Решение № 668 от 26.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Варна, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.

Деница Добрева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело № 20263100500243 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: *****, със съдебен адрес: ******, чрез адв.Й. Ч., против Решение №4080/14.11.2025г. по гр.д.

№6124/2024г. по описа на PC Варна, с което е уважен предявения от Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Света Марина“ ЕАД, с ЕИК 103562052, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“ №1, представлявано от С.П.- А.-А.а, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.109, ал.1 от ЗЗО, за установяване съществуването на задължение на въззиваемият към въззивника в размер от 5292лв., представляващи стойността на незаплатено болнично лечение по Клинична пътека №123 на неосигурен пациент в Клиника по съдова хирургия към посоченото лечебно заведение за периода 26.08.2023г.-29.08.2023г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 16.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №2707 от 17.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5890/2024г. на РС Варна.

С жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски. Излага подробно описание на извършените по делото 1 процесуални действия и се прави анализ на приетата медицинска документация, съдържаща се в История на заболяването. Поддържа се, че съдът не е изследвал в пълнота доказателствата по делото и не е взел предвид оспорванията на ответника, поради което е формирал неправилен извод за основателност и доказаност на иска. Поддържа се, че подписите положени на стр.2, 5, 7, 8, 9, 21, 22, 29, 42 във въпросната документация не са на ответника, както и че в същата има неясноти и дописвания. Поддържа се още, че преписката по документацията е и непълна, тъй като не е представен единствения подписан от ответника документ при приема му в лечебното заведение, а именно декларация, че е социално слаб. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна, депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че жалбоподателя излага твърдения, които първоинстанционният съд вече е разгледал подробно и във връзка с които е постановил правилно, законосъобразно и аргументирано решение. Сочи се, че доводите на жалбоподателя са вътрешно противоречиви, тъй като същия продължава да оспорва цялата медицинска документация, съставена от лечебното заведение по време на лечението на пациента, както и положените подписи, но същевременно излага, че лечението му е проведено. Поддържа се, че изложените в жалбата възражения са извън кръга на релевантните обстоятелства, които следва да бъдат установени за доказване на ищцовата претенция. Твърди се, че в случая здравноосигурителните права на пациента са прекъснати, поради което РЗОК отказва да заплати лечението му, а причината за отказ на Дирекция “СП“-Варна да стори това, е фактът, че ответника има качеството на управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество и не отговаря на условията на чл.1, ал.4, т.4 от ПМС №17/31.01.2007г. и ПМС №313/27.12.2013г. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Оспорват се доказателствените искания на жалбоподателя.

В открито съдебно заседание, въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа отправените до съда изявления. Счита, че по делото не е установена информираността на лицето по отношение на лечението, което ще му бъде проведено, нито по отношение на средствата, които последното би му струвало.

Въззиваемата страна излага становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на поставения първоинстанционен съдебен акт. Счита, че в хода на производството е установено, както проведеното лечение на пациента, така и липсата на здравно-осигуряване на пациента, съответно на реализиране на насрещно плащане за предоставената медицинска услуга. С депозирани писмени бележки процесуалният представител на лечебното заведение, подробно аргументира тезата.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск от Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Света Марина“ ЕАД, с ЕИК 103562052, против Е. К. Д., с ЕГН **********, за установяване на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.109, ал.1 от ЗЗО, съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника в размер от 5292лв., 2 представляващо неизплатено болнично лечение по клинична пътека №123 на неосигурен пациент в Клиника по съдова хирургия към посоченото лечебно заведение за периода 26.08.2023г.-29.08.2023г., ведно със законната лихва върху вземането от 16.05.2024г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №2707 от 17.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5890/2024г. по описа на Районен съд Варна.

В исковата молба се твърди, че ответникът е постъпил на 26.08.2023г. в Клиника по съдова хирургия при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД с диагноза емболия и тромбоза на илиачна артерия. Излага, че при хоспитализацията му е било установено, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, за което то е уведомено. Пациентът е декларирал писмено, че ако не възстанови здравноосигурителния си статус до приключване на леченмието, ще дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ по Клинична пътека №123, определена съобразно ценоразписа на лечебното заведение в размер на 5292лв. Твърди се, че независимо, че пациентът не е бил здравноосигурен, лечебното заведение го е лекувало в периода 26.08.2023г.-29.08.2023г., съответно са изпълнени всички диагностично-терапевтични процедури по клиничната пътека. Сочи се, че след отчитане на клиничната пътека към НЗОК, същата е отказала заплащане на стойността на осъщественото на ответника лечение, тъй като пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализация. Излага се, че Дирекция “Социално подпомагане“-Варна също е отказала да отпусне целеви средства за диагностика и лечение, защото ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на “Свем“ ЕООД. По изложените съображения и по аргумент от чл.109, ал.1 от ЗЗО, ищецът поддържа, че ответника дължи заплащането на стойността на оказаната му медицинска помощ, за което е последният е уведомен писмено с Писмо с изх.№АД-1161/21.03.2024г., връчено му на 26.03.2024г. Твърди се въпреки уведомлението плащане от страна на ответника не е последвало.

