Решение № 260044 от 24.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 24.02.2026 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ при секретаря К. Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3051 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Ищецът К.Г. твърди, че на 05.02.2019 г. е сключил с ответниците А.А. и Д.А., които са съпрузи, договор за продажба на л. а.

„Хюндай Санта Фе“, рег. № ******, като е заплатил цена в размер на 46 000 лв. Твърди, че на 03.12.2020 г. ищецът е спрян от служители на МВР и след извършена проверка е констатирано, че автомобилът е обявен за откраднат в чужда държава. Поради това ищецът доброволно е предал на служителите на МВР автомобила, заедно с ключовете за него и свидетелството му за регистрация.

Ищецът твърди също така, че междувременно е направил разходи, свързани с ремонт на автомобила – 1 104,19 лв., както и за сключване на задължителна застраховка гражданска отговорност и имуществена застраховка „Каско“ за него, като общо за застраховки е заплатил 5 102,45 лв., а също така е заплатил и разноските за нотариални такси по сделката за продажба на автомобила, които са в размер на 1 277,20 лв. С оглед на посочените обстоятелства ищецът твърди, че ответниците като продавачи на автомобила никога не са били негови собственици и съответно не са прехвърлили собствеността върху него и на ищеца, поради което заявява, че разваля договор за продажба и иска ответниците да му заплатят солидарно сумата 46 000 лв. – заплатената от него цена по разваления договор, както и сумата от общо 6 206,64 лв. – необходими и полезни разноски за автомобила, както и сумата 1 277,20 лв. – разноски по сключването на договора за продажба, заедно със законната лихва върху тези суми от 08.03.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът А.А. оспорва предявените искове. Не оспорва, че е сключил с ищеца процесния договор за продажба, като твърди, че автомобилът, обект на договора, е закупен от него втора употреба в Австрия с писмен договор.

В тази връзка оспорва обстоятелството, че лицето, от което е закупил автомобила, не е било собственик на вещта, а също така оспорва да е спазена процедурата по връщане на автомобила по чл. 84 ЗМВР, както и той да е върнат на неговия собственик. При евентуалност твърди, че тъй като е придобил владението на автомобила с договор в писмена форма, платил е изцяло продажната цена и е владял необезпокоявано автомобила в периода 01.06.2018 г. – 05.02.2019 г., като е плащал и дължимия местен данък и е застраховал автомобила, а също така е добросъвестен и не е знаел, че подавачът не е собственик, той е придобил собствеността върху автомобила на основание чл. 78, ал. 1 ЗС, а съответно ищецът също е придобил собствеността след продажбата на вещта. Оспорва и сочените от ищеца разходи, свързани с автомобила, да е било необходимо да се извършват (относно ремонта), а също и че разходите за застраховки не представляват необходими или полезни разноските, както също така оспорва тези разходи да са били извършени. Възразява и че пазарната стойност на автомобила вследствие на амортизация е в по-нисък размер от тази, на която е бил закупен от ищеца, поради което ищецът би се обогатил ползвайки автомобила и претендирайки връщане на цялата продажна стойност. Отделно от това твърди, че между него и съпругата му ответницата Д.А. е регистриран режим на разделност, поради което те не са солидарно отговорни за заплащане на процесните суми, като сочи, че ищецът е извършил плащането на цената единствено по личната банкова сметка *** А.А.. Претендира разноски в производството.

Ответницата Д.А. оспорва исковете. Оспорва твърденията на ищеца относно наличието на основания за развалянето на договора и заплащане на процесните суми, включително доколкото другият ответник е прехвърлил автомобила, който е бил негова собственост. Оспорва и претенцията на ищеца по отношение на извършените от него разходи за автомобила. Твърди, че между нея и съпругът ѝ А.А. е регистриран законов режим на разделност, както и че те живеят отделно, на различни адреси, поради което не е налице основание за възникване на солидарна отговорност. В тази връзка твърди и че ищецът не е плащал цената по процесния договор на нея, като оспорва и обстоятелството да е закупила автомобила. Не претендира разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото страните не спорят, като това се установява и от представения договор за продажба на автомобил от 05.02.2019 г., че на посочената дата между ищеца К.Г. като купувач и ответниците А.А. и Д.А. е сключен договор за продажбата на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с ДК № ******, рама № KMHSU81XDGU553151. Видно от представените платежни нареждания от същата дата ищецът е заплатил по сметката на ответника А.А. цената по договора в размер на 46 000 лв. (обстоятелство, което поначало също не се оспорва от ответниците).

