Определение № 2222 от 19.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2222 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110148118 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба на ответниците писмени доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на изравнителни сметки, от които да е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от ищцовото дружество за ТЕ.

Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 11.03.2026г. от 09:55 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис от отговора на ответниците.

ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№23594/25г. по описа на 66 с.с.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба на ответниците писмени доказателства.

ДОПУСКА СТЕ със задачи формулиране в исковата молба и отговора на исковата молба при депозит от 400 лева, вносими от ищеца в двуседмичен срок от съобщението, като назначава вещо лице Б.В. за СТЕ.

Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях 1 ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „**” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Г. Д., Г. П. П., К. С. Х., А. С. Ш., П. Г. Г., К. Г.а Н. и М. Д. К. за заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от 1883,15 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за небитов клиент с аб. № ** за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г., сумата от 3,35 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 576,41 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г., както и сумата от 0,92 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г., с които суми ответниците неоснователно са се обогатили при следните квоти:

-По отношение на Г. Д. и Г. П. П. (СИО) за сумата от 223,78 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. – м.04.2023 г.; сумата в размер на 68,50 лева, представляваща законна лихва за забава от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г., сумата в размер на 0,40 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. и сумата в размер на 0,11 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г.;

-По отношение на К. С. Х. за сумата от 326,18 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. – м.04.2023 г.; сумата в размер на 99,84 лева, представляваща законна лихва за забава от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г., сумата в размер на 0,58 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. и сумата в размер на 0,16 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г.;

-По отношение на А. С. Ш. за сумата от 326,18 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. – м.04.2023 г.; сумата в размер на 99,84 лева, представляваща законна лихва за забава от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г., сумата в размер на 0,58 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. и сумата в размер на 0,16 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г.;

-По отношение на П. Г. Г. за сумата от 251,75 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. – м.04.2023 г.; сумата в размер на 77,06 лева, представляваща законна лихва за забава от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г., сумата в размер на 0,45 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. и сумата в размер на 0,12 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г.;

-По отношение на К. Г.а Н. за сумата от 251,75 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. – м.04.2023 г.; сумата в размер на 77,06 лева, представляваща законна лихва за забава от 2

01.07.2022 г. до 22.04.2025 г., сумата в размер на 0,45 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. и сумата в размер на 0,12 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г.;

-По отношение на М. Д. К. за сумата от 503,51 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022 г. – м.04.2023 г.; сумата в размер на 154,11 лева, представляваща законна лихва за забава от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г., сумата в размер на 0,89 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. и сумата в размер на 0,25 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 22.04.2025 г.

След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена, с което неоснователно са се обогатили за сметка на дружеството. Изтъква, че между страните по делото не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана, поради което длъжниците са се обогатили неоснователно.

Заявява, че на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява въз основата на писмени договори при ОУ, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Поддържа, че въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което ищецът на дата 24.04.2024 г. е депозирал, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на Заповед за изпълнение срещу ответниците. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. С. Х. и А. С. Ш. са депозирали отговор на исковата молба, в който заявяват, че предявеният иск е недопустим. Сочат, че до тях не е достигнало изявление от ищеца за наличие на непогасени задължения. Считат, че топлоснабдяването на процесният обект – ресторант, следва да се извърши при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между доставчика и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. Заявяват, че в кориците на делото е приложено споразумение между ответниците за разпределение на ползването на съсобствен имот, сключено на дата 11.02.2025 г., с което е разпределено ползването на съсобствения имот до приключване на делбено производство. Намират също така предявения иск за неточен и непълен. Твърдят, че никога не са канени по съответния ред да сключват договор с ищеца. Считат, че претенцията се основава единствено на показания на абонатния номер. Заявява, че настоящото производство се явява преждевременно заведено, поради което следва да се прекрати. Поддържа, че между ответниците е висящо производство пред СРС, 57 състав, гр.д. № 9716/2003 г. за съдебна делба, което не е приключило с влязла в сила съдебно решение, като по тази причина ищеца не може да конкретицира дължими суми спрямо притежавани идеални части. Считат, че с поведението си не са давали повод за завеждане на делото. Претендират и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Г. Д. депозира писмен отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че между ищеца и ответницата не е бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки 3 отправената покана от негова страна. Поддържа, че снабдяването с топлинна енергия за присъединените към топлопреносната мрежа обекти става въз основа на облигационната връзка – продажба, възникваща по силата на договор, а ако такъв не е сключен – по силата на закона.Моли съда да остави без разглеждане като недопустими предявените искове, като прекрати производството по делото. В условията на евентуалност намира исковете за неоснователни. Счита, че потребител на енергийни услуги през процесния период е наемателя „Грейви“ ЕООД. Заявява, че съобразно Т.Р.

№ 2 от 17.05.2018 г. на ВКС, ОСГК по т.д. № 2/2017 г., собствениците не дължат цената на доставената топлинна енергия, а тя се дължи от ползвателя на договорно основание. Посочва, че в рамките на процесния период в процесния обект се е употребявала топлинна енергия на договорно основание от потребител, различен от съсобствениците – ответници. Изтъква, че дори и да е налице вземането с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, то претенцията за установяване на акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата би била неоснователна. Моли за отхвърляне на така предявените претенции. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата А. С. Ш. не е депозирала отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. Г. Г. не е депозирал отговор на исковата молба.

По делото е постъпил отговор в срок и от ответницата К. Г.а Н.. Заявява, че оспорва изцяло предявените искове. Счита, че правото по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД изобщо не е възникнало за ищеца, като съгласно трайната практика на ВКС, искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е недопустим, ако за ищеца съществува друг иск за защита на правата му.

Моли за оставяне без разглеждане като недопустими предявените искове. Поддържа, че в рамките на процесния период в посочения ресторант се е употребявала топлинна енергия на договорно основание от потребители, различни от съсобствениците и са се заплащали дължими суми на ищеца по отделни абонатни номера. Сочи, че не е била канена да сключи договори за продажба на ТЕ за имоти на бул. „Витоша“. Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.

По делото е постъпила молба от ответника Г. П. П., които заявява, че оспорва изцяло предявените искове. Заявява, че се присъединява изцяло към доводите в отговора на исковата молба от дата 03.12.2025 г., депозиран от неговата съпруга – Г. Д. за допустимостта на исковете и тяхната основателност.

По исковете с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже, че през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период.