Решение № 3992 от 04.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3992 гр. Пловдив, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330113673 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д. М., срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 19, ал. 4, чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 22 ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит № *********/25.12.2023 г. е недействителен. При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18, ал. 1 от договор за кредит № *********/25.12.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1945,22 лева.

Предявен е насрещен осъдителен иск от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, срещу Т. Д. Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД (предявен като частичен), за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищцовото дружество сумата от 50 лева, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 1000 лева по договор за кредит № *********/25.12.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 29.10.2025 г., до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност е предявен от „Кредирект“ ЕООД срещу Т. Д. Д. насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК (предявен като частичен) за сумата от 50 лева, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 1000 лева, представляваща чистата стойност на кредита по договор за кредит № *********/25.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 29.10.2025 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *********/25.12.2023 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца сумата от 1000 лева, при уговорен ГПР в размер на 58,31 % и ГЛП в размер на 47 %. В чл.

1

18, ал. 1 от договора било предвидено, че кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1945,22 лева, ако не предостави допълнително обезпечение по договора за кредит. В случая била начислена неустойка в размер на 1945,22 лева, разпределена на вноски и платима заедно с дължимите главница и лихва по кредита. Излагат се доводи за недействителност на процесния договор за кредит поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква се, че в договора се посочвал годишен лихвен процент, но условията по прилагането му не били посочени. Липсвало изрично отразяване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора или е променлив. Тази неяснота съществено ограничавала правата на потребителя и представлявала основание за недействителност на договора. Твърди се, че дължимата по договора неустойка не била включена при изчисляване на ГПР, въпреки че представлявала сигурен разход за потребителя. Според ищеца, ако сумата за неустойка бъде включена в ГПР, то размерът му би надхвърлил определения в ЗПК максимален размер, с което би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването от кредитора на по-нисък ГПР от действително приложения заблуждавало потребителя относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди се, че в случая било налице договаряне в несъответствие с изискванията за добросъвестност и при липса на равнопоставеност на страните. Излагат се съображения за нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и неравноправност по смисъла на чл. 143 и чл.

146 ЗЗП. Твърди се, че клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, като водело до увеличаване размера на задълженията. Сочи се, че с клаузата за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Предвид изложеното е направено искане да бъде обявена недействителността на процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредирект” ЕООД, с който е взето становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че процесният договор за кредит е действителен и е сключен при спазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, както и изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен договорът. Счита, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Твърди, че процесната клауза за неустойка не е част от съществените параметри на договора, а дори напротив – клаузата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Поддържа, че дори да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните. Предвид това, твърдението на ищеца за нищожност на целия договор поради невключване на неустойката в размера на ГПР по договора, се явявало неоснователно. Оспорват се и твърденията за наличие на клаузи от договора, сключени в нарушение на добрите нрави, както и твърденията за наличие на неравноправни клаузи. Посочва се, че вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение не следва да се включва в ГПР по договора, който в случая е определен в размер на 58,31 %. При формирането на същия били спазени всички законоустановени изисквания. С клаузата за неустойка не се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Разходите, които се включвали в ГПР били такива, с които кредиторът е наясно към датата на сключване на договора. Ответникът поддържа, че към датата на сключване на договора не е знаел дали ще възникне основание за заплащане на неустойка. В конкретния случай клаузата за неустойка била напълно ясна и разбираема, както и индивидуално договорена между страните. Сочи се, че към момента на сключване на договора потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора и при всички възможни хипотези, а параметрите на договора – индивидуално уговорени с потребителя. Направено било ясно разграничение между задълженията за главница, лихва и неустойка, като изрично се посочвало, че неустойката не се включва в ГПР. Изтъква се, че 2 ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, за което получил информация със Стандартния европейски формуляр. Твърди се, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на чл. 12 ЗЗД. С оглед изложеното, ответникът моли за отхвърляне на предявените претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подадена насрещна искова молба от „Кредирект“ ЕООД срещу Т. Д. Д., с която са предявени насрещни осъдителни искове – главен и евентуален.

Ищецът по насрещните искове „Кредирект“ ЕООД поддържа, че е налице валидно сключен между страните договор за кредит № *********/25.12.2023 г., по силата на който дружеството е предоставило на Т. Д. парична сума в размер на 1000 лева, представляваща главница по договора. Сумата била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора чрез превод по „Изипей“. Съгласно чл. 3 от договора и погасителния план към него, главницата следвало да бъде върната на 18 месечни вноски при лихвен процент от 47 %, с дата на първо плащане – 25.01.2024 г. и дата на последна вноска – 25.06.2025 г. Кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 6 от договора, поради което се активирала предвидената в чл. 18 договорна неустойка. Сочи се, че в периода 18.07.2024 г. – 10.03.2025 г. по договора били извършени плащания в общ размер на 950 лева, с които не била погасена никаква част от главницата. Сочи се, че задължението по процесния договор е падежирало на 25.06.2025 г., като към датата на предявяване на насрещния иск, задължението по кредита възлизало на сумата от общо 3363,12 лева, от която: 1000 лева – главница; 474,78 лева – възнаградителна лихва; 1672,59 лева – договорна неустойка и 215,75 лева – такси.

Предвид изложеното се предявява насрещен осъдителен иск за сумата от 50 лева, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 1000 лева по процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност – в случай, че договорът бъде приет за недействителен, се предявява насрещен осъдителен иск за сумата от 50 лева, представляваща частична претенция от вземане за главница в общ размер на 1000 (чистата стойност на кредита). Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещните искове Т. Д. Д. със становище за неоснователност на предявените претенции. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК поради непосочване в договора на действителния размер на ГПР. Предвид това счита, че дължи само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК, а платената по договора сума от 950 лева счита, че следва да бъде отнесена към дължимата главница по кредита. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че: между страните е сключен договор за кредит № *********/25.12.2023 г., по силата на който „Кредирект“ ЕООД е предоставило на Т. Д. Д. сума в размер от 1000 лева, при ГПР от 58,31 % и ГЛП от 47 %; в чл. 18, ал. 1 от договора за кредит е уговорена клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение от страна на потребителя; в ГПР по договора за кредит не е включено като разход вземането за неустойка; по договор за кредит № *********/25.12.2023 г. са извършени плащания в общ размер на 950 лева.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези 3 императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 58,31 %, а ГЛП 47 % и от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.