Определение № 3181 от 10.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3181 гр. София, 10.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503278 по описа за 2024 година

С определение № 16251/17.11.2024 г. по гр.д.№ 10708/2023 г. Софийски градски съд, ГО, III въззивен брачен състав е отменил на основание чл.253 ГПК, свое протоколно определение от 07.10.2024 г., с което е обявено за приключило съдебното дирене и е даден ход по устните състезания по делото като е спрял производството по въззивно гражданско дело № 10708/2023 г. до приключване на производството по отправеното по гр. д. № 698/2020 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, запитване до Съда на Европейския съюз.

Срещу това определение е подадена частна жалба от К. П. С., която моли то да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Контролиращата страна Софийска градска прокуратура не взема становище по частната жалба.

Заинтересованата страна Софийска община район Младост не взема становище по частната жалба.

Съдът намира подадената частна жалба недопустима по следните съображения:

Съгласно изричната норма на чл.631, ал.1 от ГПК с отправянето на запитване до Съда на Европейските общности, съдът спира производството по делото като определението за спиране не подлежи на обжалване. Това означава, че по законов ред е препятствана възможността за инстанционен контрол на определението по чл. 631, ал. 1, изр.

1 ГПК. В хипотезата на вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава членка или от национален съд на друга държава членка на същите преюдициални въпроси до СЕС, съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който същите са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл.267 ДФЕС и чл.633 от ГПК. По същите съображения настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, е относима и към определението за спиране на производството поради отправено от друг национален съд преюдициално запитване до СЕС, което ще бъде от значение за решаване на съответния правен спор.

1

В мотивите на Определение № 535 от 11.03.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 205/2024 г. е посочено, че: „Съгласно решение C-283/81 националните юрисдикции, чийто актове не подлежат на обжалване, са длъжни, а всяка друга юрисдикция може да отправи преюдициално запитване по въпрос, свързан с тълкуването на норма от правото на ЕС и валидността на актове на институциите на Европейския съюз. Преюдициалното запитване, на основание чл. 267 от ДФЕС, е израз на сътрудничеството между СЕС и националните юрисдикции, както и ролята на националните съдилища съгласно тази разпоредба по приложение на правото на ЕС. Съгласно решение С-210/06 г., т. 98 компетентността, предоставена на всяка национална юрисдикция да отправи преюдициално запитване пред СЕС, не може да се ограничава от национални разпоредби, които позволяват на въззивна юрисдикция, по реда на обжалване, да измени акт, с който се отправя преюдициално запитване и да отхвърли това запитване. В решение по дело С 564/19 г. на СЕС, т. т. 70, 72 и 77, СЕС изрично е прието, че чл. 267 от ДФЕС, не допуска акт на върховна съдебна инстанция, с която се преценява отправянето на преюдициално запитване за незаконосъобразно, поради това, че поставените въпроси в преюдициалното запитване са нерелевантни и следва да се разреши спора, е несъвместим с чл. 267 от ДФЕС. СЕС приема, че когато възниква въпрос относно тълкуването на норма от ПЕС или тълкуването и валидността на акт на институция на Съюза, в зависимост от случая, националната юрисдикция има право или е длъжна да отправи преюдициално запитване, без да е възможно, това право, респ. задължение да бъде ограничено от национални правни норми или съдебна практика. С оглед правомощието на СЕС да преценява допустимостта на отправени преюдициални запитвания, следва да се изключи възможността както когато съд е установил наличието на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване и отправя такова, така и когато е преценил, че вече е отправено преюдициално запитване от друг съд в същата или друга държава членка по отношение на същите правни въпроси, които се поставят по спора, който той разглежда. Преценката относно допустимостта на отправените въпроси до СЕС относно тълкуването и действителността на актове на ЕС, е от компетентност само на СЕС, като изключва преценка на национална юрисдикция относно законосъобразността, по реда на обжалване на акта за спиране и отправяне на преюдициално запитване. Да се допусне по реда на инстанционния контрол да бъде изследван въпросът за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване по конкретното дело, означава, че е възможно да се засегнат компетентностите на СЕС и съответно задължителното тълкуване, което е длъжен да даде СЕС с оглед правомощието му съгласно чл. 267 от ДФЕС. По един и същи начин следва да се третира правният въпрос както относно отправянето на преюдициално запитване, по реда на чл. 267 ДФЕС и спиране на производството по делото до произнасянето на СЕС, съответно регламентирано и в чл. 631, ал. 1 от ГПК, така и констатацията на решаващия съд, че е необходимо отправянето на преюдициално запитване, въпросите, по които вече са отправени от друг национален съд или съд на друга държава членка и е образувано производство пред СЕС. По същество, със спиране на производството, поради вече отправено преюдициално запитване, решаващият съд преценява, че е необходимо тълкуване на правото на ЕС или определяне валидност на акт на институция на ЕС, по същите правни въпроси и в разглеждания спор.“ С разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК е изключен редът за обжалване на актовете когато съдът, разрешаващ спора между страните, е приел, че е отправено преюдициално запитване и то е от значение за разрешаване на спора по делото. Тази норма е приложима и когато съдът спира производството по делото, поради това, че вече по реда на чл. 267 от ДФЕС, е отправено преюдициално запитване пред друг съд. Не може да се приеме, че ще е налице допустимост на обжалване, каквото не е изрично предвидено в ГПК, както и право на преценка относно предпоставките за спиране на производството, поради наличие на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване, на основание чл. 267 от ДФЕС, които са същите, както в производство, по което вече е отправено преюдициално запитване и е образувано дело пред СЕС. Спирането на делото е в хипотеза, която е аналогична на уредената в чл. 631, ал. 1 ГПК, тъй като и в двете хипотези съдът извършва суверенна преценка, едни и същи са основанието, причината и необходимостта от спиране – 2 гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС и е еднаква и целта на спирането – възприемането на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС. Идентичността на двете хипотези предпоставя и еднакъв режим на обжалваемост на определенията за спиране. /така Определение № 60366 от 10.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2464/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 55 от 10.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 155/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 761 от 29.03.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 393/2024 г./ По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че не следва да разглежда подадената частна жалба и производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от К. П. С. частна жалба №

1227476/08.11.2024 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3278/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3