Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 623 от 08.10.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 670/2021
Вид
Решение № 623
Подписан
08.10.2021
Състав
Димитър Бишуров

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.137, ал.1, т.5 · Закон за устройство на територията
  • чл.148 · Закон за устройство на територията
  • чл.182, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.183 ал.2 и ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.183 ал.2 и ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.223, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225, ал.2, т.1 и т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а · Закон за устройство на територията
  • чл. 232 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.31, ал.1, т.1 · Закон за устройство на територията
  • § 4, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Пазарджик, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Д. Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Д. Бишуров Административно наказателно дело № 20215220200670 по описа за 2021 година

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АС. Г. Б., ЕГН ********** от с.Мокрище, обл.Пазарджишка против НП № 8 от 13.04.2021 година на зам.-кмета на Община Пазарджик, с което на основание чл. 232 ал.2 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 1000лв. / хиляда лева/.

Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност. Иска отмяна на НП.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Иска да се потвърди НП и да се присъдят разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

1

С атакуваното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че към 23.02.2021 година, в качеството си на възложител и строител на строеж:

“Външно стълбище и надстройка към западната страна на съществуваща жилищна сграда”, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, участващ в УПИ XVI-общ., кв.32, по плана на с.Мокрище, ***, е започнал строежа без разрешение за строеж и одобрени проекти, в нарушение на изискванията на чл.148 от ЗУТ, без учредено право на строеж, съгласно чл.182, ал.1 от ЗУТ, без съгласие на останалите съсобственици - чл.183, ал.2 от ЗУТ, както и в нарушение на задължителен сервитут към страничната регулационна линия - чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ, като строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

В хода на проверката било констатирано, че било изпълнено външно стоманобетоново стълбище от западна страна на съществуваща масивна едноетажна жилищна сграда и надстройка над нея в УПИ XVI-общ., кв.32 по плана на с.Мокрище. Стълбището било с широчина 0,90м. Надстройката била в груб вид от носеща стоманобетонова конструкция: плоча, пояс и тухлена зидария с размери 11,20м/5,80м. Покрива бил от дървена конструкция покрита с дъсчена обшивка и керемиди. Височина на кота стреха мерена от кота терен било около 4,30м, а кота било - около 7,20м. Надстройката била в груб вид, не била захранена с вода и електричество.

Строежът бил пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ.

Горните констатации първоначално били обективирани в Констативен акт № 16 от 16.03.2021 год., съставен от служители на общинска администрация по чл.223, ал.2 от ЗУТ при Община Пазарджик.

С оглед на всичко това било прието, че с поведението си жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.148 от ЗУТ, във вр. с чл.182, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.183 ал.2 и ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Първата правна норма – чл.148 от ЗУТ, императивно разписва, че:

„Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон“.

Тази на чл.182 ал.1 от ЗУТ сочи, че: „ Строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или 2 право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята“.

Нормата на чл.183 ал.2 и ал.3 от ЗУТ пък разписва, че: „ Надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост.

Когато държавата или общината е съсобственик на урегулиран поземлен имот, договорите по ал. 1 и 2 се сключват в писмена форма. Когато държавата или общината е собственик на имот в сграда - етажна собственост, съгласието по ал. 2 е в писмена форма. Условията и редът за сключване на договорите от държавата и общините по ал. 1 и 2, както и за даване на съгласие по ал. 2, се определят съответно с правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и с наредбата по чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост “.

Разпоредбата на чл.31 ал.1, т.1 от ЗУТ императивно казва, че: „ При ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: т.1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м“.

Накрая, разпоредбата на чл.225 ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ сочи, че:

„Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:

1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план;

2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж“.

За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № 8 от 29.03.2021 год. в негово присъствие, който му бил предявен и връчен срещу подпис. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП.

Последното било връчено на жалбоподателя на 15.04.21г., видно от известие за доставка на лист 7 от делото, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 22.04.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св.В.И. и нейният колега – св. Л.Х., както и от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни доказателства , т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, 3 като по безпротиворечив начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че жалбата процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна по следните съображения:

Не е спорно по делото, че подробно описаният по-горе строеж е бил незаконен по смисъла на ЗУТ. Не се спори и по това, че строежът е бил реализиран в нарушение на подробно цитираните по-горе правни норми.

Основният спорен въпрос, от който зависи изхода на делото е този дали именно жалбоподателят е бил възложител и строител на незаконния строеж, респ. дали той следва да понесе административнонаказателна санкция за това.

