Определение № 238 от 05.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110151381 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 366725/10.11.2025 г., от „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я* срещу Г. С. Г. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С*, общ. Столична, обл. София (столица), с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 432.72 лева главница за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.07.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 766.23 лева лихва за периода 15.09.2023 г. до 17.07.2025 г., начислена върху главница от 432.72 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 84.11 лева главница за дялово разпределение, начислено за периода 01.06.2022г. до 30.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 25.07.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 21.40 лева – 1 лихва за периода 15.08.2022г. до 17.07.2025 г., начислена върху главница от 84.11 лева за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 2370/28.07.2025 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 4625/2025 по описа на РС - Плевен, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № * за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1303, общ. ВЪ*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът съсобственик на процесното жилище и имат качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1.Заявление за издаване на заповед за изпълнение; 2.Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение; 3.Заявление-декларация за откриване на партида от Г. С. Г. с приложена декарация; 4.Заповед за отчуждение по чл. 55 от ЗТСУ;

5.Уведомление от “Т*” ООД; 6.Договор между СЕС и “Т*” ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; 7.Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; 8.Съобщение към фактура № 1034347773; 9.Съобщение към фактура № 1026634126; 10.Извлечения от сметки за процесния период; 11.Договор между „Топлофикация София” ЕАД и “Т*” ООД; 12.Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр.

София.; 13.Пълномощно.

Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено ФДР – „Т*“ ООД ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Л* - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

2

Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ), на която вещото лице - топлотехник, след като прегледа наличната документация в "Топлофикация София" ЕАД и „Т*“ ООД, извършващо дялово разпределение за инсталация 4000024574/аб.№* и материалите по делото да даде заключение по следните въпроси: 1.Да установи какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период? 2.Като вземе предвид отчетите на уредите за дялово разпределение в имота на ответника да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено разпределението на ТЕ през процесния период за имота от страна на фирма “Т*” ООД?

3.Да посочи на каква стойност са изготвените изравнителни сметки от “Т*” ООД и за какви периоди? 4.Да установи какъв е размерът на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответника през процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и по компоненти - сума за ТЕ за отопление на имот, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, както и сума за ТЕ за общи части на сградата? 5.Да установи дали сумите за ТЕ за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетика?

6.Отчислявани ли са за сметка на “Топлофикация София” ЕАД технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция? 7.Общият топломер, монтиран в абонатната станция, преминал ли е първоначална и последващи метрологични проверки, съобразно изисквания на Закона за измерванията?

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца, материалите по делото и заключението по СТЕ да отговори на следните въпроси: 1.Платени ли са сумите за ТЕ, касаещи процесния период? 2.Да посочи през кои месеци са въвеждани в информационната система на „Топлофикация София” ЕАД изравнителните сметки, изготвени от ФДР за имота на ответника за процесния период и на каква стойност са тези изравнителни сметки? 3.Да посочи какви суми за ТЕ са приспаднати /или следва да бъдат довнесени/ от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ, на коя дата и по отделни месеци? 4.Да посочи размера на дължимите суми за ТЕ за процесния период - главница, общо и по отделни пера - сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период? 5.Да посочи размера на мораторната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 17.07.2025г., общо и за отделните месеци?

Моли да се изиска и да бъде приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 269/2025 г., по описа на РС - Тервел.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът твърди, че сумата е погасена по давност и няма облигационно отношения. Сочи, че погасените суми за периода от м.05.2022 г. до 07.2022 г. са изцяло погасени по давност. Оспорва наличието на облигационна връзка. Оспорва размера на дължимата сума за сградна инсталация с оглед решение по дело С-760/23. Твърди, че сумите за ДР също не се дължат. Оспорва и исковете за мораторна лихва.

Иска от съда да укаже на ищеца да посочи стойността на сградната инсталация. Иска да не се допускат експертизи.

Възразява срещу представените доказателства, тъй като не е ясно кога и къде са публикувани ОУ. Дали са влезли в сила.

Противопоставя се на искането за компенсация на разноски. Прави 3 възражение по чл.78, ал.8 ГПК. Претендира разноски. Моли съда да отхвърли исковете.

Във възражението по чл.414 ГПК, оспорва наличието на облигационна връзка, че е потребител на топлинна енергия, че е доставяна топлинна енергия, че вземането е погасено по давност, че не се дължи ДР. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 4625/2025 г. по описа на РС – Плевен. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Заповедта е връчена на длъжника на 29.09.2025 г. Срокът изтича на 29.09.2025 г. Същият е подал възражение на 07.10.2025 г. Възражението е подадено в законовия срок. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл.

415 ГПК са връчени на ищеца на 08.10.2025 г. поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 10.11.2025 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК. Исковата молба е подадена в съда на 10.11.2025 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок.

Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. П. Х., със съдебен адрес: гр. София, бул. „* III“ № *, която представителна власт важи само за СРС (л. 39 от делото).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само 4 за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Цената на иска за главница за ТЕ е в размер на 4632.72 лева, поради което дължимата държавна такса е в размер на 185.31 лева, а държавната такса по останалите три иска е 150.00 лева общо. Дължимата държавна такса за исковото производство е 333.31 лева.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 88.37 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л. … от делото). Следователно дължимата такса по това дело е 244.94 лева.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК, съгласно молба с вх. № 380530/20.11.2025 г. (л. …. от делото).

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.