С постъпилия от ответникът отговор на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на иска. Твърди се, че в периода до 2017г. ответника не е бил трудово ангажиран, но се е осигурявал. След посочения период, тъй като здравословното му състояние се е влошило, същият е преустановил плащанията. Излага се, че на 25.08.2023г. ответника бил транспортиран с бърза помощ до болницата и предвид състоянието му е бил хоспитализиран. Излага се още, че по време на транспортиране и прием в болницата, ответникът е придружаван от С. Д.а, с която той живее на съпружески начала и която при хоспитализирането му била задължена да подпише декларация, че той е социално слаб. Сочи се, че ответника бил опериран и подложен на допълнително лечение, след което на 29.08.2023г. бил изписан. Твърди се, че по-неясни причини ответника е бил принуден да подпише документи, за които впоследствие установил, че са свързани с дължимост на парични суми.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и 3 правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено, в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, постановено при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционният съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда.

В случая въззивникът излага оплаквания за неоснователно насочена спрямо него парична претенция за плащане във връзка с предоставена му медицинска помощ, като се аргументира, че към момента на постъпване в лечебното заведение не е бил информиран за условията, при които ще се проведе лечението му и за неговата стойността на същото. Наред с това се оспорва твърдяната от ищеца продължителност на престоя на пациента в лечебното заведение и редовността на водената медицинска документация.

Така описаните оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото не е спорно, че след 2018г. въззивникът е с прекъснати здравноосигурителни права, като същите не са възстановени до 29.08.2023г. Не се спори и че на 26.08.2023г., след преглед в Консултативно-диагностичен блок/Спешно отделение при УМБАЛ “Света Марина“ ЕАД и поставена диагноза емболия и тромбоза на илиачна артерия, ответника е бил насочен по спешност за хоспитализация в Клиника по съдова хирургия.

Няма спор, че в деня на хоспитализацията на Е. Д., последният е бил придружаван от С. Д.а, с която той живее на семейни начала и че от името на пациента, чрез лечебното заведение, е подадена Декларация, адресирана до Дирекция „“Социално подпомагане“-Варна с цел подпомагане при плащане на средствата по предоставената медицинска услуга. Принципно няма спор, че проведеното лечение на ответника е приключило успешно, като същият е изписан от лечебното заведение, както и каква е стойността на клиничната пътека, по която е осигурена медицинската грижа и която не е заплатена.

В хода на първоинстанционното производство като част от доказателствения материал са приобщено медицинско досие на ответника за периода на престоя му в лечебното заведение, което съдържа както документи, свързани с проведеното му лечение (резултати от образни, клинико-лабораторни изследвания, анестезиологични листи, оперативен протокол, температурен лист), така и такива по повод на информираността на пациента за лечебно-диагностичния процес, правата и задълженията му към лечебното заведение (цена на лечението; последици от преждевременно напускане; евентуални рискове при извършване на диагностика, лечение, манипулации). От посочените документи, сред 4 които и Епикриза издадена на 29.08.2023г., се установява, че след извършен в ранните часове на 26.08.2023г. преглед на ответника в Консултативно-диагностичен блок/Спешно отделение при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, е поставена диагноза и е препоръчана терапия с хоспитализация в Клиника по съдова хирургия в същата болница. От Историята на заболяването се установява, че ответника е настанен в клиниката на 26.08.2023г., опериран на същата дата и след пролежани 3 дни, е изписан на 29.08.2023г. с подобрение. По време на престоя на пациента е извършено проследяване на състоянието му, чрез извършване на лабораторни и образни изследвания. Част от медицинското досие на Е. Д. са изготвени две справки от 26.08.2023г. и от 29.08.2023г., от които е видно, че същия е с прекъснати здравноосигурителни права през м.01-06.2023г., и в периода от м./07.2018г. до м.12.2022г.