Решение № 31 от 16.06.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Радомир, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20251730200291 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № ./22.04.2025 г. началник на отдел „О.д.“ – С., Дирекция „О. д.“ в ГД „Ф. к.“ в Централно управление на НАП е наложил на жалбоподателя „Ф. . ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.

118, ал. 6 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, чрез упълномощен процесуален представител, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание. С писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 27.11.2024 г. била извършена проверка от служители в ЦУ на НАП на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция – газ станция, стопанисвана от дружеството - 1 жалбоподател и находяща се в с. Д.Д., главен път „Е.“. В проверявания обект било налично монтирано и въведено в експлоатация 1 брой ЕСФП, модел „ОЙЛ СИС 2.0 Д – KL“ с фискален принтер „D.” с ИН на ФУ . и ИН на ФП № 58007859, регистрирано в НАП с потвърждение № ./06.12.2022 г.

В хода на проверката било установено, че са налице разлики между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ за дата 10.11.2024 г., а именно - при доставка на гориво по АДД № ./11.10.2024 г. е в размер на 5987 л, а по нивомер е в размер на 6174,74 л (при температура 15 градуса). За тези обстоятелства и за извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка № ./27.11.2024 г., в който били отразени констатациите и същият бил връчен на представител на дружеството.

Предвид направените в хода на проверката констатации, на 30.11.2024 г. свидетелят М. Г., на длъжност ст. инспектор по приходите в ЦУ на НАП – С., съставил АУАН №./30.11.2024 г. срещу жалбоподателя, като квалифицирал нарушението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС.

Актът бил предявен и връчен на представител на дружеството, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт, на 22.04.2025 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Ф. 1.“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

На първо място, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Съставените АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При издаване на АУАН и НП са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на представител на дружествотожалбоподател.

При разглеждане на спорa по същество, съдът констатира, че от страна на АНО не е доказано нарушаване на разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

Нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС въвежда задължение за всяко лице, извършващо 2 доставки/продажби на течни горива от търговски обект да предава по дистанционна връзка с НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

По делото не е спорно, че в проверявания търговски обект е имало монтирана и използвана нивомерна измервателна система за предаване на НАП по дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. НАП не оспорва, че намиращата се в бензиностанцията нивомерна система е работеща.

Наличието на регистрационен номер на фискалното устройство в НАП води до извода, че същото е било успешно свързано и въведено в експлоатация, както и че е подавало непрекъснато автоматично данни към приходната агенция, което означава, че дружеството-жалбоподател е изпълнило задължението си, вменено му с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

След като от доказателствената съвкупност по делото и от твърденията на АНО категорично се установява наличието на подадени данни от фискалната система на документите за получено гориво и подаването на данни от нивомерната система в обекта, съдът намира, че задължението на търговеца по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е било изпълнено. Задължението на търговците на горива, съгласно посочената разпоредба, не е обвързано с верността на подадените данни, възможността те да бъдат коригирани при грешки и непълноти, получаването им от НАП и отразяването им в системата.

От самия начин на описание на деятелността в АУАН и в НП е видно, че не е препятствана възможността на контролните органи за установяване на количеството гориво, тъй като и двата вида данни са получени. Липсват обаче действия на органите по приходите за проверка на действителното количество заредено гориво, доколкото не може да се приеме предварително, че задължително верните количества са отразени именно в документите за доставка. В този смисъл например, не е извършен анализ на продаденото гориво в периода между доставките и действителните количества към момента на проверката и след като дружеството-жалбоподател е подавало съответната информация по дистанционната връзка, то АНО е следвало да установи предаването на неверни данни в НАП, че се дължи на активно поведение на нарушителя (решение № ./13.07.2020 г. по адм. д. №./2020 г. на ВАС). Налице е бездействие на органите по приходите, което всъщност обуславя невъзможността да се установи точното количество гориво, заредено от дружеството - жалбоподател. Не се твърди, а и при проверката на място не са открити данни в нивомерната измервателна система да е осъществявана допълнителна намеса, която да препятства възможността за контрол или да води до изкривяване или манипулиране на данните, подавани по електронен път до НАП. Не се установява умишлено укриване на данни за получено гориво от страна на задълженото лице, такова на практика не се претендира и от АНО. При това положение от контролните органи е следвало да бъде изяснено какви са причините за установеното несъответствие и дали те не се дължат напр. на производствените характеристики на устройството, възможен технически проблем, възможно неточно отразяване на количества гориво в ЕАДД, намаляване количествата на горивото поради фири и др. подобни. В тази връзка следва да се посочи, че от приетото по делото писмо с изх. № .11.02.2026 г. от „Електроразпределителни мрежи З.“ ЕАД се установява, че на 10.11.2024 г. има регистрирано непланирано прекъсване в електрозахранването на съоръженията, към които е присъединен обект „бензиностанция – газстанция“, находящ се в с. Долна Диканя, общ. Радомир, на път Е79, собственост на „Евроквестгаз“ ЕООД. От изложеното следва, че от органите на приходната администрация не е било установено, че некоректно подадените данни към НАП се дължат на недобросъвестно 3 поведение на санкционираното дружество или на негови длъжностни лица, обратно – коментираните по-горе факти сочат, че се касае за проблем, обективно стоящ извън знанието на санкционираното дружество, а вероятно и извън възможността на последното самостоятелно да го отстрани, независимо от положената дължима грижа - в този смисъл: решение № ./23.02.2023 г. по КАНД № ./2023 г. по описа на Административен съд – П. и решение № ./08.05.2024 г. по КАНД № ./2024 г. на Административен съд - П.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство остана недоказано извършването от обективна страна на твърдяното от АНО изпълнително деяние, поради което и обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление № ./22.04.2025 г. на началник на отдел „О. д.“ – С. Дирекция „Оп. д.“ в ГД „Ф. к.“ в Централно управление на НАП, следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 205,00 евро.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №./22.04.2025 г., издадено от началник на отдел „О. д. – С., Дирекция „О. д.“ в ГД „Ф. к.“ в Централно управление на НАП, с което е наложено на „Ф. .“ ЕООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. П., ЖК „Р.“, ул. „.ра“ № . административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, на основание чл. 185, ал. 2 , вр. чл. 185, ал.

1 ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, с адрес: гр. С., бул. „К. А. Д.в“ № . да заплати на „Ф.1.“ ЕООД, с ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. П., ЖК „Р.“, ул. .-ра“ № . сумата в размер на 205,00 евро (двеста и пет евро), представляваща направени разноски по делото РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Радомир, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20251730200291 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № ./22.04.2025 г. началник на отдел „О.д.“ – С., Дирекция „О. д.“ в ГД „Ф. к.“ в Централно управление на НАП е наложил на жалбоподателя „Ф. . ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.

118, ал. 6 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, чрез упълномощен процесуален представител, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.