Решение № 1065 от 07.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. Бургас, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501468 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас (ОД-МВР –Бургас),с БУЛСТАТ 129009742, представлявано от директор Калоян Калоянов, чрез пълномощник Гергана Владимирова – гл.юрисконсулт в ОД-МВР-Бургас с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“46, против Решение №1825/11.08.22г. по гр.д.№3176/22г. по описа на БРС, с което ОД-МВР -Бургас е осъдена да заплати на Г. Т. Ж. ЕГН ********** от ****** сумата от общо 764,13 лв. главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд -общо 88,09 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от Ж. за периода 01.07. 2019г. до 10.07.2020г. 616 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2022г., до окончателното плащане, както и сумата от 171,33 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019г. до 22.05.2022 г.,също и разноски от 400 лв., сторени в проведеното в РС производство, а на БРСдържавна такса в размер на 100 лв. и 150 лева разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението се сочи за неправилно, поради нарушение на материалния закон и заради необоснованост.

Фактът на заетост на ищеца при ответника- въззивник за процесния по делото период е установен от събраните по делото доказателства. Въззиваемият е полагал извънреден труд, който е надлежно отчетен и заплатен от работодателя.

Затова изводът на първата инстанция за разлика между действително положения от въззиваемия нощен труд и този, който му е отчетен и заплатен от ОДМВР Бургас, се сочи за изцяло необоснован от данните в процеса и постановен при неправилно приложение на материалното право.

Неправилен е и изводът на РС за празнота в специалната правна уредба, касаеща работещите в системата на МВР от категорията на ищеца, която празнота следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ) с аргумент, че в противен случай служителите в МВР ще бъдат 1 поставени в по-неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения ,регулирани от КТ. В ЗМВР липсвала препращаща към общата правна уредба норма, а самият закон е специален нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др.

Необосновани според въззивника са и мотивите на първата инстанция, че при преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент от 1,143, се получава извънреден труд.

Последният би бил налице само ако работниците го полагат извън установеното за тях работно време, какъвто случаят тук не е.

Решението според въззивника не е съобразено и с произнасянето на СЕС с Решение от 24.02.22г. по дело С-262/20г. по отправеното преюдициално запитване от РС-Луковит, с което се тълкуват нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г.Акцентира се върху дадената с него препоръка за нормативно уреждане на компенсации за особената тежест на нощния труд, полаган от лицата, работещи в публичния сектор, като ищеца и върху това, че националната ни правна уредба предвижда за държавните служители в системата на МВР редица компенсаторни механизми, предвид спецификата на служебните им правоотношения. Подробно ги изброява.

Счита, че прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, включително на нощния труд, полаган от работниците и служителите по трудови правоотношения според КТ и на служителите в системата на МВР от категорията на ищеца, се основава на обективен и разумен критерий, което прави разликата в третирането им съобразена и съвместима с правото на ЕС, т.к. е свързана с допустима от закона цел и е съизмерима с нея.

В допълнение счита, че следва да се има предвид фактът на еднаквост на продължителността на работното време за работещите в системата на МВР през деня и нощта- от 8 часа, при същевременно запазване на изискването, въведено за всички категории работници и служители за 5- дневна работна седмица с общо 40-часова продължителност.

В обобщение се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяването на ново, с което претенциите бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Дири деловодни разноски за двете инстанции и не ангажира нови доказателства.Прави евентуално възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на другата страна.

В депозирания писмен отговор, въззиваемият ищец Г. Ж. чрез процесуалния си представител адв. Зл.Б., е оспорил въззивната жалба, излагайки правни доводи за неоснователността й. Решението на първата инстанция се сочи за правилно и законосъобразно, а изводите на съда- за съобразени със събраните по делото доказателства и приложимото право. Не се намират за допуснати и процесуални нарушения.

Счита за неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на труда в случая, като посочва, че ЗМВР, ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по приложението им, са специални закони, уреждащи специфични правоотношения,засягащи лицата със статут на държавни служители и служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират отношения,различни от тези, уредени в КТ, но не така,че да поставят лицата,за които се прилагат,в неравнопоставено и по-неизгодно положение, което в случая би се получило, ако не се приложи НСОРЗ. Подробно се аргументира тезата,че празнотата в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на НСОРЗ, включително и на чл.9, ал.2 от същата наредба. Сочи, че третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо тях.

