Решение № 1301 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1301 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря И.а Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100512584 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 10872/23.06.2023 г., постановено по гр.д. № 21022/2022 г. на СРС, ГО, 171 състав, са отхвърлени предявените от Н. Г. Г., ЕГН **********, срещу Сдружение „Българска федерация по волейбол“ , ЕИК 121268102, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 от ТЗ за общата сума от 3000 лева – представляваща неизплатени възнаграждения за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. по Договор от 04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол, ведно със законна лихва от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за общата сума от 85,28 лева - мораторна лихва за периода 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Н. Г. Г., в която се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че от изготвената СЧЕ било видно, че счетоводството на ответното дружество не било водено редовно. Поддържа се, че страните са били обвързани от валидна облигационна връзка по силата на сключен договор от 04.11.2019 г., по който Н. Г. Г. е изпълнявал добросъвестно задълженията си в периода 01.10.2021 г. – 31.12.2021 г., като следва да се приеме, че работата е приета без забележки, тъй като възложителят не е поискал допълнителни сведения от изпълнителя относно поставените задачи.

1

Във въззивната жалба се сочи, че в изпълнение на сключения договор са предоставяни отчети, които са приети от възложителя без забележки. По отношение на уведомление с изх. № 84/08.04.2020 г. за прекратяване на договора се поддържа, че същото не е било адресирано до Н. Г. Г., нито му е връчвано. Твърди се още, че не са били налице основанията за прекратяване на сключения договор, тъй като нее било налице виновно неизпълнение от страна Н. Г. Г., а отделно не е било и непреодолима сила. Въззивникът поддържа, че по задължения за други периоди по договора ответникът не е възразил срещу издадените заповеди за изпълнение, с което частично е признал вземанията. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Въззиваемият Сдружение „Българска федерация по волейбол“ оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Сочи се, че изготвената СЧЕ установявала, че счетоводството на ответника било водено редовно. Твърди се, че по делото не се установявало ищецът да е изпълнявал задълженията си по договора в периода 01.10.2021 г. – 31.12.2021 г., поради което и не му се дължи заплащане, като отчетите не били прието. Отделно се сочи, че договорът бил прекратен с уведомление с изх. № 84/08.04.2020 г., като повторно уведомление за прекратяване на договора е изпратено по електронната поща на 10.07.2020 г. Поддържа се, че въпреки липсата на личен контакт, ищецът продължил да изпраща тримесечни отчети, поради което на 12.10.2021 г. било изпратено писмо с изх. № 476/12.10.2021 г., с което на ищеца е припомнено, че договорът е прекратен и не следва да изпраща отчети, като писмото било получено лично от Н. Г. на 14.10.2021 г. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени са от ищеца Н. Г. Г. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266,ал.1 ЗЗД и 2 чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника Сдружение „Българска федерация по волейбол“ за сумата от 3000 лева – представляваща неизплатени възнаграждения за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. по Договор от 04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол, ведно със законна лихва от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за общата сума от 85,28 лева мораторна лихва за периода 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г.

Между страните е се спори, че между ответника Сдружение „Българска федерация по волейбол“ в качеството на възложител и ищеца Н. Г. Г. в качеството на изпълнител е сключен договор от 04.11.2019 г. за селекция на състезатели по волейбол. По същество той представлява договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, по силата на който ищецът срещу договорено възнаграждение е следвало да извършва подробна и детайлна селекция на състезатели по волейбол във всички възрасти на подрастващи и във възраст от 18 до 21 г. с цел подбор на същите за национални гарнитури на Българска федерация по волейбол. Срокът на действие на договора е от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., а уговореното възнаграждение 1000 лв. на месец. В чл.5.1 и чл.5.2 са посочени основните задължения на изпълнителя, а именно да следи развитието на талантливи състезатели във всички възрасти на подрастващи до 18 години и от 18 до 21 години по време на подготовката им и по време на състезания в клубните им отбори /независимо дали в страната или в чужбина/ и в съответния национален отбор. В чл.5.3 от договора е предвидено задължения на изпълнителя да предоставя на възложителя отчети на всеки три месеца, с описание на извършената дейност, като входира отчетите в деловодството. В чл.5.4 от договора е предвидено, че отчетите следва да съдържат информация за периода на извършване на дейността, място на извършване на дейността и описание на извършената дейност, поименен анализ относно физическото и техническото състояние на всеки един от наблюдаваните състезатели, препоръки относно кои от състезателите следва да бъдат включени в съответните национални отбори. В чл.8 е предвидено, че договорът се прекратява с изтичане срока на договора, при смърт или прекратяване на страна и по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма. В чл.9 е предвидено, че при едностранно прекратяване на договора от страна възложителя без основателна причина, същият дължи на изпълнителя неустойка в размер на всички неплатени месечни възнаграждения за срока на договора.

3

Договорът за изработка е консесуален и неформален, доколкото законът не поставя изискване за спазване на определена форма, като е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора.

