Определение № 9207 от 13.08.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9207 гр. Пловдив, 13.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330104763 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 4 от ГПК.

Същото е образувано по искова молба от Н. И. Х. срещу Община Пловдив, обективирана в жалба вх.№ **** г. по регистъра на Община Пловдив, с която се предявява претенция да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 35,84 лева, представляваща данък на лек автомобил марка и модел „О. К.“, с рег. № ***** за периода ***г. – **** г., ведно с обезщетение за забава върху посочената главница, за които суми е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № **** г., издаден от Община Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че срещу ищеца бил издаден Акт за установяване на задължение по декларация № **** г., издаден от Община Пловдив, съгласно който ищецът дължал на ответника данък за МПС за периода *** – **** г., С молба от **** г. ищецът поискал на основание чл.

171, ал. 1 от ДОПК, вземанията за местни данъци за периода **** г. – **** г., ведно със съответните лихви, да бъдат отписани и да бъде прекратено изп.д.

№ **** г. по описа на *****, за събиране на тези вземания. С писмо от **** г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, молбата била уважена частично, като вземанията за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г. били отписани, като погасени по давност. Останалата част от вземанията, била счетена за дължима. Излагат се съображения, че част от вземанията, за които е издаден посоченият Акт за установяване на задължение по декларация № **** г., издаден от Община Пловдив, а именно вземанията за местни данъци в размер на 35,84 лева, за МПС марка и модел „О. К.“, с рег. № ****, за периода 2011 г. – 2012 г., ведно със съответните лихви, били погасени поради изтичане на петгодишният давностен срок за 1 публични задължение по чл. 171 ГПК. Същите били погасени още преди съставянето на Акт за установяване на задължение по декларация № **** г., издаден от Община Пловдив.

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

С уточнение вх. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ищеца, се сочи, че производството по издаване на Акт за установяване на задължение по декларация № **** г., издаден от Община Пловдив.1, е приключило.

Въз основа на изложените твърдения в исковата молба и уточняващата молба, съдът намира от правна и фактическа страна следното:

Процесните вземания безспорно представляват публични общински вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 9 ДОПК, установени с издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ Акт за установяване на задължение по декларация № **** г., издаден от Община Пловдив. Този акт като необжалван е влязъл в сила на **** г. (по делото няма спор, че същият е връчен на ищеца по реда на чл.32 от ДОПК на **** г. и срокът за обжалване е изтекъл на **** г.). Същият представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК. Съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК публичните вземания се събират по реда на ДОПК, но само ако в закон не е предвидено друго. В чл. 4, ал. 2, вр. чл. 9б ЗМДТ изрично е предвидено друго – принудителното събиране на данъците и на таксите по този закон се извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК или от съдебен изпълнител по реда на ГПК, т.е. законодателят е предоставил на органите в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране. В случая, ответната община е избрала принудителното събиране на процесните публични вземания да се извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК, при което защитата на длъжника по исков ред срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл. 439 ГПК. Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането, т.е. целта е да се установи материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 439, ал.

2 ГПК претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Или чрез иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че правото на принудително изпълнение е възникнало, но новите обстоятелства (настъпили след изпълнителното основание) са го погасили. Това правило се отнася както за случаите, в които вземането по изпълнителното основание е установено със 2 сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, респ. арбитражното производство , така и за случаите на вземане, установено в друго производство, но за събирането на което е приложим редът по ГПК. В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла петгодишна погасителна давност, поддържайки, че за задълженията за посоченото в исковата молба МПС за периода 2011 г. – 2012 г. същата е изтекла към **** г., когато е издаден процесният Акт за установяване на задължение по декларация № ***** г., издаден от Община Пловдив, т.е. искът за несъществуване на вземането се основава на правопогасяващо възражение за погасяване на правото на изпълнение върху оспорените вземания по давност.

Действително, съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение, като съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК те също са публични задължения, поради което и към тях е приложим погасителният 5-годишен давностен срок. Съдът обаче намира, че така заявеното възражение е преклудирано, тъй като ищецът се позовава на давност, текла в период преди влизане в сила на изпълнявания АУЗД. Последният от своя страна е подлежал на обжалване по реда на чл. 152 и следващите ДОПК и ищецът е разполагал с възможността да предяви възражението си за изтекла давност в производството по обжалване на акта. Предвид горното и доколкото в исковата си молба ищецът не се позовава на нови по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК факти, то предявеният от нея иск е недопустим /така Решение по в. гр. д. № 2526/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив/.

Предвид всичко изложеното и констатираната недопустимост на предявения иск, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130, ал.1 ГПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба от Н. И. Х., ЕГН **********, срещу Община Пловдив, обективирана в жалба вх.№******г. по регистъра на Община Пловдив, с която се предявява претенция да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 35,84 лева, представляваща данък на лек автомобил марка и модел „О. К.“, с рег. № **** за периода 2011 г. – 2012 г., ведно с обезщетение за забава върху посочената главница, за които суми е издаден Акт за установяване на задължение по декларация № *** г., издаден от Община Пловдив.

3

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4763/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр. с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________ 4