Решение № 401 от 25.06.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2759/2023
- Вид
- Решение № 401
- Подписан
- 25.06.2024
- В сила
- 25.06.2024
- Състав
- Василка Илиева, Таня Орешарова, Борис Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 401 гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Василка Илиева
Членове:
Борис Илиев
Таня Орешарова при участието на секретаря Ани Ил. Давидова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002102759 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е.“ ООД, представлявано от управителя Т. Я., чрез адвокат П. В., АК-Б., срещу въззивно решение № 42 от 04.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 482/2022 г. на Окръжен съд - Враца, I-ви въззивен гр. състав, в частта, с която, като се потвърждава първоинстанционното решение от 12.08.2021 г. по гр. д. № 281/2020 г. на Районен съд - Козлодуй, са уважени предявените срещу дружеството искове с правно основание чл. 200 КТ до размер на сумите: 171 726,56 лв. за ищцата В. В. К.; 120 836,56 лв. за Ц. Н. К. и 120 836,56 лв. за В. Н. Н. - представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на наследодателя им Н. Ц. К., починал на 16.12.2019 г., като е присъдена и законната лихва от датата на смъртта до окончателното изплащане на сумите.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му осъдителна част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение, и преразглеждане на спора, тъй като определените обезщетения се явяват изключително завишени и извън обезщетителната им функция и водят до неоснователно обогатяване за ищците, като се иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.
Изложените съображения се свеждат до несъгласие с формираните изводи относно 1 неоснователността на въведеното твърдение за допусната груба небрежност от работника, както и неправилна оценка на критериите от значение за определяне на дължимите обезщетения съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД. В съдебно заседание пред настоящата инстанция „Е.“ ООД не изпраща представител. Представя писмени бележки.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от ищците В. В. К., Ц. Н. К. и В. Н. Н., заедно представлявани от адвокат Ив. Й., АК-София. Същите изразяват становище за неоснователност на жалбата по същество. Пълномощникът моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В проведеното открито съдебно заседание за тях се явява адв. Д. Й., която поддържа становище, че въззивното решение е правилно и обосновано. Счита, че присъдените размери на обезщетенията са справедливи и съобразени с икономическата обстановка към датата на увреждането, поради което и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Третото лице помагач на страната на ответника - „Б. В. И. Г.“ ЕАД не взема становище.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 604 от 13.02.2024 г. по настоящото дело в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите от т. 1 към изложението на касатора /уточнени от настоящата инстанция/, а именно: относно съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне дължимото обезщетение в хипотезата на настъпила смърт при условията на трудова злополука, съответно за задължението на въззивния съд да изложи конкретни мотиви във връзка с тях. Касационното обжалване е допуснато за извършване на проверка за евентуално противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 163 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 411/2016 г., IV г. о., № 230 от 04.12.2017 г. по гр. д. № 4874/2016 г., IV г. о., както и цитираните в тях.
По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане е прието Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд. В него е изтъкнато, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се свързва с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и всяко друго обстоятелство по делото, което има отношение към определянето на справедлив размер на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
Така установените задължителни указания относно приложението на критерия „справедливост“ последователно се възприемат и доразвиват в практиката на ВКС по чл.
290 ГПК. Съгласно редица съдебни актове, при обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на работника следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата:
2 последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
Изброяването не е изчерпателно доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. В този смисъл са решение № 129 от 19.11.2020 г. по гр. д.
№ 516/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 168 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 5005/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 90 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 3273/2017 г. на ВКС, III г. о., и др.
Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД за база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.
Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия /така решение № 230 от 04.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4874/2016 г., IV г. о., решение № 163 от 01.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 411/2016 г., IV г. о./.
По основателността на жалбата настоящият състав намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 200 КТ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от трудова злополука.
По делото е безспорно установено, че на 16.12.2019 г. наследодателят на ищците Н. К.
/съпруг на В. К. и баща на Ц. К. и В. Н./ е загинал вследствие на настъпил инцидент, по време на работа като „арматурист“ при ответника „Е.“ ООД, с което дружество е имал сключен трудов договор от 07.03.2019 г.
