на висок тон, след което св.Г. Д. влязъл в гаража и тръгнал към своята си гаражна клетка. След като подсъдимият Д. си тръгнал св.Г. Д. в 13:16 часа се обадил на ЕЕН 112, като заявил, че получил 5 удари от А. Д. с прякор „А.“ и му е счупен пръстта на лявата ръка. Поради тази причина св. Г. Д. поискал на място да дойде полиция и линейка, тъй като чувствал силни болки в четвърти пръст на лявата ръка. След като на указания от св.Г. Д. адрес, а именно бул. "С.С."* на пресечката с ул. „Т.“ била изпратена линейка, същият бил заведен в ЦСМП - К., за оказване на медицинска помощ. В ЦСПМ - К. след извършен преглед св.Г. Д. бил насочен за снимка на лявата ръка. След направената снимка било установено, че четвъртият пръст на лявата ръка на св.Г. Д. бил счупен. Поради тази причина св.Г. Д. бил гипсиран в отделението по травматология.

От съдебномедицинска експертиза № 63/25.06.2021 г. се установява, че на Г. М. Д. е било причинено: Счупване и изкълчване на основата на крайната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваният.

Счупването и изкълчването на основата на крайната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

От справка в Централна база КАТ по регистрационен номер се установява, че лек автомобил, марка, „Мерцедес“ с №* е собственост на А. С.

Д. от гр.К..

Така описаната фактическа обстановка, се установява по безспорен начин от: обясненията на подсъдимия, дадени в хода на въззивното съдебното следствие; показанията на свидетелите К.А. и Е.И., дадени на първоинстанционното съдебно следствие, на които съдът дава вяра; както и от части от показанията на св.Г. Д., дадени в хода на въззивното съдебно следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 от НПК; както и отчасти от показанията на свидетеля Д.