Решение № 2520 от 21.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2520 гр. София, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100506524 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 28.01.2021г., постановено по гр. д. № 7203/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, са уважени предявените от “М. 06“ АД срещу “ЧЕЗ Р.Б.“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 236, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 18 000 лева, неплатена наемна цена за периода от м.02.2016г. до м.02.2019г. по договор за наем от 25.05.2000г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2019г. до окончателното изплащане и сумата от 2 700 лева – лихва за забава върху главницата за периода от датата на падежа на всяка месечна вноска – 10-то число на месеца до датата на подаване на исковата молба.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД с оплакване, че е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на постановения съдебен акт и нарушения на материалния закон. Конкретно се твърди, че процесният трафопост е изграден през 70-те години на миналия век при 1 действието на Закона за електростопанството от 1948г. и този енергиен обект от момента на въвеждане в експлоатация е захранвал единствено обектите на ищеца. Освен това поддържа твърдението си, че ответникът не ползва помещението по силата на наемно правоотношение. Поддържа, че правото на енергийните предприятия да ползват съществуващите и новоизградените енергийни обекти е уредено в ЗЕ под формата на сервитут, което означава, че ответното дружество има право да ползва безвъзмездно недвижимия имот, в който е разположена електрическата уредба. По тези съображения счита, че ищецът не би могъл да отдаде под наем помещение, предвидено за трафопост, което служи за електрозахранване на собствената му сграда. Аргументира становище, че поради наличието на ограничение на собствеността ищецът не би могъл да ползва по друг начин самостоятелния обект, не би могъл да го отдава под наем и не би могъл да получава от него граждански плодове, защото същият е предвиден само и единствено за захранването на собствената му сграда. Позовава се на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗЕЕЕ /отм./, съгласно която сервитутното право за съществуващи към момента на влизането в сила на закона енергийни обекти възниква автоматично по силата на закона. Счита, че с оглед възникналото в негова полза сервитутно право на безвъзмездно ползване върху обекта, същото е несъвместимо с възмездното облигационно наемоподобно отношение относно имота за същата цел. В жалбата са изложени и съображения, че с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948г. изрично е установен монопол на държавата върху подобни обекти по отношение на собствеността, която е уредена като изключително нейно право. Оспорено е титулярството на правото на собственост върху процесния имот по възражения, че праводателят на ищеца не е придобил собствеността върху него поради наличието на законово ограничение, включително и според изискванията на Закона за електростопанството от 1975г. Наведени са и доводи, че в процесния случай е предявена претенция за ползването на друг трафопост, а не на този, предмет на предходно развилите се между страните искови производства. В обобщение е направен извод, че процесният трафопост е изграден в периода от 1968г. до 1970г. и с оглед годината на изграждане на енергийното съоръжение се касае за енергиен обект, изграден и въведен в експлоатация преди 1999г., т.е. преди приемането на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Жалбоподателят сочи, че съгласно чл. 2 от Закона за 2 електростопанството от 1975г. електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост. Предвидено е и безвъзмездното ползване на терени, сгради, мостове за нуждите на електрификацията /чл. 10, ал. 1 от Закона за електростопанството/. Отделно, с влизане в сила на ЗЕЕЕ /ДВ, чр. 64 от 1999г. – понастоящем отменен/ по силата на закона за енергийното дружество е възникнало сервитутно право да държи „съществуващите“ енергийни обекти дори и в чужди имоти /чл. 60, ал.

2, т. 1 от ЗЕЕЕ/ и за възникналите по силата на закона сервитутни права не се дължи обезщетение. Аналогична била и уредбата в т. 26 от ПЗР на действащия ЗЕ, по силата на който възникналите по силата на ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизане в сила на закона енергийни обекти запазват действието си. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемата страна “М. - 06” АД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Излага, че в случая под “трафопост” не следва да се разбира енергийният обект, а помещението, сградата, в което са монтирани електрически съоръжения ниско напрежение. Когато трафопостът се намира в сграда или поземлен имот, собственост на трето лице, различно от енергопреносното или енергоразпределителното дружество, то той е собственост на това трето лице. Аргументира становище, че когато едно лице предостави собственото си помещение или сграда на енергийно предприятие за монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия, помещението има характер на материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗЕ. Оспорва се основателността на релевираните от насрещната страна доводи относно титулярството в правото на собственост върху процесния имот, както и относно твърдяното сервитутно право върху него. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с 3 наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем за собствения на РПК „****“ /праводател на ищеца/ трафопост, намиращ се до Супермаркет до Окръжна болница в гр.

София, жк “****”, за срок от 4 месеца, считано от 01.06.2000г., срещу месечна наемна цена в размер на 500 лв., платима до десето число на текущия календарен месец. Посочено е, че срокът на договора е изтекъл, но въпреки това ответник е продължил ползването на имота със знанието и без противопоставянето на собственика /първоначално РПК „****“, а след това “М. - 06” АД - обстоятелство, безспорно установено от силата на пресъдено нещо на решение № 302 от 31.05.2006г. по гр. д. № 606/2005г. на I ТО на ВКС и решение № 203871/30.08.2017 г. на СРС, 79 състав, постановено по гр.д. № 61619/2015г. по описа на СРС, 79 състав, потвърдено с неподлежащо на обжалване Решение № 7118/15.11.2018г. на СГС, II-в въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 177/2018г. С оглед изложеното е направен извод, че след изтичане на срока на договора, ползването на имота е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя, поради което договорът се е трансформирал в такъв за неопределен срок по аргумент от чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Продължилото ползване на имота за процесния период е било установено въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел.

Релевираните възражения, че съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ в полза на енергийните предприятия по силата на закона възникват сервитутни права, а сервитутът бил несъвместим с възмездното облигационно наемно правоотношение, е прието за неоснователно при съобразяване на формираната сила на пресъдено нещо по посочените по-горе две съдебни производства. Исковата претенция за главница е уважена в пълния предявен размер при съобразяване на уговорената в договора наемна цена.

Акцесорното вземане за обезщетение за забава е приета за основателна за исковия период с оглед установената забава в изпълнение на задължението, обосновано с установения в договора срок за плащане на наемната цена.

4

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.

269, предл. 2-ро от ГПК.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, установи следното от фактическа страна:

В случая по делото се установи, че на 25.05.2000г. е сключен договор за наем, по силата на който РПК “****”, в качеството на наемодател, е предоставил на “Е.С.” ЕАД, в качеството на наемател, за възмездно ползване собствените си недвижими имоти, находящи се в жк “****”, Суперкооп до бл. 47 и Супермакет до окръжна болница, срещу задължение за заплащане на месечна наемна цена в размер на по 500 лева за всеки обект, платима в срок до 10-то число на текущия календарен месец. Договорът е сключен за срок от 4 месеца.

Не се спори между страните, че ищцовото дружество е правоприемник на РПК “****” въз основа на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 17.07.2006г., в предмета на който се включва и правото на собственост върху предоставените по силата на процесния договор за наем имоти. “Е.С.” ЕАД е било регистрирано с решение от 27.04.2000г. по ф.д. № 6356/2000г. по описа на СГС, ФО, като с решение № 11 от 20.06.2005г. по партидата на дружество е вписана промяна в правноорганизационната форма на дружеството и е постановено същото да продължили дейността си като АД. С решение № 21 от 29.01.2008г. по ф.д. № 6358/2000г. е вписана промяна във фирменото наименование на дружеството – от “Е.С.” ЕАД на “ЧЕЗ Р.Б.” АД. При извършена служебна проверка по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел съдът установи, че на 28.04.2022г. е вписана промяна в наименованието на ответното дружество – от “ЧЕЗ Р.Б.” АД на „Е.М.З.“ АД.

От представения по делото нотариален акт за собственост върху сграда, построена върху държавна земя от 30.12.1998г. с № 37, том I, рег. № 703, дело № 115 от 1998г., РПК “****” е призната за собственик на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя на следния недвижим имот: супермаркет, състоящ се от входно предверие, две търговски зали, шест 5 складови помещения, две приемни помещения, четири хладилни камери, транжорна, санитарен възел, помещение за персонала, канцелария, помещение за вентилация, смет и продажба на открито, трафопост и рампа, със застроена площ от 631 кв.м., находящ се в гр. София, жк “****”, изграден в парцел 5, при съседи на парцела: север – бл. 27, юг – улица, изток – лица и запад – бл. 28.

По делото е представено влязло в законна сила на 31.05.2006г. решение, постановено по гр.д. № 606/2006г. по описа на ВКС, с което след частична отмяна на въззивно решение по в.гр.д. № 1809/2003г. по описа на СГС, касационната инстанция е уважила предявения от РПК “****” срещу “Е.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД. С решението ответникът “Е.С.” ЕАД е осъден да заплати на РПК “****” сумата от 5 000 лева, представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 25.05.2000г. за времето от 01.02.2000г. до 30.06.2002г., както и сумата от 157 лева – обезщетение за забава върху главницата. Съдебният акт на ВКС е постановен по предявен иск за заплащане на наемна цена за ползването на трафопост, предоставен по силата на договор за наем от 25.05.2000г., находящ се в гр. София, жк “****” до бл. 47 и в супермаркет до Окръжна болница.