Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 21.06.2019, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
97/2019
Подписан
21.06.2019
В сила
10.06.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.60 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.80, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.82, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.4 · Кодекс на труда
  • чл. 201,ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.201 ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.212 · Кодекс на труда
  • §1 · Кодекс на труда
  • чл. 142, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.144 · Семеен кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е № 90 гр. П., 21 юни

2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и първи М. през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА

С.А при секретаря:

И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 97 по описа за 2019г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищците- А.Г.И., М.А.Й. и Г.А.Й.,***, действащи чрез пълномощник адв.Д.Д. ***, твърдят, че са законни наследници на А.

Й. И., поч. на 17.11.2018г. , като първата била негова съпруга, а другите двама негови деца.

Към момента на смъртта си наследодателят им е бил в трудово правоотношение с ответното предприятие, по силата на сключен трудов договор №**/ 31.10.2013г. и допълнително споразумение №9/29.11.2013г., съгласно които изпълнявал длъжността "работник-подръжка", при пълно работно време,на 8-часов работен ден.

На 01.11.2018г. наследодателя им А. И. бил на работа изпълнявайки заедно с негови колеги задачи на работодателя, на обект намиращ се в с.К. и представляващ хижа. Около 09.07 часа извършвайки работа на покрива на обекта, подхлъзвайки се паднал от него на бетонната площадка на тавана от височина от около 2м. В резултат на удара с твърдата повърхност получил наранявания, изразявайки се в счупване на дясна ключица,тежка черепно мозъчна травма, импресионно депресионна фактура на черепа,дифузна травма на главен мозък. Транспортиран бил последователно в болница МБАЛ- П., хирургично отделение МБАЛ - Т. и МБАЛ „Св А.“ гр. В., където на 17.11.2018г. починал вследствие на получените от злополуката-тежка черепно мозъчна травма, импресионно депресионна фрактура на черепно-дифузна травма на главния мозък,белодробна емболия.

Твърди се, че на 05.11.2018г., директор ОП „ Соц.предприятие за озеленяване и благоустройство" към Община

П. подал в ТП на НОИ -Т. декларация за трудова злополука. След подадената декларация от комисия, назначена от ръководителя на ТП на НОИ извършено разследване на злополуката и бил съставен протокол №5103259/ 29.11.2018г. Въз основа на него било издадено разпореждане на ТП на НОИ Т., в което инцидентът довел до смъртта на работника, била приет за трудова злополука.

В резултат на смъртта на техния близък изживели болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт. Твърди се, че помежду им била установена силна емоционална връзка. Отношенията им били много близки и хармонични, били много привързани един към друг. Твърди се още, че семейството им било изключително сплотено, поради което и скръбта им била неизмерима.Смъртта му била внезапна и шокираща за тях. Живеели в общо домакинство. Наследодателят им бил в трудоспособна възраст, трудолюбив,честен и услужлив , и за тях бил не само близък роднина, но и приятел с когото споделяли всичко. Помагал на съпругата и децата си. След смъртта му живеели трудно лишени от моралната му, финансова и физическа помощ и подкрепа, и след дългите повече от 20 съвместни години на разбирателство и взаимопомощ. Твърди се още, че след смъртта му се затворили се в себе си, и не можели да преодолеят стреса от загубата на близкия си.

Ищецът

Г. Й. твърди, че след смъртта на баща не бил в състояние поради недостиг на средства и подкрепа да полага грижи за обучението си както преди, тъй като бил студент. Не бил подготвен да се издържал сам, а след загубата на баща си, издръжката се поемала изцяло от М.ка му. Обучението било за 4 годишен период, и следвало да завърши през месец октомври 2021г., като двамата родители на били поели разходите за обучението му в университета. Твърди, че търпи вреди от настъпилата при трудовата злополука смърт на баща си, изразяващи се в издръжката, която би бил получил от него като жив, работоспособен и с възможност да я дава родител, какъвто бил към злополуката. В този смисъл той като близък на починалия -негов син , които претърпял имуществена вреда от неговата смърт.

Освен това тримата ищци твърдят, че по време на престоя му в лечебните заведения били извършени изследвания, оперативно лечение, закупувани били медикаменти,памперси и други медицински изделия. Освен това били направили и разходи за погребение.

Предвид изложеното, ищците молят съда да осъди ответника да им заплати следните суми:

- На А.И. сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на настъпила смърт на наследодателя й, при трудова злополука станала на 01.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

-На М.Й. сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на настъпила смърт на наследодателя й, при трудова злополука станала на 01.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението

-На Г.Й. сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на настъпила смърт на наследодателя й, при трудова злополука станала на 01.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението

-

На А.Г.И., М. А.Й. и Г.А.Й. сумата от

5406.86лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпила смърт на наследодателя й, при трудова злополука станала на 01.11.2018г., от 20.86лв. за закупени памперси, 4460.00лв. за медицински изделия и 992.00лв. за погребални разходи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на иска-31.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

- На Г.Й. сумата от **0.00лв. за обезщетяване на имуществените му вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена издръжка от баща му, платими месечно от 17.11.2018г. ( дата на смъртта) до 01.10.2021г. ( дата на завършване на висшето образование), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозирана на иска-31.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират за разноски.

В съдебно заседание поддържат предявените искове лично и чрез пълномощник – адв.

Д.Д. ***.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника О. п. „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“, представлявано от К.П.К., действащ чрез адв.Р.Р. ***, в който отговор оспорват предявеният иск като недопустим и неоснователен.

