Решение № 1562 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1562 гр. С, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. Н като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110145366 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 291098/03.09.2025 г., с която от името на Т, ЕИК *** против наследниците на А. В. М., ЕГН ********** са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е постъпила молба вх. № 363709/06.11.2025 г., подадена от името на Т, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с разпореждане № 137913/03.09.2025 г., постановено по гр.д. № 45366/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като е посочил като ответник по делото И. Ю. М., и е направено искане съдът да осъди ответника да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 9048,95 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент ****, находящ се в гр. С, ж. к. „С“, **** аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.09.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1686,59 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 15.08.2025 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 38,83 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент ****, находящ се в гр. С, ж. к. „С“, **** аб. № *** 1 за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.09.2025 г. до окончателното й изплащане;

4/ сумата от 10,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 15.08.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация С“ ЕАД твърди, че ответникът /респективно неговия наследодател/ са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.

140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответникът /респективно неговия наследодател/ са използвали доставяна топлинна енергия и не са погасили задължението си в уговорения срок, поради което са изпаднали и в забава по отношение на последното и дължи лихва за тази си забава.

Незаплатено останало и задължение за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, както и акцесорно вземане за лихва за забава върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия

Моли, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 9048,95 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент ****, находящ се в гр. С, ж. к.

„С“, **** аб. № *** за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.09.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1686,59 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 15.08.2025 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 38,83 2 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент ****, находящ се в гр. С, ж. к.

„С“, **** аб. № *** за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 03.09.2025 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 10,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 15.08.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника по делото И. Ю. М..

Оспорва се страните в производството да са били обвързани от съществуващо облигационно правоотношение, с предмет продажба и доставка на топлинна енергия до процесния период. Заявява се, че ищецът е депозирал искане за вписване в особената книга на Софийски районен съд на отказ от наследството на починалия му наследодател А. В. М., ЕГН **********.

Моли се, за отхвърляне на предявените срещу ответника искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

По отношение допустимостта на предявените против И. Ю. М. обективно кумулативно съединени искове, с оглед извършения от него отказ от наследството на А. В. М., ЕГН **********, настоящият съдебен състав намира следното:

Както се посочи по-горе, производството е образувано по искова молба с вх. № 291098/03.09.2025 г., с която от името на Т, ЕИК *** против наследниците на А. В. М., ЕГН ********** са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени с Тълкувателно решение № № 1/2017 г. от 09.07.2019 г., постановено по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск, като 3 исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В настоящия случай, исковете са предявени против наследниците на А. В. М., ЕГН ********** и са процесуално допустими, доколкото ищецът не разполага с възможност да издири и посочи надлежно лицата, които счита, че са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените претенции. В случая, с молба от 06.11.2025 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е посочил като ответник по делото И. Ю. М., ЕГН **********, като е посочил, че същия, в качеството си на клиент на топлинна енергия, е бил в облигационно правоотношение с ищцовото дружество през процесния период и дължи заплащане на стойността на потребената в посочения в исковата молба недвижим имот топлинна енергия. Следователно се налага извод, че ищецът е изложил твърдения, които обуславят наличието на процесуална легитимация за ответника да отговаря по предявените искове, като наличието на материалноправна легитимация касае съществото на спора, т.е. основателността на предявените искове, но не и тяхната допустимост. В процесния случай не се касае за настъпило в хода на процеса наследствено правоприемство, а исковете са насочени директно не срещу наследодателя, а срещу И. Ю. М., ЕГН **********, като са изложени твърдения, че именно същата, в качеството си на собственик на процесния имот, е имала качеството клиент на топлинна енергия, през заявения в исковата молба период, което обуславя и процесуалноправната им легитимация да отговаря по предявените за разглеждане в настоящото производство искове.

Следователно, предявените в настоящото производство обективно кумулативно съединени искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между него и ответника /респективно негови наследодатели/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на реално 4 доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника /респективно негови наследодатели/ да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава..

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

5

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.