С оглед на възраженията на ответниците относно това, че договорът е сключен само с ответника А.А. и съответно само той е получил цената по него, следва да се има предвид на първо място, че в самия документ нотариусът е отразил в заверката си, че ответникът А.А. сключва договора както лично за себе си като продавач, така и от името на съпругата си Д.А., която също е продавач. Поради това следва да се приеме, че договорът е сключен от името и на двамата ответници като продавачи.

Следователно, след като договорът е сключен и от двамата ответници като продавачи, то и двамата са поели задълженията на продавач по договора, включително свързани с прехвърлянето на собствеността върху автомобила, а съответно и относно отговорността на продавача в случай че собствеността не е надлежно прехвърлена. В тази връзка следва да се посочи и че ответницата Д.А. не оспорва наличието на представителна власт за ответника А.А., който да действа от нейно име при сключването на процесния договор. По делото не са представени и доказателства, които да опровергават отразеното в заверката на нотариуса обстоятелство относно това кои са страните по договора.

С оглед на това, че и двамата ответници са продавачи по договора, без значение е обстоятелството дали автомобилът е бил придобит само от ответника А.А., доколкото между съпрузите е вписан режим на разделност в имуществените им отношения (видно и от представеното удостоверение от Агенцията по вписванията). Това обстоятелство е без значение, тъй като отговорността на ответниците произтича от неизпълнението им по договора за продажба, в който и двамата, в качеството си на продавачи, заявяват, че са единствени и пълноправни собственици на автомобила, както и че автомобилът не е предмет на съдебни спорове и т.н., като в същото време не са изпълнили задължението си да прехвърлят собствеността върху вещта, обект на договора, тъй като нито един от двамата продавачи по договора не е притежавал собственост върху автомобила (както е разгледано по-долу).

След като продавачи по договора са и двамата ответници, то и двамата следва да отговарят за неговото изпълнение и съответно за неговото неизпълнението. Възражението от ответницата Д.А., че не е страна по договора, тъй като плащането по него е извършено по банкови сметки на ответника А.А. е неоснователно. Страните по договора, като такава е и ответницата, са уговорили начин на плащане, като са посочени две банкови сметки, по които да се заплати цената, които са с титуляр ответника А.А. (видно от представените платежни нареждания). Това обстоятелство обаче е без значение, тъй като страните по договора, включително и ответницата Д.А., са постигнали съгласие плащането да се извърши именно по този начин и по посочените банкови сметки. Начинът, по който получената сума за цената се разпределя между ответниците като продавачи и дали изобщо ответницата Д.А. е получила част от тази сума, няма отношение спрямо ищеца като купувач, който е изпълнил задълженията съгласно сключения договор. Поначало доколкото от договора не следва друго, а общият принцип е този за разделност, следва да се приеме, че от гледна точка на купувача всеки от двамата продавачи има право да получи половината от заплатената цена.

Следователно и двамата ответници отговарят за задълженията по договора и съответно за неговото неизпълнение.

От представения по делото протокол за доброволно предаване на вещ по чл. 84, ал. 2 ЗМВР се установява, че на 03.12.2020 г. ищецът е предал на органите на МВР лекият автомобил, обект на процесния договор за продажба, заедно с един брой ключ, както и свидетелство за регистрация. За предаването на втория ключ на 17.12.2020 г. ищецът е подписал втори протокол за доброволно предаване по чл. 84, ал. 2 ЗМВР. От приложената по делото преписка peг. № 225p-43856/2020 г. по описа на 01 РУ-СДВР, се установява, че автомобилът е обявен за издирване в Шенгенската информационна система, тъй като е предмет на кражба, като след изземването му от ищеца на 08.02.2021 г. той е предаден на собственика фирма RCI BANQUE чрез упълномощеното лице Красимир Колев.

