Решение № 729 от 03.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Благоевград, 03.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201273 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на М. М. Б. от гр.С, против НП №23-1116001014/15.05.2023г., издадено от Началник Група, Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” общо в размер на 250.00 лв. и кумулативно с това-“Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6месеца, във връзка с вменени му административни нарушения по чл.42, ал.2, т.2 и чл.103 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 13 бр. контролни точки от талона към СУМПС на жалбоподателя.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения . Алтернативно се застъпва, че при определяне на административните санкции с НП не са отчетени обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата. В придружително писмо до съда прави възражение за прекомерност 1 на адвокатското възнаграждение на ответната страна по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

Районна прокуратура-Благоевград, редовно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Заинтересованата страна по реда на чл.63д от ЗАНН /ОДМВРБлагоевград, сектор „ПП“/, редовно и своевременно призована, не ангажира становище и представител по делото. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита. В контекста на това тълкуване , според настоящият съдебен състав се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл. 153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство , включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и съдебната практика, че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски./В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по 2 адм.д. №1219/2021г./ Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации , чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват , като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации следва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт,включително и в частта за разноските . / Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено на жалбоподателя на 05.06.2023г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото, а именно на 14.06.2023г. / 3

Разгледана по същество, жалбата е аргументи: неоснователна поради следните

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по безпротиворечив и категоричен начин се установи, че на 10.03.2023г., младши автоконтрольор при с-р“ПП“ към ОДМВР-Благоевград /св.В./, в присъствието колегата си –св.Л., е съставил на жалбоподателя АУАН №162851, за това, че на 30.01.2023г., около 00.20 часа, по ПП1 Е-79, км. 387, в района на бензиностанция „К“ и с посока на движение от гр.С за гр.К, е управлявал собственият си лек автомобил с марка „М“ с рег.№, като на осветен участък от път при подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил , за спиране, не се подчинил и продължил движението си и в района на км 387/тунел К д/, при повторно подаден му светлинен и звуков сигнал, както и такъв със стоп палка по образец от служебния автомобил на МВР, Б. не се подчинил и извършил неразрешена маневра, изпреварвайки в тунела, обозначен с пътен знак Д-9 и на дясна крива, в зоната на действие на пътен знак В-24 и пътна маркировка М:1, като навлязъл в лентата за насрещно движение и с това принудил изпреварваният от него автомобил, рязко да намали скоростта си и да спре плътно в дясно в самия тунел . Това деЯ.е на жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл.103 и такова по чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на жалбоподателя срещу негов подпис, без отразяване на възражения на датата на съставянето му /30.03.2023г./

Въз основа на този акт, на 15.05.2023г., Началникът на Група в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград, е издал атакуваното НП№231116-001014, с което на основание чл. 175, ал.1 т.4 , вр. с чл. 103 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание–“Глоба” в размер на 100.00лв. и кумулативно с това –“Лишаване от право за управление на МПС” за срок от 6 месеца, а на основание чл. 179, ал.1, т.5 , вр. с чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП , на жалбоподателя е отмерено административно наказание „ Глоба“ в размер на 150.00лв. С НП е разпоредено и отнемането на 13 бр. точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя въз основа на Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР. НП е връчено на дееца на 05.06.2023г. лично и срещу негов подпис .

Изложените в акта за административно нарушение фактически 4 обстоятелства, се потвърждават с разпита на свидетелите В. и Л.. Двамата установяват, че докато се движили в изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътя на процесното място и на процесната дата, възприели движението на водача Б. с неговият автомобил с марка „М“.

Начинът на движение на този автомобил усъмнил свидетелите, че се управлява от водач след употреба на алкохол и те решили да го спрат за проверка на първото удобно за целта място, каквото видели на отбивна в района на бензиностанция „К“ в посока към гр.К от гр.С. Свидетелите неколкократно докато се движели с полицейският си автомобил, обозначен с всички отличителни знаци и надписи за такъв , подали звуков и светлинен сигнал с този автомобил на водача Б. да спре , но той не го направил.

Същевременно в колоната, в която се намирал водача Б. имало друг лек автомобил и товарен автомобил, които спрели при звука и вида на въпросният сигнал на контролните органи, въпреки че не бил предназначен за тях и само жалбоподателят не изпълнил задължението си за спиране при такъв сигнал.

Това накарало свидетелите Л. и В. да последват автомобила на Б. до процесният тунел в посока на гр.Кресна, където полицейският им автомобил застигнал този на Б., св. В. осъществил и зрителен контакт с него и отново от автомобил му подал сигнал за спиране със стоп –палка по образец през стъклото на автомобила, както и бил подаден светлинен и звуков сигнал за спиране със самият автомобил, но Б. отново продължил движението си и даже ускорил скоростта на автомобила си за да се отдалечи от автомобила на контролните органи и именно тогава предприел забранената маневра изпреварване в тунела, при наличието на забранителен пътен знак В-24 за това и маркировка М:1, с което създал опасност от ПТП в тунела както с товарен автомобил,движещ се пред него, така и с навлизането си в насрещна пътна лента за движение, като само липсата на друг автомобил, движещ се в нея, според св.В., не довело до ПТП при това при челен удар. След като жалбоподателя увеличил скоростта си и се отдалечил и от мястото на второто си нарушение в тунела, свидетелите В. и Л. продължили движението на служебният си автомобил в неговата посока, като от техни колеги междувременно разбрали, че този автомобил, за който сигнализирали и на други контролни органи по пътя, е намерен изоставен на паркинг именно в гр.К. Свидетелите са категорични, че при подаването на първият сигнал за спиране на жалбоподателя, това било именно на осветен участък и с добра 5 видимост и възможност за спиране в района на отбивка на бензиностанция „К“ , но Б. не се подчинил и не изпълнил това си задължение за спиране. След намирането на изоставеният от жалбоподателя автомобил в гр.К, по регистрационния номер и регистъра за собственост на МПС, жалбоподателят бил идентифициран и му бил издаден процесният АУАН от страна на св.В., в присъствието на св.Л..

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., издаден от министъра на вътрешните работи, на мл.автоконтрольорите при с-р“ПП“ са делегирани правомощия за констатиране на нарушения по ЗДвП, а на ръководителят група на този сектор при ОДМВР, са делегирани правомощия по налагане на наказания за такива нарушения .

Видно от приложената Справка за нарушител/водач/,на жалбоподателя са налагани множество административни наказания по ЗДвП за нарушения на този нормативен акт до датата на деЯ.ето .

Изложената фактическа обстановка се извежда от посочените писмени доказателства и показанията на свидетелите В. и Л. .

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършени от негова страна административни нарушения по чл.42, ал.2, т.2 и чл.103 от ЗДвП.