Решение № 5214 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5214 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100508637 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 6558, постановено на 15.06.2022 г. по гр.д.№ 46 875/2021 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива му с решение № 8239/07.05.2024 г., постановено по същото дело/, Столична община е осъдена да заплати на В. Й. П., ЕГН ********** на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата 8 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане: травма, представляваща спираловидно разместено счупване на костите на дясната подбедрица при падане на непочистен от сняг участък от тротоара пред Медицински център „Фи Хелт“ в кв.“Дървеница, гр.София на 29.11.2016 г. около 08,30 ч., заедно със законната лихва от 29.11.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 626,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупени консумативи за лечение, заедно със законната лихва от 29.11.2016 г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществените вреди за разликата над сумата от 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 10 000,00 лева е отхвърлен като неоснователен.

Със същия съдебен акт ответникът Столична община е осъден е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на В. Й. П. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 984,96 лева – съдебни разноски.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Столична община /СО/, гр.София в частта, в която е уважен искът по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД относно обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000,00 лева. Във въззивна жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Инвокирани са доводи, че решаващият състав на СРС не се е мотивирал изчерпателно, налице е непълнота в доказването на твърдените факти, което е довело до невъзможност за реална преценка и последващо създаване на вътрешни убеждения, които да бъдат обективирани в годен правен акт на този съд. Сочи се и че разпитаният свидетел В.П. е син на ищцата, което безспорно го характеризира като заинтересовано лице от хода на делото, като първоинстанционният съд е следвало да отчете съгласно чл.172 ГПК родствената връзка и сигурното облагодетелстване на свидетеля, което предполага представянето на изкривена действителност, че СРС 1 неправилно е кредитирал свидетелските показания без да приеме по-ниска степен на достоверност в съвкупност с всички данни по делото. Твърди се и че решението не е мотивирано с безспорни доказателства, които да сочат по-болезнен възстановителен период, който да подкрепи претенция за неимуществени вреди в размер на 8 000,00 лева, още повече – предвид становището на вещото лице „за обичайно срещащи се оплаквания“, което навежда на извод, че ищцата не е претърпяла болки и страдания, надминаващи очакващите се след претърпян такъв инцидент. Инвокира се и че при тези пороци определеният от СРС размер на обезщетението за неимуществени вреди е неправилен и несъответстващ на събраните по делото доказателства, както и на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, че според т.1 ППВС № 4/1968 г. справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда чрез преценка на всички установени по делото конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към характера и степента на увреждането. Наведени са аргументи, че с оглед установените по делото обстоятелства относно причинените на ищцата телесни увреждания като резултат на настъпилия инцидент и социалноикономическите условия към релевантния момент на увреждането, т.е. към момента на произшествието, сумата от 8 000,00 лева е прекомерна поради липса на неоспорими доказателства, свидетелстващи за причинените болки и страдания.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното първоинстанционно решение в обжалваната част, а при условията на евентуалност – да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с характера на понесените болки и страдания до справедливия му размер. Претендира присъждането на разноски.

В подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор ищцата В. Й. П., гр.София се поддържа, че жалбата е неоснователна, бланкетна и формална. Сочи се, че изтъкнатите в нея доводи не отговарят на изяснената по делото фактическа и правна обстановка; че по него е доказано по безспорен и категоричен начин наличието на множество обстоятелства относно причинените на ищцата телесни увреждания, поради което присъдената й като обезщетение сума относно претърпените от нея неимуществени вреди е справедлива. Заявява искане жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди атакуваното с нея решение в обжалваната част.

Претендира присъждането на разноски за настоящото производство.

Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД относно обезщетението за неимуществени вреди, както и в частта, в която е уважен искът на същото правно основание относно обезщетението за имуществените вреди, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена от процесуално легитимирана страна в производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваното част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран при условията на обективно съединяване на искове с претенции с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лева и за имуществени вреди в размер на 1 626,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането на 29.11.2016 г. до окончателното заплащане на сумите.

