Решение № 15962 от 05.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15962 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20201110144544 по описа за 2020 година

„,,,”ЕООД е предявил срещу В. Т. К. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5529.60 лева, от която 2387.57 лева- главница по договор за потребителски кредит №3009447219 от 31.05.2016, сумата от 1638.10 лева- договорно възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до 01.09.2019, сумата от 1503.93 лева – неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът поддържа, че е сключил с ответницата договор за потребителски кредит №3009447219 за сума в размер на 2500 лева, срок на кредита 36 месеца и при размер на вноската от 121.99 лева.Твърди, че договорът е сключен при ГПР 49.89% и ГЛП 41.17 %.Твърди, че ответницата е закупила и пакет от допълнителни услуги за сума в размер на 1641.96 лева.Твърди, че общият размер на задължението по договора заедно със закупения пакет от допълнителни услуги е в размер от 6033.60 лева.Твърди, че на 21.10.2016 ответницата е подала заявление за промяна на плана към 1 договора, като е пожелала да й бъдат отложени 3 погасителни вноски.Поддържа, че на 31.10.2016 ответницата е сключила с него Анекс №1, с който се договарят да бъдат отложени погасителни вноски 4, 5 и 6, като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план.Поддържа, че крайният срок на кредита е изтекъл на 17.03.2018 и тогава е настъпила изискуемостта на вземанията по договора. Твърди, че ответницата не е изпълнявала точно договора, като е направила само 3 пълни вноски и 1 непълна вноска.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. Т. К. не е подала отговор на исковата молба.В съдебно заседание ответницата оспорва иска.Твърди, че е заплатила част от сумите.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит от 31.05.2016 „,,,“ е предоставил на В. Т. К. сумата от 2500 лева- кредит, за срок от 36 месеца, при ГПР -49.89% и ГЛП- 41.17%. Към договора е представено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.Към договора е представен и погасителен план.

По делото е представено и искане потребителски кредит ,,, Стандарт. от В. Т. К. за отпускане на

По делото е представено заявление от В. Т. К. от 21.10.2016 за промяна на погасителен план.

По делото е представен и Анекс 01 към договора за потребителски кредит за отлагане на вноски.

По делото е представено и извлечение по потребителски кредит №3009447219. сметка към договор за

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта

По силата на заповед от 26.09.2017 по гр.дело №55771/2017, СРС, 49 състав е разпоредено В. Т. К. да заплати на „,,,“ЕААД сумата от 5529.60 лева – главница по договор за потребителски кредит №3009447219 от 31.05.2016, ведно със законната лихва за периода от 14.08.2017 до изплащане на 2 вземането, лихва в размер на 16.85 лева за периода от 2.01.2017 до 14.03.2017 и 260.93 лева- разноски по делото.

Видно от заявлението по чл.410 от ГПК претенцията на заявителя е за сумата от 5529.60 лева –главница и 16.85 лева – лихва за забава за периода от 02.01.2017 до 14.03.2017.

С оглед на което съдът намира, че в предмета на заповедното производство е включена само главницата в размер на 5529.60 лева и лихви за забава в размер от 16.85 лева.

Ищецът е предявил искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за сумата от 5529.60 лева, от която 2387.57 лева- главница по договор за потребителски кредит №3009447219 от 31.05.2016, сумата от 1638.10 лева- договорно възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до 01.09.2019, сумата от 1503.93 лева – неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

В заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК не са включени суми за договорно възнаграждение, нито възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, а само главница и лихви за забава.

Доколкото исковото производство е продължение на заповедното производство следва да е налице идентичност между предмета им.С оглед на което съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за сумата от 1638.10 лева- договорно възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до 01.09.2019 и сумата от 1503.93 лева – неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, са недопустими.Поради това исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 от ГПК в частта относно сумата от 1638.10 лева- договорно възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до 01.09.2019 и сумата от 1503.93 лева – неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.В тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

По основателността

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2387.57 лева3 главница по договор за потребителски кредит №3009447219 от 31.05.2016.