Счита предявените искове за недопустими, тъй като А. Й. И.,поч. на 17.11.2018г. не бил получил посочените увреждания при или по повод изпълнение на трудовите си задължения, и в интерес на предприятието. Оспорва се че е налице трудова злополука по см. на чл.60 ал.1 от КСО.

Твърди се, че починалия бил назначен по трудов договор на длъжност „работник поддръжка". Дейността на ответника, и работниците му била свързана със поддръжка на храстовата,дървесна и цветна растителност в гр. П. и по IV класната пътна мрежа на Община П..

На 01.11.2018г. починалия А. Й. И. с други работници бил изпратен със задача да извършват окосяване и почистване от сухи треви и храсти около пътя от с. В. за с. Ц.А.. Без изрично разпореждане или разрешение от работодателя, работниците са се отклонили от възложената им задача, и са отишли да гасят пожар на покрива на ловната хижа в с. К.,тъй като видели,че дими. Потушаването на възникнали пожари не влизало в задълженията им, те не били инструктирани за такава дейност, и не били оборудвани със средства за гасене на пожари,нито с индивидуални средства за лична пожарозащита. Ловната хижа не била собственост на ответника, или на общината. Твърди се, че по своя инициатива работниците са се отклонили от възложените им задачи, и са предприели гасене на пожара върху покрива на сградата. Тези техни действия не били нито по повод на възложените им задачи,нито във връзка с тях, и нито в интерес на предприятието,поради което исковете били недопустими и неоснователни.

Така предявените искове се оспорват и по основание, и по размер. Не се оспорва, че всички ищци са негови наследници, и са от кръга на лицата,които имат право да претендират обезщетяването им за причинените им неимуществени вреди от загубата па техният родственик. Такова обезщетяване се дължало, ако ищците били претърпели твърдените болки и страдания, и доколкото вече не са били обезщетени за тях.Поради тази причина считат,че предявените искове са неоснователни, сумите силно завишени и недоказани. Претендираните размери на обезщетенията не били съобразени с конкретните обстоятелства.Освен това на ищците били изплатени суми от управителя на ответника,а именно 1000.00лв., необходими за закупуване на медицинските изделия за лечението му. Били събрани суми и от колегите му, които били предадени на съпругата. Оспорва се близката връзка между починалото лице и третия ищец, тъй като не живеел заедно с баща си в едно домакинство.Твърдял, че починалия му дължал издръжка в размер на **0 лв. месечно за периода на обучението му във висше учебно заведение, без да били представени доказателства затова.Ответникът прави и възражение за съпричиняване, от страна на починалия,поради проявена груба небрежност от него. Твърди, че без да му е било разпоредено от когото и да било, и в нарушение на поставените задачи и трудовите си задължения,без никаква подготовка,без никакви средства за лична защита, и без никакви пособия за гасене на пожари,по своя инициатива той се качил на покрив на сграда, за да гаси пожар при нарушаване на нормалните житейски правила за безопасност,които нормално спазва всеки един човек.Пострадалият сам създал реална възможност за настъпване на вредните последици, като сам се поставил в тази ситуация на повишен риск от увреждане.Поради това ответникът считат, че евентуално определените от съда суми като обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди на ищците следвало да бъдат намалени с 80 % поради неразумното и самонадеяно поведение на пострадалия,което било основна причина за тези тежки последици. Претендира за разноски.

Редовно призован за с.з. се явява лично управителя на предприятието и упълномощения от него представител-адв.Р.Р. ***, който по същество моли съда да отхвърли така предявените искове като неоснователни, алтернативно да се намалят претендираните обезщетение, поради съпричиняване от страна на пострадалото лице.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и от приложените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че ищците А.Г.И., М.А.Й. и Г.А.Й., са законни наследници на А.

Й. ***, поч. на 17.11.2018г. в гр.В., съответно – негова съпруга и негови деца- дъщеря и син.

От приложеното заверено копие от студентска книжка, както и от уверение №25/08.04.2019г. изд. от

СУ „К. О.“, гр.С., се установява, че Г.А.Й., е студент по специалност „приложна математика“. От негово име е приложена и декларация, в която декларира, че не притежава: недвижими имоти; МПС; допълнителни средства от наеми от недвижими имоти, рента дивиденти; депозити в банкови институции; не получава стипендия.

От приложения трудов договор №277/27.06.2018г. и допълнително споразумение към него от 08.04.2019г., се установява, че Г.Й. работи в „******“ ЕООД, гр.С., с месечно възнаграждение в размер на

900.00лв., считано от 01.04.19г.

От приложеното решение №236 по Протокол №20/28.03.2013г. на ОбС-П. се установява, че са взети решения във връзка с дейността на О. п. „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“, в т.ч. е приет и Правилник за организацията и дейността на О. п. „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“ (приложен по делото от л.35 до л.39). От приложената заповед №З-13-288/01.04.2013г. на кмета на Община П., се установява, че е разкрито Общинско предприятие „О. П. „С. п. за о. и б. към О.П.“, като самостоятелен второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, с Директор К.П.К., считано от 01.04.2013г. От приложената заповед №З-13-290/01.04.2013г. на кмета на Община П., се установява, считано от 01.04.2013г. на К.П.К. са дадени всички права на работодател по см. на §1 от КТ. По делото е приложен и трудов договор №29/01.04.2013г. на Кр.К.и длъжностната му характеристика

Няма спор и по въпроса, че към 01.11.2018г. А. Й. И. е имал действително трудово правоотношение с ответното предприятие, въз основа на сключен трудов договор № **/31.10.2013г. и допълнително споразумение № 9/29.11.2013г., като е заемал длъжността „работник поддръжка“.