Решение № 1606 от 28.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. Варна, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110111801 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба, подадена от Н. Т. А., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В., бл.**, вх. **, ет.**, ап.** лично и като майка на детето М. З.

Б., родена на 07.07.2022 г. срещу З. П. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к.

В., бл.**, вх. **, ет.**, ап.**, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В депозираната молба и уточнителните към нея се излагат твърдения, че с ответника са се намирали във фактическо съжителство, от 2020 г., а през 2022 г. е родено детето им М.. След раждането на детето пререканията между тях били ежедневни, тъй като ответникът отказвал да участва в отглеждането на детето. През есента на 2023 г. за пръв път й посегнал физически. Търси защита за датата 14/15.10.2025 г. и датата 31.10.2025 г. Твърди, че на датата 14/15.10 са водели сутринта детето на детска градина като в колата същото е станало свидетел на отправените към майката обиди – „изрод, мърша, боклук и други грозни думи“, а след това е питало преподавателя в учебното заведение, какво означава думата „изрод“. Посочва, че след като оставя детето в градината, се прибирала пеша, а след като мъжът й се прибира вкъщи я видял наведена над пералнята и след пореден скандал З. я рита в гърба с крак, в областта на кръста, от който удар е имала сини дни наред и е пила обезболяващи. Твърди, че на 31.10.2025 е упражнено насилие спрямо нея като около 13.00 часа З. се прибрал и започнал да се заяжда с нея и след като го помолила да я остави да чисти я нарекъл с обидните думи „боклук, тъпанарка, глупачка, мърша“. Твърди, че я изблъсква в гръб докато е била приведена, а след като се изправя се изплюва в лицето й и след като го бутнала, в знак на 1 защита, й удря шамар по лявата буза. Замахва с юмрук, но спира пред лицето й и й показва среден пръст. Посочва, че е звъннала на 112 и е поискала съдействие на полицията. След идването на органите на реда, З. е задържан и е образувано досъдебно производство. След освобождаването на ответника, молителите отиват в дома на сестрата на Н. и детето вечерта изпада в истерия защо не е в дома си като е твърдяла, че е тъжна и се страхува от баща си. Моли за уважаване на молбата.

Изразено е становище от З. П. Б., с което оспорва актовете на насилие, изложени в молбата за защита от Н. Т. А. и предявява насрещна молба за защита от домашно насилие, по реда на ЗЗДН.

Приета за съвместно разглеждане е молба за защита от домашно насилие от З. П. Б., действащ лично за себе си и като родител на детето М. З. Б. срещу Н. Т. А. с твърдения за извършени актове на насилие на 23.10.2025 г., на 26.10.2025 г. и 31.10.2025 г. З. Б. излага твърдения, че на 23.10.2025 г., Н. е започнала провокативно с повишен тон – заповеден и наставен да се държи унизително и обидно със З., заставяла да извършва действия, които той не желаел, а именно да започне да мие чинии и го наричала „ти си безотговорен, отвратителен човек, дразнител, провокатор и психопат“, отново го е заплащала, че ще го изхвърли от общото им жилище и няма да види детето.

Твърди, че тази ситуация е представила аудио запис за целите на производството. На 31.10.2025 г., твърди друг акт на насилие, а именно, че Н. е започна да ругае З. пред детето М., думата „изрод“ е обичаен в речниковия й изказ и недоволството й е било провокирано от поредно изразено несъгласие да участва от замислени действия от страна на Н. А.. Твърди, че се е прибрал около 13:30 ч. – 14:00 ч. и е започнала да се държи провокативно и обидно, тъй като той предната вечер е бил заявил, че не иска да бъде съучастник, ще подаде сигнал в тази връзка, тогава тя е започнала да го заплашва, че ще отиде той по –бързо в ареста, посредством едно обаждане до телефона. Тогава е минала зад гърба му и в яростта си го е ударила с юмрук или твърд предмет – два пъти в областта на тила. От ударите, той е почувствал замаяност и е започнал да залита. Обърнал се е в посока на дошлите удари и е започнал да ръкомаха с цел самозащита и е възможно да е имало съприкосновение между ръката и лицето, но това не е било умишлено и целенасочено. Тогава Н. се е разкрещяла „ти ме удари, ти ме удари“, обадила се е на телефон 112 и е подала съответен сигнал. Като той е бил задържан за 24 часа по силата на издадена заповед за МВР и на 03.11.2025 г. е прегледан в съдебна медицина, където са му установени съответни телесни увреждания. На 26.10.2025 г. твърди друг акт на насилие, когато по време на вечеря М. не желаела да се храни, тъй като не й харесвала храната, Н. се е изчервила и е започнала да й вика и да й се кара, взела е храната и я е наказала в коридора да стои с вдигнати ръце. Детето много се е разстроило и се е разплакало, започнало да моли да бъде пуснато отново в кухнята. Когато молителят се намесил, Н. започнала да го ругае „мухльо, затваряй си устата“. Твърди, че детето и самият той са подложени на психическо насилие, а по отношение на себе си и на физическо насилие. Моли 2 за уважаване на молбата.