По силата на договор за потребителски кредит от 31.05.2016 „,,,“ е предоставил на В. Т. К. сумата от 2500 лева- кредит, за срок от 36 месеца, при ГПР -49.89% и ГЛП- 41.17%. Ответницата не оспорва подписа си в договора, с оглед на което съдът приема, че изявлението в него изхожда от нея.С оглед на което съдът намира, че ищецът и ответницата са в облигационно отношение по силата на договора за кредит.Ответницата не оспорва получаването на сумата по договора за кредит. Ответницата прави възражение, че е заплатила част от претендираните суми.

Ищецът потвърждава, че ответницата е заплатила сумата от 504 лева, с която е погасена главница в размер от 112.43 лева, договорно възнаграждение в размер от 253.54 лева и сумата от 138.03 лева – пакет от допълнителни услуги.

Във връзка с погасяване на задълженията чрез плащане съдът дължи обсъждане и на клаузите във връзка с договорното възнаграждение и във връзка с пакета за закупени допълнителни услуги.

По отношение на допълнителния пакет от услуги

Към договора е сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Предмет на споразумението е задължението да бъдат предоставени от кредитора една или всички от посочените услуги, а именно:1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;2.

Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;3.

Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;4.

Възможност за смяна на дата на падеж;5.улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Съдът намира, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, и е дължимо само за хипотетичната възможностт за предоставяне на посочените услуги. Принципът на добросъвестност при договарянето изисква потребителя да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното ползване на услуга.С оглед на което съдът намира че е налице неравноправна клауза в договора, с която потребителят се е задължил да плати пакет от допълнителни услуги.

4

Освен това възнаграждението за пакет от допълнителни услуги е 1641.96 лева, а размера на отпуснатия е кредит е 2500 лева. В този смисъл стойността на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е почти 2/3 от размера на сумата по кредита. Съдът намира, че уговорката за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер от 2/3 от размера на кредита нарушава принципа за добросъвестност, и води до злоупотреба и неоснователно обогатяване за сметка на ответника.

В допълнение в противоречие с чл.10а, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове услуги е определено общо възнаграждение за плащане.Освен това тези услуги са във връзка с управление и усвояване на кредита.А съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, с която е предвидено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и споразумението за предоставяне на допълнителни услуги са нищожни поради противоречие със закона, а именно: с чл.10а, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК.

С оглед нищожността на клаузите за допълнителния пакет от услуги, ответницата не дължи сумата от 1641.96 лева – възнаграждение за пакет от услуги.

Освен това съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения.В случая договорът за кредит е сключен на 31.05.2016, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК..Основният лихвен процент за 2016г. е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по договора ГПР е 49.89% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги.

С включването на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги би се стигнало до превишаване на максималния размер на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на законната лихва.

С оглед на което с включването на възнаграждение за закупен пакет от 5 допълнителни услуги се цели допълнително оскъпяване на кредита и по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит.Видно от договора сумата по кредита е 2500 лева, а общото задължение е в размер от 6033.60 лева.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В случая доколкото в ГПР не е включено като разход и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът намира, че не е посочен точния размер на ГПР, което нарушава изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Освен това ако бъде включено възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, ГПР би надвишил 5-кратния размер, което също нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съдът намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен.

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на което ответницата дължи само главницата по договора за кредит.

Не е спорно по делото, че ответницата е заплатила сумата от 504 лева по договора за кредит, с която е погасено част от задължението за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. В случая договорът за кредит е недействителен, поради което ответницата дължи само чистата стойност на кредита.

Поради това сумата от 504 лева следва да бъде отнесена за погасяване на задължения по договора за кредит само за главница, а не и за договорно възнаграждение и пакет от допълнителни услуги.

Главницата по договора за кредит е в размер от 2500 лева, като след плащане на сумата от 504 лева е останала дължима главница от 1996 лева.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 6 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗДИ и чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера на сумата от 1996 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2387.57 лева.