В подадената искова молба ищцата В. Й. П. твърди, че на 29.11.2016 г. около 08,30 ч. на тротоара пред Медицински център „Фи Хелт“ в кв. “Дървеница“, гр.София поради непочистен лед и сняг същата се е подхлъзнала, паднала е и е счупила десния си крак в областта на подбедрицата. Сочи се и че след поставяне на временен гипс и направата на различни изследвания на 30.11.2016 г. е била извършена операция, при която й е поставен 2 метален пирон с дължина 33 см., за който е заплатила сумата 1 626,00 лева. Сочи се и че получената травма е била доста болезнена, сложна за лечение, свързана с физически страдания, напрежение и пр., с дълъг и сложен рехабилитационен период, през който се е придвижвала с помощта на патерици, които неимуществени вреди са определени в размер на 10 000,00 лева. Наведени са доводи и че за претърпените от ищцата вреди вина носи Столична община, която е задължена в този период на годината да почиства леда и снега от тротоарите, но е бездействала в случая, като в пряка и непосредствена причинна връзка с това бездействие е нанесеният на същата вредоносен резултат.

Претендира направените по делото разноски.

В подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор ответникът Столична община, гр.София е оспорил изцяло предявените срещу нея искове по основание и по размер. Навежда твърдения, че ангажираните с исковата молба доказателства по никакъв начин не доказват конкретното място на възникване на инцидента, респ. кой е собственикът на същото; че предвид усложнената метеорологична обстановка на 29.11.2016 г. ищцата е следвало да положи по-голяма грижа и бдителност относно безопасността си на движение.

При условията на евентуалност, поддържа и че претендираното обезщетение е завишено и следва да бъде съобразено с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и конкретните обстоятелства по делото.

Разглежданата отговорност по ЗЗД по своята правна същност има обезпечителногаранционен характер и възниква по повод виновните и противоправни действия или бездействия, от които са причинени вреди на трети лица при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа.

Постановеното от първоинстанционния съд решение № 6558 от 15.06.2022 г. по гр.д.

№ 46 875/2021 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на В. Й. П., ЕГН ********** на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата 1 626,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупени консумативи за лечение на получената травма – спираловидно разместено счупване на костите на дясната подбедрица при падане на непочистен от сняг участък от тротоара пред Медицински център „Фи Хелт“ в кв.“Дървеница в гр.София на 29.11.2016 г. около 08,30 ч., с оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника Столична община за причинните на ищцата вреди от този инцидент.

Спорен между страните във въззивното производство е въпрос относно обема на при причинените на ищцата неимуществени вреди и размера на дължимото се на същата обезщетение за тяхното репариране.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.

От приетата епикриза по ЛИЗ № 37397 за периода: 29.11.2016 г. – 05.12.2016 г., издадена от ВМА-МБАЛ София, образна диагностика от 29.11.2016 г. на МЦ „Фи Хелт“ АД и копия от рентгенографии от същата дата, както и заключението на изслушаната съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р А.М., неоспорени в процеса, се констатира, че при падането на 29.11.2016 г. В. Й. П. е получила спираловидно разместено счупване на костите на дясната подбедрица /в долната трета на големия и малкия пищял/. От първото визирано доказателство и заключението на вещото лице д-р М., което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено, се установява и че във връзка с това увреждане на 30.11.2016 г. ищцата е оперирана, при което фрактурата е била наместена и на същата е поставен тибиален пирон с винтове. Спокоен ранен следоперативен период, дрен – свален в срок, първично зарастваща оперативна рана с конци, оперираният крайник – без сетивни и циркулационни смущения. Видно е и че на пострадалата е проведена антибиотична терапия и антитромботична профилактика, като е изписана с подобрение, вертикализирана и приучена да ходи с помощни средства. Даден й е лечебно охранителен режим за дома й и предписания за сваляне на конците на 12 следоперативен ден, ходене с помощни средства за 45 дни без да натоварва крайника и продължаване на антитромботичната терапия с 20 дни.

Съгласно приложените в производството три броя болнични листове: № Е20167576286/05.12.2016 г. на ВМА-МБАЛ София, № Е20166771732 от 05.01.2017 г. и № Е20166772070 от 06.03.2017 г. на Медицински център „Фи Хелт“ АД и препис от личен 3 амбулаторен картон се установява, че във връзка с полученото счупване на подбедрицата В.