Решение № 20 от 09.01.2015, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София,………..

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ХVІ въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТИНКА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ТАНКА ЦОНЕВА при участието на секретаря Н. Д. и прокурора Р. Стоянова, разгледа докладваното от съдия Николов в.н.ч. дело №2005 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.306, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.

С определение от 15.04.2014г.‚ постановено по НЧД №5546/2014г. по описа на СРС‚ НК‚ 3 състав на осъдения И.М.М. по реда на чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК по НОХД №146/2006г. на PC К., НОХД №353/2009г. на PC Т., по НОХД №1645/2011г. на PC В., по НОХД №2119/2011г. на PC С. З., по НОХД №514/2011г. на PC Е., по НОХД №946/2012г. на PC Б., по НОХД №193/2012г. на PC В., по НОХД №727/2012г. на PC В., по НОХД №773/2012г. на PC В. и по НОХД №14374/2013г. на СРС е определено общо наказание-две години „лишаване от свобода”, което на осн. чл.24 от НК е увеличено с още една година до три години лишаване от свобода.

Постановено е изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години да стане при първоначален строг режим в затвор. Приспаднати са предварителни задържания, както и времето, през което осъдения М. е търпял наказания лишаване от свобода по делата в групата.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения И.М.М., чрез неговия защитник, в която се твърди, че първостепенният съд неправилно е извършил групирането и е приложил разпоредбата на чл.24 от НК. В жалбата не се иска събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на

13.05.2014г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения и свидетели и изслушването на експертизи.

Пред въззивния съд представителят на

Софийска градска прокуратура посочва, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Защитника на осъдения М. – адв. К. пледира, че първоинстанционния съд не е следвало да прилага разпоредбата на чл.24 от НК.

Излага твърдения, че осъдения М. неправилно е търпял наказаниято по НОХД-БП №6/ 1999г. по описа на Районен съд В., като пледира това наказание да бъда приспаднато.

Осъденият И.М.М., моли съдът да извърши прецизно групиране на наказанията му.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира следното:

С определение от 15.04.2014г.‚ постановено по НЧД №5546/2014г. по описа на СРС‚ НК‚ 3 състав на осъдения М. по реда на чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК по НОХД №146/2006г. на PC К., НОХД №353/2009г. на PC Т., по НОХД №1645/2011г. на PC В., по НОХД №2119/2011г. на PC С.З., по НОХД №516/2011г. на PC Е., по НОХД №946/2012г. на PC Б., по НОХД №193/2012г. на PC В., по НОХД №727/2012г. на PC В., по НОХД №773/2012г. на PC В. и по НОХД №14374/2013г. на СРС е определено общо наказание-две години „лишаване от свобода”, което на осн. чл.24 от НК е увеличено с още една година до три години лишаване от свобода.

На И.М.М. са му налагани наказания с отделни присъди и определения, с които са одобрени споразумения, както следва: по НОХД-БП №6/ 1999г. по описа на Районен съд В.; по НОХД №930/ 2000г. по описа на Районен съд В.; по НОХД №565/ 2005г. по описа на Районен съд В.; по НОХД

№7888/ 2005г. по описа на СРС; по НОХД №94/ 2004г. по описа на Районен съд В.; по НОХД №901/ 2004г. по описа на Районен съд В.; по НОХД №602/ 2001г. по описа на Районен съд В.; по НОХД №813/ 2003г. по описа на Районен съд В.; по НОХД

№146/2006г. по описа на Районен съд К.; по НОХД №353/2009г. по описа на Районен съд Т.; по НОХД №1645/2011г. по описа на Районен съд В.; по НОХД №2119/2011г. по описа на Районен съд С.З.; по НОХД №516/2011г. по описа на Районен съд Е.; по НОХД №946/2012г. по описа на Районен съд Б.; по НОХД №193/2012г. по описа на Районен съд В.; по НОХД №727/2012г. по описа на Районен съд В.; по НОХД №773/2012г. по описа на Районен съд В.; по НОХД

№14374/2013г. по описа на СРС.

Съпоставяйки датите на влизането в сила на съдебните актове по горепосочените наказателни производства от една страна, и от друга - момента на осъществяване на деянията по същите, съдът констатира, че е възможно да бъде извършено групиране на наказанията по посочените дела в няколко групи.

Видно от приложените в кориците на делото справки за съдимост на И.М.М., както и бюлетини за съдимост за последния, предходни съдебни състави са извършвали групиране на наказанията, наложени на осъденото лице, както последният влязъл в сила съдебен акт постановен по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК е определение по НЧД №1055/2013г. по описа на Районен съд В..

С процесният съдебен акт на осъдения М. са извършени групиране на наказанията, както следва:

В отделна група, са групирани наказанията, наложени на осъдения М. по НОХД-БП №6/ 1999г. по описа на Районен съд В., по НОХД №930/ 2000г. по описа на Районен съд В. и по НОХД №7888/ 2005г. по описа на СРС.

В самостоятелна група, са групирани наказанията наложени на осъдения М. по НОХД №565/ 2005г. по описа на Районен съд В., по НОХД №94/ 2004г. по описа на Районен съд В., по НОХД №901/ 2004г. по описа на Районен съд В., по НОХД

№602/ 2001г. по описа на Районен съд В., по НОХД

№813/ 2003г. по описа на Районен съд В. и по НОХД

№146/2006г. по описа на Районен съд К..

Съдът намира, че е недопустимо произнасянето отново с нарочен съдебен акт по така определените съвкупностти. В противен случай би се стигнало до ново пререшаване на въпроса, свързан с прилагането на чл. 25 във вр. чл.

23 НК, без да са налице основания за намеса във вече извършени от други съдебни състави групирания. В тази връзка следва да се има и предвид т.2 от ТР№3/2009г. на ОСНК на ВКС, с оглед на което въззивният съдебен състав намира за правилно непроизнасянето на първата инстанция по въпроса за групиране на наказанията на И.М.М., наложени на последния по НОХД-БП №6/ 1999г. по описа на Районен съд В., по НОХД

№930/ 2000г. по описа на Районен съд В., по НОХД

№565/ 2005г. по описа на Районен съд В., по НОХД

№7888/ 2005г. по описа на СРС, по НОХД №94/ 2004г. по описа на Районен съд В., по НОХД №901/ 2004г. по описа на Районен съд В., по НОХД №602/ 2001г. по описа на Районен съд В. и по НОХД №813/ 2003г. по описа на Районен съд В..

Що се отнася до извършеното от първостепенният съд групиране на наказанията, наложени на осъдения М. по НОХД №146/2006г. на PC К., НОХД №353/2009г. на PC Т., по НОХД №1645/2011г. на PC В., по НОХД №2119/2011г. на PC С.З., по НОХД №516/2011г. на PC Е., по НОХД №946/2012г. на PC Б., по НОХД №193/2012г. на PC В., по НОХД №727/2012г. на PC В., по НОХД №773/2012г. на PC В. и по НОХД №14374/2013г. на СРС, въззивният съдебен състав намира, че е допуснато нарушение на закона.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 НК за включване в процесната съвкупност на наказанието по НОХД №146/2006г. на PC К..

Инкриминираното деяние, предмет на НОХД №146/2006г. на PC К. се намира в рецидивно отношение с деянията, предмет на НОХД №1645/2011г. на PC В., НОХД №2119/2011г. на PC С.З., НОХД №516/2011г. на PC Е. и НОХД №727/2012г. на PC В., поради което въззивният съдебен състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 от