Следователно налице е неизпълнение на договора от страна на ответниците, което е видно от посочения начин, по който обявеният за издирване автомобил е иззет от ищеца и предаден на трето лице в друга държава.

В тази връзка следва да се има предвид, че актовете и действията в рамките на полицейското сътрудничество за издирване на незаконно отнети автомобили поначало са противопоставими на продавача, също както и правата на действителния собственик, от който автомобилът е отнет с кражба, незаконно е присвоен или е изгубен. Продавачите и ответници по иска не са изпълнили задължението си да прехвърлят собствеността върху автомобила, след като се разследва престъпление, свързано с автомобила – както е посочено в преписката, автомобилът е обявен за откраднат в Австрия на 11.05.2018 г., т.е. преди да бъде закупен от ответника А. А. и преди да бъде сключен процесният договор за продажба с ищеца (макар и заявлението за това да е подадено по-късно на 19.07.2019 г.) и след като са налице предпоставките автомобилът да бъде иззет по чл. 84, ал. 2 ЗМВР, както е станало в настоящия случай. Това неизпълнение на ответниците по договора за продажба дава право на ищеца да развали договора и да иска връщане на заплатената цена (в този смисъл решение № 50214/30.12.2022 г. по гр. д. № 3652/2021 г., на ВКС, ІІІ г. о.).

Също така следва да се посочи, че естеството на процедурата по полицейско сътрудничество за издирване на незаконно отнети автомобили се осъществява изцяло по административен ред, като в случай че лицето, у което е установен обявеният за издирване автомобил, откаже да го предаде незабавно доброволно, той се изземва принудително, след което се предава на органите на държавата, където е обявен за издирване, които съответно го предават на собственика (лицето, което го е заявило за откраднат) – това е видно и от уредбата на чл. 84 ЗМВР. В хода на тази процедура не се осъществява съдебна намеса, няма предявяване на граждански права на собственост върху автомобила пред съд и изобщо спорно производство, в рамките на което да могат да бъдат правени възражения срещу собствеността върху автомобила на лицето, която го е заявило като откраднат. Поради това не е възможно на това лице да бъдат противопоставяни възражения и за придобиване на собствеността върху автомобила на друго основание – напр. по реда на чл. 78 ЗС. Тъй като ищецът като купувач не би могъл да противопостави тези възражения на третото лице и така да осуети отнемането на автомобила, в случая е неприложима хипотезата на чл. 191, ал. 2 ЗЗД, според която продавачът не отговаря за съдебното отстранение на купувача, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска. Както се посочи, процедурата по изземване на автомобила в разглеждания случай протича без съдебен процес, съответно няма как в нея да бъде привлечен продавачът, нито да се правят възражения по отношение на третото лице. Поради това и в настоящото производство не следва да бъдат разглеждани подобни възражения, които не биха могли да бъдат противопоставени на третото лице преди отстраняването на ищеца (в този смисъл е и посоченото решение № 50214/30.12.2022 г. по гр. д. № 3652/2021 г., на ВКС, ІІІ г. о.). Съответно не е необходимо да се разглеждат възраженията на ответниците за това, че собствеността върху автомобила е валидно придобита от тях от лицето, с което ответникът А.А. е сключил договор за продажба, а евентуално че собствеността е придобита на оригинерно основание (чл. 78 ЗС или аналогична норма, ако се приеме, че приложимо е австрийското право). Поради това не е необходимо да бъде изследвания и доказателствата по делото в тази насока (свидетелските показания и други).

Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c63cb4c1-10b4-420d-9a1b-c4f0656937d5