В случая страните са сключили договора в писмена форма, като са постигнали съгласие по съществените елементи на договора – а именно конкретните задължения на изпълнителя и насрещно дължимото възнаграждение от възложителя. Ето защо и съдът намира, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по сключения договор от 04.11.2019 г.

Спорно между страните се явява обстоятелството дали в исковия период ищецът е изпълнявал задълженията си по договора, както и дали същият е бил валидно прекратен от ответника.

Въззивникът навежда с отговора на исковата молба фактическо твърдение, че поради пандемията от коронавирус COVID-19, е прекратил процесния договор. В отговора първоначално се поддържа, че уведомлението е връчено чрез куриерска фирма на 22.04.2020 г., а впоследствие се сочи, че уведомлението е изпратено на ищеца по електронната поща на 10.07.2020 г.

По делото липсват всякакви доказателства уведомление изх. № 84/08.04.2020 г. да е връчено на ищеца чрез куриер на 22.04.2020 г., като от разпечатката на „Еконт“ е видно, че пратката е върнато на ответника на 22.04.2020 г. Ето защо и предвид липсата на получено от ищеца уведомление за прекратяване на процесния договор, обсъждането на обстоятелството дали са били налице предпоставките за упражняване на това право от страна възложителя по договора се явява безпредметно към този момент. Пред първоинстанционния съд е представена разпечатка за изпратен електронно писмо от Л.Г., от email [email protected] на 10.07.2020 г., но няма данни съобщението да е получено от Н. Г. на негов електронен адрес, поради което и въззивният съд приема, че с посочения мейл процесният договор не е бил прекратен.

Уведомлението е изпратено отново чрез куриер и получено лично от Н.

Г. на 13.10.2021 г. Уведомлението е адресирано до ищеца и е с подател ответникът Сдружение „Българска федерация по волейбол“ чрез законния му представител Л.Г., като в същото ответникът е заявил, че във вр. с обявеното и удължено извънредно положение, причинено от пандемията от Covid-19, е налице непреодолима сила, с оглед на което е невъзможно изпълнението на 4 задълженията по договора от 04.11.2019 г. и за възложителя не е налице интерес от изпълнението на задълженията по договора. Ответникът е посочил, че във вр. с изложените обстоятелства, прекратява сключения между страните договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ, длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила.

Макар и уреден в ТЗ, безспорно е прието в теорията и практиката, че институтът на непреодолимата сила намира приложение и в гражданскоправните отношения /така и К., А. , Облигационно право – обща част, четвърто издание, стр. 313; К., А, Облигационно право, кратък курс, нова редакция и допълнения Петко Попов, С.,2000 г., с.80 и др./. Непреодолимата сила е легално дефинирана в нормата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и представлява непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. За да е налице непреодолима сила следва да са налице кумулативно следните предпоставки: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му /Решение № 6 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. дело № 1028/2011 г., I т. о., ТК/.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав счита, че обявената в световен мащаб пандемия от Ковид 19 разкрива характеристиките на непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, тъй като няма съмнение, че тя е непредвидено и непредотвратимо събитие /договарящите нито са могли, нито са били длъжни да я предвидят/. Следователно за срока на въведените мерки е била налице пречка ответникът да изпълнява задължението си, поради което е настъпила последицата по чл. 306, ал. 4 ТЗ, т.е. докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.

5

Както вече беше посочено, въззивният съд намира, че обявеното в страната извънредно положение и наложените във връзка с него рестриктивни противоепидемични мерки имат характер на непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, като пряко рефлектират върху възможността ищецът да изпълнява задълженията си по договора в съдържанието и обема, явяващи се съществени от гледна точка позитивния интерес на ответника към датата на сключване на процесния договор, доколкото са били отменени всички спортни мероприятия и тренировъчни лагери. Съгласно чл.306, ал.5 ТЗ, ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Доколкото наложените противоепидемични мерки са продължили значителен период от време /близо 4 месеца към датата на уведомлението – 10.07.2020 г./, въззивният съд намира, че за ответника валидно е възникнало потестативното право да прекрати сключения между страните договор, което е и направил с изпратеното и получено на 13.10.2021 г. уведомление. Прекратяването на договора в резултат на непреодолима сила няма касателство с виновно неизпълнение задълженията на която и да е от страните по договора, нито с договорените основания за прекратяване на договора, а се свързва единствено с проявления на обстоятелства от обективен характер, които препятстват възможността някоя от страните по договора да изпълнява задълженията си по договора. Ето защо и за периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г. претенцията за заплащане на възнаграждение на ищеца се явява неоснователна предвид липсата на валидно облигационно правоотношение. Фактът, че ищецът е продължил да изготвя и изпраща отчети за всяко тримесечие на може да обоснове извод за наличие на облигационно правоотношение между страните, още повече, че ответникът по никакъв начин не е демонстрирал, че счита договорът от 04.11.2019 г. за действащ и приема твърдяното изпълнение.