Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5342 от 20.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10144/2023
Вид
Решение № 5342
Подписан
20.10.2023
В сила
20.10.2023
Състав
Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5342 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20231100510144 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалби на „Софийска вода“ АД срещу действия на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 на Камарата на ЧСИ по изп. д. № 20238510401304, изразяващи се в постановяване на отказ да отмени, възложени в тежест на длъжника разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лв., за допълнителна такса по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 12 лв., както и такса в размер на 5 лв. – за издаване на изпълнителен лист.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя „Г.С.У.“ ЕООД.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20238510401304 по описа на ЧСИ рег. № 851 – М.П. е образувано по молба на „Г.С.У.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2020 г. на СРС, 176 състав по гр.д. 62889/2017 г., по който жалбоподателят е осъден да заплати на адв. В.В.Т. сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

1

С договор за цесия от 15.02.2022 г. В.В.Т. е прехвърлил на В.Н.Д. вземането си в размер на 300 лева по гр.д. № 62889/2017 г на СРС, 176 състав, ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителния лист.

С договор за цесия от 23.08.2022 г. В.Н.Д. е прехвърлила тези вземания на взискателя „Г.С.У.“ ЕООД. Длъжникът „Софийска вода“ АД е уведомен за извършените цесии чрез услугата на „Телепоща“ на „Български пощи“ ЕАД, което не се оспорва по делото.

На 11.04.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до „ОББ“ АД за сумата по изпълнителния лист и приетите по делото разноски.

Видно от Постановление за разноски, изх. № 25207/11.04.2023 г. сред начислените разноски са били включени допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС, както и такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв. и такси за банков кредит в размер на 5 лв.

Със своя молба, подадена по електронна поща на 26.04.2023 г., длъжникът е оспорил дължимостта на допълнителните разноски по т. 31, тъй като за тях не е представен разходен документ по Закона за счетоводството. С молбата са оспорени разноските за държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв. и за банкови такси в размер на 5 лв., тъй като за тях не е бил издаден изпълнителен титул. С постановление, обективирано в уведомление от 03.05.2023 г., съдебният изпълнител е отхвърлил молбата на длъжника, като с уведомлението е приел за събиране такса по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 с ДДС за изпращане на уведомлението.

От страна на длъжника е подадена жалба, вх. № 58115/22.05.2023 г. до СГС, с която се оспорва постановлението за разноски, обективирано в уведомлението от 03.05.2023 г. Жалбата не е била администрирана. Вместо това, с постановление за разноски, обективирано в уведомление, изх. № 46118/24.07.2023 г., съдебният изпълнител е отменил приетата за събиране сума за банков превод в размер на 5 лв., като е отказал да отмени приетите за събиране такси по т. 31 и т. 4 от ТТРЗЧСИ, като е дал указания на ищеца да посочи дали поддържа жалбата от 22.05.2023 г. С допълнителна жалба, вх. № 84258/04.08.2023 г. „Софийска вода“ АД е заявило, че поддържа първоначално подадената жалба.

Настоящият съдебен състав приема, че жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, 2 направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ).

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че неправилно от страна на съдебния изпълнител са били начислени разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е посочил, че тези разноски са начислени за предоставени от негови служители електронни услуги, изразяващи се в съставянето и подписването на електронни документи. В т. 31 от ТТРЗЧСИ са посочени случаите, при които могат да се събират допълнителни разходи и те са свързани с дейности, извършвани от лица, различни от съдебния изпълнител и неговите служители и за които поначало се дължи такса или възнаграждение. По тази причина се изисква и счетоводен документ, за да бъдат възложени в тежест на длъжника.

Не такъв е случаят със съставянето, подписването и изпращането на документи по електронен път – тези действия се извършват от самия съдебен изпълнител или неговите служителите и се възмездяват от таксата за образуване на делото, пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и с таксите за прилагане на отделните изпълнителни способи. Не може да се приеме също така, че тези разноски се дължат за разходите за канцеларски материали и копирни услуги във връзка с водения от съдебния изпълнител служебен архив – това е част от задълженията на съдебния изпълнител по водене на делото и се обхваща от първоначалната такса за неговото образуване.

От друга страна, не е изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 79 от ЗЧСИ, съгласно която за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка, чието съдържание включва разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. В конкретния случай, по делото не се открива сметка за начислените допълнителни разходи. В същото време, за тях не е издаден и документ по Закона за счетоводството, с оглед изискването на забележката на т. 31 от ТТРЗЧСИ. Ето защо обжалваният акт следва да бъде отменен в тази му част, като определените за събиране разноски бъдат намалени със сумата от 24 лв. с ДДС – разходи по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

Жалбата се явява основателна и относно приетата за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на уведомлението от 03.05.2023 г. Тази точка предвижда събирането на такса в размер на 10 лв. за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа. В конкретния случай, уведомлението е изпратено по електронен път, поради което няма основание за начисляване на тази такса. Съдържанието на разпоредбата на т. 4 от ТТРЗЧСИ, разгледана във връзка с т. 31, б. „к“ от ТТРЗЧСИ, обосновава извод, че таксата по т. 4 касае дейността по организиране изпращането чрез пощата на посочените в точката документи, като с нея се покриват разходи за 3 копирни и канцеларски услуги, както и изразходената във връзка с това работна сила. Връчването на книжа на ЧСИ по електронен път не може да се приравни на изпращането им по пощата по смисъла на т. 4 от Тарифата.

Следва да се посочи, че ТТРЗЧСИ е приета преди измененията в ГПК, с които е предвидена възможност за връчване на книжа на посочена от адресата електронна поща, поради което тарифата не предвижда такса за този способ за връчване. Освен това, такава такса изобщо не се и дължи, доколкото произнасянето на ЧСИ по релевираното възражение е във връзка с оспорване на негов акт, постановен в хода на принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и е длъжен да им ги съобщава и за изготвянето на тези актове, респективно за съобщаването им, не трябва да се начислява такса. В същото време, уведомлението по същество представлява постановление на съдебния изпълнител по разноските, като в т.

4 от тарифата не е предвидено заплащането на такса за този вид актове.

Що се касае до разноските за заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, поначало производството по издаване на изпълнителен лист се развива пред първоинстанционния съд разгледал делото, но предвид систематичното място на това производство, което е включено в част пета от ГПК "Изпълнително производство", то разноските по издаването на изпълнителният лист следва да бъдат включени в разноските по изпълнението и на основание чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. (Определение № 617/16.12.2013 година на ВКС по ч. гр. д. № 6154/2013 г., І г. о.). В случая обаче взискателят не е представил доказателства, че е заплатил държавната такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв., поради което и тази сума се явява недължима, респ. жалбата се явява основателна и в тази част.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, вх. № 58115/22.05.2023 г. и жалба, вх. № 84258/04.08.2023 г. на „Софийска вода“ АД постановления за разноски, обективирани в уведомление изх. № 29486/03.05.2023 г. и в уведомление, изх.

№ 46118/24.07.2023 г. по изпълнително дело № 20238510401304 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, в частите с които е отказано намаляване на определените от съдебния изпълнител разноски по делото, чрез изключване на такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС, такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС, както и разноски за заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените за събиране по изпълнително дело № 20238510401304 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ разноски с такса в размер на 24 лв. с ДДС по т. 31 от ТТРЗЧСИ, с такса в размер на 12 лв. с 4

ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ, както и с разноски за заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5