Според настоящия съдебен състав отговорът на този въпрос е положителен. В тази посока са неопроверганите показания на свидетелите В.И. и Л.Х., които съдът напълно кредитира, т.к. същите са обективни и достоверни, а и защото изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Тези двама свидетели нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя, като му приписват поведение или деяние, което обективно той да не е имал или извършил. Двамата бяха категорични, че проверката на мястото на реализиране на строежа е била извършена на 23.02.2021г., като по време на извършването й са присъствали жалбоподателят А.Б., неговата майка, назована от проверяващите с малко име „С.“ и негов брат - назован с малко име „Д.“. Свидетелите бяха категорични, че когато попитали кой извършва строежа, описан подробно по-горе, жалбоподателят А.Б. им отвърнал, че го извършва лично той. Пак от показанията на двамата свидетели стана ясно, че в същия имот незаконни строежи, но други, различни от този на А.Б., били извършвали, както майката, така и братът на жалбоподателя, за което против тях също били съставени актове за установяване на нарушение. Няма никаква причина да не се вярва на двамата свидетели, че пред тях лично А.Б. е заявил, че той е строителя на процесния незаконен строеж, т.к. ако това не беше така, а например майка му или брат му бяха заявили, че някой от тях го строи, то не би имало никаква причина да се състави АУАН против жалбоподателя. Не може да се приеме, че проверяващите са държали на всяка цена да привлекат А.Б. към отговорност 4 и затова са съставили акт против него, т.к. принципно за тях е безразлично против кои от заварените в имота лица ще съставят АУАН. Единственото водещо нещо е било да го съставят против действителния нарушител, а А.Б. се е афиширал недвусмислено като такъв.

Нещо повече, стана ясно, че проверката от общинските служители за законността на строежа е извършена, т.к. преди това съсед на Б. и неговите роднини – лицето С. Л. Д. е подал жалба /л.9 от делото/ в РДНСК-Пазарджик, която жалба е била препратена по компетентност на Община Пазарджик /виж писмо на л.8 от делото/. В тази жалба съседът е посочил, че С. Б.а /очевидно майката на жалбоподателя/ била изградила незаконно тераси и веранди, които опирали в неговия масивен дувар. Очевидно е, че съседът е смятал, че именно С. Б.а е била строител на незаконния строеж, на ако това наистина е било така, респ. ако тя е била потвърдила пред проверяващите това, то актът е щял да бъде съставен против нея. Той обаче е бил съставен против жалбоподателя Б., именно защото лично той е заявил по време на проверката, че е строител на незаконния строеж, предмет на това дело, а майка му и брат му посочили кой от тях е строител на други два също незаконни строежа.

Несъстоятелно е възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, съставляващо основание за отмяна на НП, т.к. не била посочена датата на извършване на нарушението. Както в акта, така и в НП недвусмислено е казано при започването на описанието на нарушението, че А.Б. „… към 23.02.2021г., в качеството си на възложител и строител …“, т.е. не може да има никакво съмнение, че това е датата на нарушението, независимо че строителните работи със сигурност са били започнали преди тази дата. Проверяващите обаче няма как да знаят, ако сам нарушителя не им съобщи кога точно е започнал и в какъв период е реализирал строежа, нещо което не се е случило в настоящото производство.

В този смисъл, ако се приеме, че в подобни ситуации, ако не е посочена точната дата, на която е започнат незаконния строеж и периодът, в който е реализиран, то ще е налице СПН, означава да останат ненаказани множество извършители на подобен вид нарушения, които не биха имали интерес и не биха съобщили на проверяващите, кога са започнали строежа, в кой период са го извършвали и т.н. В крайна сметка е важно, че към 23.02.2021г. строежът все още се е извършвал и е бил незаконен, което значи, че нарушението е 5 извършено към тази дата.

Не може да бъде споделено възражението на защитата за накърнено право на защита, изразяващо се в това, че „актът“ бил започнат на 16.03.2021г. и приключил на 17.03.2021г. в 10:00 часа, но в отсъствие на възложителя и строителя на незаконния строеж, като не му била дадена възможност да направи, каквито и да било възражения на този етап.

Без съмнение защитата по „актът“ има предвид Констативен акт /КА/ № 16 от 16.03.2021г., съставен от проверяващите по повод извършената проверка на 24.02.2021г. Тук веднага следва да се каже обаче, че този КА не е част от започналото в последствие административнонаказателно производство против А.Б., което е станало със съставянето на АУАН на 29.03.2021г. Въпросният КА е процесуален документ, който би послужил за започването на друго и то административно, а не административнонаказателно производство, а именно производство по чл.225а от ЗУТ – за премахване на незаконен строеж. Ето защо дори по принцип да е било допуснато някакво нарушение на процедурата по съставянето и връчването на въпросния КП, то това по никакъв начин няма да се отрази на правото на защита на жалбоподателя в АНП. Единствено ще доведе до дискредитирането на въпросния КП като писмено доказателство в АНП.

В същото време обаче съдът намира, че няма нарушение в процедурата по изготвянето и връчването на гореописания КП. На неговата първа страница е посочено, че той е съставен на 16.03.2021г., като на следващия ден /17.03.2021г./ съставителите му са посетили адреса на жалбоподателя в с.Мокрище, където е извършван и незаконния строеж, но не са го открили там. По тази причина са предприели законосъобразни действия по връчването на акта по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ, а именно отразили са на стр.3 от КП, че извършителя на строежа отсъства, което е удостоверено с подпис на две длъжностни лица – инж. Г. Д. и инж. И. К., след което екземпляр от КП е залепен на входа на имота, където е бил незаконния строеж, както и на табло за съобщения и обяви в сградата на кметството в с.Мокрище. Всичко това е в пълно съответствие с разписаното в § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ, който гласи: