Решение № 180 от 06.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Монтана, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20261600500118 по описа за 2026 година

С решение Рег.№6 /14.01.2026,постановено по гр.дело № 1527/2024г. МРС е отхвърлил предявения от В. С. К. с ЕГН ********** от с.Л., общ.Б., ул.Г. *** иск за установяване неистинността на фактите, отразени в акт за смърт Акт за смърт 0027/03.12.2019 година, издаден в с.Л., общ.Б. като НЕДОКАЗАН.

Така постановеното решение е обжалвано от В. С. К. с оплакване за незаконосъобразност .Изложени са доводи,че атакуваното съдебно решение е постановено,без да са обсъдени събраните по делото доказателства ,като съдът не е приел свидетелски показания като недостоверни,непосочвайки причината за това . Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да уважи предявения иск .

В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемите страни.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства .

Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните и изложените доводи в жалбите ,приема следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустим .

По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

За да псстанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел,че събраните в хода на настоящото производство доказателства, не установяват по безспорен и несъмнен начин факти, различни от отразените в официалния писмен документ.

Районният съд е изяснил правилно фактическата обстановка, достигнал е до обосновани правни изводи, които настоящата инстанция споделя изцяло поради следните 1 съображения:

Безспорно е установена следната фактическа обстановка:

Ц.Л. няма низходящи наследници. Била с влошено здраве и за нея полагала грижи ищцата В. С. К.. На 27.11.2019 година Ц.Л. упълномощила ищцата с изрично пълномощно да я снабди с документи за собственост на останалите й в наследство недвижими имоти, включително и земеделски земи и гори, както и да ги продаде с изричното правомощие да договаря сама със себе си. На 02.12.2019 година ищцата се явила пред нотариус и след като в полза на Ц.Л. бил издаден констативен нотариален акт за собственост, договорила сама със себе си според правата в пълномощното, продажбата на имотите.

Съгласно приложеното на л. 48 от делото съобщение за смърт № 75/03.12.2019 г., изготвено от св. д-р Д., медицинското лице е установило, че смъртта на Ц.И.Л. е настъпила на дата 02.12.2019 г. в 06:00 ч. поради причина: сърдечна и дихателна недостатъчност, хронична артериална недостатъчност на крайниците, болест на Бюргер, Ст. Пост.ампутация на подбедрицата. Отразеното от медицинското лице е вписано и в издадения Акт за смърт № 0027/03.12.2019 г./л.47 от делото/, с посочени дата и час на смъртта на лицето: 02.12.2019 г.

06:00 ч.

Твърденията на ищцата са в насока, че Ц.Л. е починала на 03.12.2019 година.

В тази връзка при това разгледане на делото са разпитани двама свидетели ,които твърдят,че на 2.02.2019 г. са видели ищцата да разхожда Ц. пред дома й,завита с одеало.Св.

Ч.А. твърди,че това е станало между осем и осем и половина сутринта.Свидетелката Ю.К. също твърди,че е видяла сестра си/ищцата/ да разхожда жената ,но установява,че това е било след обяд .

Както първата, така и настоящата инстанция не кредитират тези показания .На първо място, от представените писмени доказателства се установява,че Ц. е била в изключително влошено здравословно състояние / от представеното пълномощно се установява,че същото е подписано с палец/ , поради което и е нелогично същата тази жена да бъде разхождана два пъти пред деня,имайки предвид факта,че това е през м. декември, когато времето не е особено благоприятно за такива разходки .

На второ място, както е отбелязал и правилно РС , едната свидетелка е сестра на ищцата,което поставя под съмнение обективността на дадените показания .

Предвид горното съдът намира,че тези свидетелски показания не могат да установяват безспорно дата на смъртта, сочена от ищцата, която е и отразена в Акта за смърт.

Съобщението за смърт е документът, въз основа на който се съставя актът за смърт съгласно чл. 24, ал. 2 от НРД-02-20-9. То се попълва от лекаря или фелдшера, установил настъпването на смъртта чрез физикален преглед и проверка на конкретни медицински критерии (липса на пулс, сърдечна дейност и дишане) по реда на чл. 6 от Наредба № 14 от 15.04.2004 г.. Тъй като този документ е издаден от длъжностно лице (или лице, на което законът е възложил удостоверителни функции) в кръга на службата му и по установената форма, той се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за доказано, че смъртта е настъпила в посочения в него момент, докато не бъде доказано обратното чрез пълно и главно доказване на неговата неистинност. Свидетелските показания за това кога лицето е видяно живо са допустими доказателствени средства, но те имат за цел да оборят съдържанието на официалния медицински документ. В съдебната практика се приема, че гласните доказателства рядко са достатъчни сами по себе си, за да опровергаят експертната медицинска констатация. На практика медицинското съобщение за смърт има процесуален приоритет, тъй като създава 2 презумпция за истинност, която свидетелските показания трябва да „разрушат“. Ако свидетелите твърдят, че са видели лицето живо след часа, вписан от лекаря, те всъщност твърдят, че лекарят е извършил невярно удостоверяване. За да бъде предпочетено тяхното твърдение, то трябва да бъде толкова убедително и подкрепено от други обективни факти, че да изключи всяко съмнение в медицинската констатация. Съдът е длъжен да търси обективната истина и ако свидетелските показания са категорични (например лицето е заснето на видео или е разговаряло с множество хора в момент, в който според документа вече е било починало), съдът може да обяви документа за неистински и да приеме фактическото положение, установено със свидетелите. Във всички останали случаи медицинският документ остава водещ доказателствен източник /Определение № 60298 от 1.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3581/2021 г./

Предвид гореизложеното решението потвърдено. е правилно и като такова следва да бъде

Предвид гореизложените съображения Окръжен съд Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение Рег.№6 /14.01.2026,постановено по гр.дело № 1527/2024г. по описа на МРС .

Решението подлежи съобщаването му на страните . на касационно обжалване в едномесечен срок от

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3