Изложено е и становище във връзка с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С262/20,образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит, което има пряко отношение към предмета на настоящото дело. Обсъдено е обстоятелството, че визираната в решението на СЕС необходимост да се предвидят мерки за защита и компенсиране на държавните служители в системата на МВР, поставени в положение да полагат нощен труд с по- голяма продължителност от тази на останалите трудещи се лица и държавни служители в страната, чийто статут е подчинен 2 на режима на КТ и ЗДСЛ, не се покрива от наличните към момента компенсаторни механизми.

Съществуващите сега привилегии за лицата, работещи в системата на МВР, са общи и свързани с цялостната специфика и естество на полагания от тях труд изобщо, а не са предвидени конкретно да овъзмездят служителите от категорията на ищеца, за полагания от тях по-дълъг от предвидения в КТ нощен труд. Позовава се и на обстоятелството, че в действащите след 2014г.наредби, без обосновка отпада предвиденото дотогава преизчисляване на часовете нощен труд, положен от служителите в МВР, попадащи в категорията на ищеца, с коефициент 1,143. Затова намира неоснователно твърдението на ответника за съществуваща забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, в действащото след 2014г. законодателство и поддържа, че възникналата празнота в специалната правна уредба следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ.Въззиваемият моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение, няма доказателствени искания и претендира сторените в производството разноски.

Служебната проверка на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а тази по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение.

По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първа инстанция БРС е образувано по исковата молба на Г. Т. Ж.

ЕГН********** от *****, против ОД на МВР Бургас за осъждането на ответника да му заплати сумата от 574 лв., представляваща допълнително възнаграждение(ДТВ) за положен извънреден труд за периода 01.07.2019 г. до 10. 07.20 г. в обем от 82 часа, както и сумата от 30 лв. сборна мораторна лихва за забава върху главницата, от закъснението на всяка падежирала сума, до датата на подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, до окончателното изпълнение.

Претенциите са обективно кумулативно съединени и намират правното си основание в чл.187, ал.5, т.2,вр. чл.178 ал.1,т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Заявени са с оглед твърдението, че като „старши полицай“, ищецът е полагал труд през процесния период, че отработеният от него нощен такъв за процесния период, възлиза на 576 часа, които след преизчисляването им с коефициент 1,143, се приравняват към дневен труд от 658 часа.

Разликата между двете величини в размер на 82 часа, се сочи за извънреден труд, който е трябвало, но не е бил заплатен на ищеца от ответника.

В отговора на ответника исковете се сочат за неоснователни.

Работодателят счита, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен, съобразно протоколите за извънреден труд и заплатен по действащите тогава правила. Посочва, че за преизчисляването на нощния труд към дневен се прилагат Наредба № 8121 з- 776 от 29. 07.16 г. и Наредба № 8121з- 36/07.01.20 г. Тези актове регулирали по специфичен начин заплащането на нощния труд и в тях нямало текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд с коефициент, равен на съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР, още повече, че в нея коефициентът е равен на единица, тъй като продължителността на дневния и нощен труд е еднаква. В този смисъл е и изменението на ЗМВР през 2020 г. Страната твърди, че за целия процесен период от време, за всеки отработен през нощта час, се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., което е било сторено. Тъй като не е налице непълнота на специалната законова уредба, към казуса не следвало да се прилага по аналогия общата, която не се отнася до заплащане на възнаграждението на държавните служители от системата на МВР.

В съдебно заседание по делото, исковете са изменени по размер, като този за главница е увеличен от 574лв. на 764, 13 лв. -възнаграждение за извънреден труд, а мораторната лихва за забава е увеличена от 30лв. на 171. 33 лв.

Съдът е приел заявените претенции за изцяло основателни и е осъдил Областна дирекция на вътрешните работи- Бургас с адрес на седалището:гр.Бургас, ул.“ Христо Ботев“ 46, 3 да заплати на Г. Т. Ж. сумата от общо 764,13 лв. главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено му допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от ищеца за периода 01.07.19 г.- 10.07.20 г. 616 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 23.05.22г., до окончателното изплащане, както и сумата 171.33 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2019г.- 22.05.22г.

Ответникът ОД на МВР Бургас е осъден да заплати и съдебно-деловодните разноски на ищеца в производството, както и държавна такса за проведеното производство в размер на 100 лв. и 150 лв. разноски за експертиза, дължими по гр. д.№ 3176/22 година по описа на БРС.

Възраженията на ответника за недължимост на заявените претенции са счетени за изцяло неоснователни.

Въззивният съд изцяло възприема този краен правен извод, което обосновава така: