Решение № 8324 от 06.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8324 гр. С, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110138778 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на П. И. М., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 57439/21.02.2024 г., подадена чрез процесуалния й представител адв. Е. И., срещу „ДРУЖЕСТВО ЗА КАСОВИ УСЛУГИ“ АД, с ЕИК: 175327305, с която се иска:

1/ да бъде допусната поправка на вписаното в трудовата книжка на ищцата въз основа на заповед № *****/28.06.2023 г. основание за уволнение на П. И. М., като вместо вписаното основание – чл. 326, ал. 1 и 2 КТ да бъде вписано основание по чл. 327, ал. 1, т. 2-3 КТ;

2/ в условията на евентуалност ако бъде отхвърлен искът по т. 1 – да бъде признато за незаконно уволнението на П. И. М., извършено със заповед № *****/28.06.2023 г., връчена на 28.06.2023 г., и същото да бъде отменено;

3/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните суми: 3.1/ сумата от 18 402 лева, представляваща дължима сума за задържане съгласно писмо-съгласие от 17.11.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 12.07.2023 г. до окончателно заплащане на сумата, както и 3.2/ обезщетение за забава в размер на 617,53 лева върху посочената сума за периода от от 31.03.2023 г. до 12.07.2023 г.;

4/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неспазено месечно предизвестие в размер на 3201,12 лева, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 12.07.2023 г. до окончателно заплащане на сумата;

1

5/ да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, съгласно заповед № *****/28.06.2023 г.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение /ТПО/ при ответника /с предишни наименования „ДКУ Инкасо“ ЕАД и „ДСК Транс секюрити“ ЕАД/ въз основа на трудов договор № *** от 25.03.2022 г. като е заемала длъжността „счетоводител“ със срок на изпитване от шест месеца. Впоследствие трудовият договор бил изменен с допълнително споразумение № ****/04.08.2022 г. и ищцата преназначена на длъжността „главен счетоводител“. По силата на последващо допълнително споразумение № ****/21.02.2023 г., считано от 01.02.2023 г., трудовият договор станал безсрочен, а основното трудово възнаграждение на ищцата било увеличено на 2808 лева, поради което заедно с допълнителното възнаграждение за прослужено време и професионален опит, размерът на основното брутно трудово на същата възлизал на 3201,12 лева.

На следващо място в исковата молба се твърди, че на 17.11.2022 г. ищцата подписала с работодателя си писмо-съгласие, съгласно което ответникът се съгласил да изплати на ищцата допълнително възнаграждение, наречено „възнаграждение за задържане“ в размер на 18 402 лева. Същото следвало да се дължи при непрекъснато изпълнение на условията по трудовия договор и при представяне на добро ниво и съдействие за успешно приключване на процеса по интеграция в предприятието на работодателя и при високо ниво на отговорност, сътрудничество и стриктно наблюдение на задълженията, произтичащи от Правилника за вътрешния трудов ред от страна на служителя. Ответникът се е задължил да изпалти възнаграждението в срок до прехвърляне на акциите на „ДСК-Транс Секюрити“ АД на „Дружество за касови услуги“ АД, но не по-късно от 31.03.2023 г. Уточнява се, че като условия за изплащане на процесното възнаграждение са предвидени трудовото правоотношение с работодателя да не е прекратено към датата на плащането, преди датата на плащането служителят да не е в период на предизвестие за напускане или да не му е връчвано предизвестие от работодателя поради причини, свързани с непрофесионално отношение, некомпетентност, груба небрежност и неправомерно поведение; служителят да продължава да изпълнява своите задължения съгласно пологодишната оценка на ниво най-малко „съгласно очакванията“ и по-висока и да спазва всички приложими вътрешни правила за работа и дисциплина, установени от работодателя, както и да участва в процеса на интеграция съгласно изискванията на работодателя.

Ищцата поддържа, че към 31.03.2023 г. е изпълнила всички изисквания и отговаряла на всички условия за получаване на допълнителното възнаграждение – сума за задържане, но същата не й била заплатена, въпреки че е преведена на останалите й колеги, които са сключили аналогични споразумения.

Поради незаплащането на дължимото й допълнително възнаграждение 2 без основание, на 28.06.2023 г., ищцата подала уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2-3 КТ, което е било получено чрез куриер на „Еконт“ на същата дата.

Твърди, че трудовото правоотношение било прекратено считано от същата дата със Заповед № *****/28.06.2023 г., връчена на 28.06.2023 г.

Основанието за прекратяване на ТПО, вписано в заповедта обаче било чл. 326, ал.1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ – „прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие“. Същото основание е било отразено и в трудовата книжка.

Посочената заповед за прекратяване на ТПО обаче ищецът счита за незаконосъобразна като в тази връзка излага подробни съображения. На първо място твърди, че било налице разминаване между основанието за прекратяване на ТПО, вписано в молбата й, а именно – чл. 327, ал. 1, т. 2-3 КТ и основанието, вписано в заповедта чл. 326, ал.1 и 2 от КТ. Посочва, че работодателят е бил длъжен да посочи в заповедта за прекратяване на трудовия договор точно посоченото от служителя основание за прекратяване, независимо дали е съгласен или не с него – като работодателят нямал право да подменя основанието, вписано от ищцата. В тази връзка ищецът поддържа, че работодателят неоснователно е подменил правното основание за прекратяване на трудовия договор в процесната заповед за прекратяване на трудовия договор и в трудовата книжка.

Поради разликата между действителното основание за прекратяване и посоченото в трудовата книжка и в заповед № *****/28.06.2023 г., оспорва да дължи на ответника отразеното в Заповедта обезщетение за неспазения срок на предизвестие на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на една брутна работна заплата.

На следващо място, поддържа, че поради прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2-3 от КТ ищцата има право на обезщетение от работодателя по чл. 221, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което в процесния случай е в размер на 3201,12 лева.

От своя страна излага доводи, че доколкото не е отправяла искане за прекратяване на трудовия й договор без предизвествие по нейна инициатива, то не дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестието на работодателя си.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Представени са писмени доказателства: извлечение от ТР за актуално състояние на „ДКУ-Инкасо“ ЕАД; трудов договор № ***/25.03.2022 г.; допълнително споразумение към трудов договор № ****/04.08.2022 г.; допълнително споразумение № 532/09.08.2022 г.; допълнително споразумение № ****/21.02.2023 г.; длъжностна характеристика на длъжността „главен счетоводител“; копие от стр. 1-13 от трудова книжка на П. И. Драшанска; писмо-съгласие към трудов договор; Заповед № **/30.01.2023 г., издадена от ИД на „ДСК-Транс Секюрити“ ЕАД; оценка за дейността към писмо-съгласие;

3 електронно уведомление за изпращане и получаване на пратка; уведомление вх. № 52/28.06.2023 г. от П. М. до „ДКУ-Инкасо“ ЕАД; Заповед № *****/28.06.2023 г. на осн. чл. 326, ал. 1 КТ за прекратяване на трудово правоотношение на П. И. М..

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „ДРУЖЕСТВО ЗА КАСОВИ УСЛУГИ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Н. С., е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за недопустимост на иска, тъй като първоначално посочения ответник „ДКУ – Инкасо“ ЕАД, е закрито, а също така оспорва предявените от ищеца искове като неоснователни.

Разяснява, че на 25.07.2025 г. в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна – вливане на „ДКУ-Инкасо“ ЕАД в „Дружество за касови услуги“ АД.

Не се оспорва, че ищецът е бил служител на праводателя на ответното дружество „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД на посочената от него длъжност, както и че с уведомление вх. № 52/28.06.2023 г. ищцата е заявила пред работодателя прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, като е посочила като фактическо основание, че не й е заплатено от работодателя допълнително трудово възнаграждение в размер на 18 402 лева, представляваща дължима сума за задържане. Доколкото обаче ответникът приел, че не са налице прекратителните основания, посочени от ищцата, то действително издал заповед № *****/28.06.2023 г. за прекратяване на трудовия договор по искане на служителя и при неспазване на предизвестието на основание чл. 326, ал. 1 и 2 от КТ, вр. с чл. 220, ал. 1 от КТ.

Не се оспорва, че между ищцата и „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД е подписано писмено съглашение, с което работодателят е поел задължение да заплати на служителя сума в размер на 18 402 лева, равна на 6 месечни заплати, при изпълнение на посочените в споразумението задължения.

Излагат се обаче подробни доводи, че ищцата не е спазила условията за получаване на допълнителното трудово възнаграждение (наречено „сума за задържане“) съгласно писмо-съгласие към трудов договор от 17.11.2022 г., свързани с активно участие и подпомагане на процеса по интеграция, извършено професионално, компетентно и с правомерно поведение, което е обосновано от поддържане на непрекъсваемост, качество и надеждност на оперативните процеси и допълнително активно и ефективно управление на организационната промяна, водеща до извод за цялостното изпълнение от страна на ищцата на задълженията, произтичащи от процеса на интеграция (смяната на собствеността).

Посочва, че със Заповед № ***/19.10.2022 г. за инвентаризация на наличните активи и пасиви в ,ДСК Транс секюрити“ ЕООД на П. М., в качеството на главен счетоводител, е определена задача на председател на Централна инвентаризационна комисия, но служителката не е изпълнила конкретните възложени задачи, поради което и не е спазила условията за получаване на уговореното допълнително възнаграждение и такова не й се дължи. Поддържа, че годишната оценка на дейността на служителката за 2023 г., направена от изпълнителния директор на „ДСК Транс секюрити“ ЕАД Ж.

М., по която служителката е получила оценка 100% по посочените критерии, е 4 изготвена въз основа на неясни факти и критерии, поради което ответникът, на основание чл. 193 от ГПК оспорва съдържанието на посочената оценка.

Посочва, че поради забавено подаване на информация от страна на ищцата към одиторите, заверка на отчета на „ДКУ-Инкасо“ ЕАД е извършена едва на 09.06.2023 г., което е доказателство за непрофесионално отношение и некомпетентност, проявени от служителя.

Твърди се, че прекратяване на трудовото правоотношение от служителя е направено с цел избягване на дисциплинарна отговорност и преди връчване на искане за даване на обяснения по чл. 193 от КТ от страна на работодателя, а според трайната съдебна практика на ВКС прекратяване на трудов договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ е недействително в случаите, когато е направено с цел избягване на дисциплинарна отговорност.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

Представят се писмени доказателства: заповед № ***/19.10.2022 г. относно извършване на инвентаризация на наличните активи и пасиви в „ДСК-Транс секюрити“ ЕАД към 31.10.2022 г.; доклад от инвентаризация на „ДСК-Транс секюрити“ ЕАД (ДКУ-Инкасо ЕАД); заповед № **/30.01.2023 г.; писмо съгласие към трудов договор, сключен между „ДСК-Транс секюрити“ ЕАД и П. И. М.; оценка на дейността към писмо-съгласие; уведомление вх. № 52/28.06.2023 г. от П. М. до „ДКУ-Инкасо“ ЕАД; писмо за поемане на одиторски ангажимент изх.№ ***/11.11.2020 г.; Договор за одит с рег. дог.