Решение № 935 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330107443 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба Е. А. Г. срещу „Сити Кеш“ ООД. Твърди се, че е сключен договор за потребителски кредит № *** от 16.11.2020 г., по който била отпусната заемна сума от 600 лв. Предвидена била неустойка в размер на 253,56 лв., ако не се предостави обезпечение по договора. Твърди се, че ищецът изплатил сумата 710 лв. по договора, с което е погасил главницата, 100 лв. неустойка и 10 лв. лихва. Счита договора за нищожен, а също и клаузата за неустойка, поради което счита, че платените от него суми по договора са платени при начална липса на основание и моли съдът да осъди ответника да му върне 110 лв. недължимо платена сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, а при евентуалност сумата от 100 лв., недължимо платена по клаузата за неустойка. Посочва начин на плащане чрез пощенски запис.

Съдът е съединил в едно дело с горната искова молба още една искова молба между същите страни, с която се твърди сключен договор за кредит №*** от 28.02.2024 г. за сумата от 1200 лв. Отново е уговорена клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение. Счита, че в договора не е спазено изискването за посочване на реален размер на ГПР и се заобикаля нормата на чл. 19 ЗПК, тъй като неустойката не е включена в размера на ГПР.

Моли съдът да обяви договора за кредит за нищожен на тези основания, а при условията на евентуалност да прогласи и клаузата за неустойка за нищожна, тъй като накърнявала добрите нрави и била неравноправна.

В срок е постъпил отговор на първата искова молба. Ответникът счита, 1 че е налице злоупотреба с право, цитира идентични дела, които моли да бъдат присъединени и да се присъди само един адвокатски хонорар, цитира практика на СЕС. Счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, ГПР отговаря на изискванията на закона, неустойката не съставлявала добавка към възнаградителната лихва, била индивидуално уговорена, ясна и разбираема. Ком момента на сключване на договора не е било ясно дали ще възникне това вземане. Потребителят бил уведомен за условията на договора към момента на сключването му, поради което, както и с оглед сключването на 14 договора, не било налице заблуждаваща търговска практика. Ищецът можел да се откаже от сключване на договора, като бил наясно с икономическите последици от сключване на договора. Признават, че ищецът е платил сумата от 110 лв., но твърдят, че същата не подлежи на връщане.

Молят за присъждане на разноски.

Постъпил е отговор и на втората искова молба, с който също се твърди злоупотреба с право и се иска съединяване на дела, взима се същото становище по отношение на адвокатския хонорар, като се излагат идентични твърдения по повод нищожността на договор и клаузата за неустойка Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане сумата от 110 лв. по договор от 16.11.2020 г., евентуално на сумата от 100 лв. по клаузата за неустойка. Предявени са и искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за обявяване нищожност на договора от 28.02.2024 г., и при евентуалност на клаузата за неустойка - искове с правно основание по по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП.

За основателността и на двата иска, следва да се установи нищожността на договорите за потребителски кредит, а по иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – и плащането на сумата от 110 лв. от ищеца на ответника над размера на главницата по кредита. Последният факт е безспорен между страните.

Договорите за потребителски кредит са недействителни на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включен размерът на неустойката за непредставяне на обезпечение. Ответникът признава, че в ГПР не е включена тази неустойка. Невключването на размера на неустойката личи и от клаузите на договора, според които ГПР е посочен при общо дължима сума, която включва само главницата и възнаградителната лихва.

Неизпълнението на задължението, за което се предвижда неустойка, не е свързано с реални вреди за кредитора, а само с увеличаване на кредитния риск. Дължимостта на парична сума за това неизпълнение няма характер на обезщетение, а на скрито възнаграждение за увеличения риск. Ето защо съставлява разход по кредита и невключването му в ГПР нарушава изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

С оглед недействителността на двата договора, на основание чл.23 ЗПК подлежат на връщане сумите, платени над главницата, по кредита от 16.11.2020 г., а именно 110 лв., ведно със законната лихва от момента на 2 депозиране на исковата молба – 29.04.2024г., до момента на заплащана не процесната сума. Следва да се уважи и искът за признаване нищожността на договора от 28.02.2024 г.

При изхода от делото право на разноски има ищцата, в полза на която следва да се присъдят: държавна такса в размер на 119,44 лв. и адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА в размер на 480 лв. с ДДС общо по двата иска с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Не се обори изводът за материална затрудненост на лицето, което освен осигурителен доход от около 1600 лв., няма друго имущество, а в същото време има много задължения и се грижи за непълнолетно дете.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с адрес: гр. София, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ПЛАТИ на Е. А. Г., ЕГН: **********, с адрес:

***, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата в размер на 110 лв., платена от Е. А. Г. по Договор за потребителски кредит № *** от 16.11.2020 г., и получена от „Сити Кеш“ ООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.04.2024г., до окончателното плащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, по предявения от Е. А. Г., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** от 28.02.2024г. е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ на Е. А. Г., ЕГН: **********, сумата от 119,44 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ на адв. М. В.

М. с № ********** към АК ***, с адрес: ***. с ДДС за адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3