За изясняване на твърденията във връзка с настъпването на процесната трудова злополука ищците са представили декларация на ответното дружество за трудова злополука от 19.12.2019 г., протокол № 1/24.01.2020 г. на ТП на НОИ - Враца и разпореждане № 5104-0212/03.02.2020 г. на ТП на НОИ - Б., с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната от ответното дружество злополука с Н. Ц. К. се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането се сочи, че се касае за травматично увреждане на здравето, настъпило по време и във връзка с извършваната работа, както и че К. е участвал в изпълнението на проект „R-10: Изграждане на Фаза 1 на Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци, площадка „Р.“, подобект Подвижен покрив“. Прието е, че около 10.00 ч. К. заедно с още четирима свои колеги са получили задача да внесат 10 бр. железни пръти М25 с дължина 12 м. вътре в арматурната конструкция, привързана с арматурна тел, след което трябвало да извършат монтажа на армировката на фундамент на подвижен 3 покрив. При внасянето на осмия прът работниците усещат, че арматурната конструкция поддава и започва да пада на едната страна. При срутването К. бил затиснат от конструкцията, вследствие на което получил тежка гръдна травма: многофрагментно счупване на ребра двустранно и кръвоизлив двустранно от гръдната кухина, които травматични увреждания причинили неговата смърт.
С отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства във връзка със сключената с ЗАД „Б. ВИГ“ АД застраховка „Трудова злополука“, както и за водената със застрахователя и с Национална следствена служба кореспонденция по повод процесната злополука. Представена е длъжностна характеристика за длъжността „арматурист“ и декларация на К. за това, че е запознат със задълженията и отговорностите си по нея.
Приложено е удостоверение, от което е видно, че пострадалият К. притежава квалификация V-ти разряд по професия „арматурист“. Представени са още Правилникът за вътрешния трудов ред на „Е.“ ООД, декларация на К., че е запознат с правилника, указания за работа по изграждане на фундаменти под подвижни покриви, карта за оценка на риска, карта за оценка на работното място, списък на служителите и работниците, запознати с оценката на риска.
В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляване на размера на същите от сумата 250 000 лв. на сумата 210 863 лв. за всеки един от тях, предвид признанието им, че са получили застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер на 39 137 лв. за всеки поотделно.
За установяване на твърдените от ищците болки и страдания, преживени вследствие смъртта на техния близък - Н. К., по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката С. О. заявява, че познава отдавна К., с когото работили заедно дълги години и били близки приятели. Според нея той бил прекрасен човек, имал семейство, към което бил силно привързан. Съобщава, че синът му е семеен, има две деца и живее в [населено място], а дъщеря му също е семейна и живее отделно в [населено място]. Когато се видяла със съпругата на К. – В. след злополуката, тя запознала да плаче, да трепери, вдигала кръвно налягане и пиела лекарства. Описва семейството на К. като силно сплотени и сочи, че се радвал на внуците си и заявявал, че чака да се пенсионира, за да се грижи за тях. О. описва начина, по който ищцата В. приела новината за смъртта на съпруга ѝ и свидетелства, че след това тя получила здравословни проблеми, както и че загубата била преживяна много тежко и от децата на К..
Свидетелят И. Н. - съпруг на третата ищца, дава показания, че в семейството на К. съществувала много силна спойка и магнитът бил именно той. Семейството постоянно се събирало и по празници, и в ежедневието, било много задружно и сплотено. Н. свидетелства, че след смъртта на баща си ищецът Ц. К., който живее в [населено място], започнал все по-често да ходи в [населено място], че внуците били силно привързани към дядо си и всяка събота и неделя били в неговия дом. Н. заявява, че съпругата му и нейният брат били изключително грижовни към своя баща, който държал на тяхното присъствие и искал да се виждат и чуват често. Този свидетел дава показания и за това, че когато узнала за смъртта на баща си, ищцата В. припаднала, както и че още е в шок и стрес от това 4 събитие. След загубата на баща си третата ищца, която преди това била напълно здрава, страда от безсъние и висок пулс, неконтролируем и спонтанен плач и се изолира от приятели и познати.
Разпечатката съдържа 37 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c634c49c-7871-445b-8876-86b4a7f838bb