Във връзка с депозираната молба за защита от страна на З. П. Б. е депозирано становище от страна на Н. А. чрез процесуалния й представител, в която заявява, че оспорват всички факти и твърдения на насрещната молба.

Всички са голословни, а целта е единствено само да се разколебае разглеждащия състав при произнасянето му за молбата за защита от страна на Н. А.. Излагат се твърдения за личните взаимоотношения между Н. Т. А. и З.

П. Б.. Твърди се, че целта не е да се търси защита и да се защити общото дете, целта е Н. А. да бъде злепоставена по един или друг начин пред съда. Този акт на депозиране на молба е признак за липса на самокритичност относно поведението на самия Б.. Твърди, че с оглед на това са депозирали няколко аудио записа. Оспорват актовете на насилие на 23.10.2025 г. следобед и на 31.10.2025 г. сутринта и 26.10.2025 г. по време на вечеря, където са наведени твърдения, че доверителката му е използвала повишен заповеден и наставнически тон и се е държала унизително и обидно с Б., като се твърди, че са използвани епитети като „провокатор“ и „психопат“, оспорва тези твърдения. Оспорват и факта, че детето М. е била наказвана с вдигнати ръце в коридора, при това лишена от храна - сценарий, който би хрумнал единствено и само на бащата. Счита, че действията извършени от Н. Т. А., не водят до извод за осъществено насилие под каквато й да е форма по отношение на общото им дете. Излагат твърдения, че касателно общото дете е налице конфликт между страните, като наведат твърдения, че е предявен иск по чл.

127 от СК, в деня в който бащата депозира и молбата за защита от домашно насилие. Твърдят, че производството по чл. 127 от СК е висящо и е на етап размЯ. на книжа. Оспорват издаденото медицинско удостоверение, като излагат твърдение, че същото е издадено осем дни след твърдения акт на насилие. Молят, да се остави без уважение молбата за защита от З. П. Б., лично и в качеството му на баща на М. З. Б. по отношение на Н. П.а А..

От събраните по делото доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка:

Всяка от страните, в производството представя декларация по реда на чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която описва твърдените актове на насилие като в представената от Н. А. е описан единствено актът на насилие от 31.10.2025 г.

Фактът, че не е описан и твърденият акт на насилие от 14, респ. 15.10.2025 г. не представлява процесуална пречка за неговото разглеждане, тъй като депозиране на декларация не е сред задължителните реквизити на молбата за защита от домашно насилие, аргумент от чл. 9, ал.3 ЗЗДН.

Като писмено доказателство е прието медицинско удостоверение № ****/2025 г. , издадено от лекар при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, в полза на Н. Т. А., която е прегледана по нейно желание на 04.11.2025 г. По нейни данни, мъжът, с когото живее на семейни начала й нанесъл удар с ръка в областта на лицето, на 31.10.2025 г. към 12,30 часа. Констатирано е, че по вътрешната лигавична повърхност на лявата буза се установява червеникаво 3 кръвонасядане с диаметър около 2см. Посочено е, че травматичното увреждане е в резултат на удар с или върху твърд предмет и би могло да бъде получено по указаните време и начин.

Като писмено доказателство е прието медицинско удостоверение № 1323/2025 г., издадено от 03.11.2025 г. от лекар при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, в полза на З. Б., от което е видно, че същият е прегледан по негово желание. По негови данни към 15.00 часа в дома му, позната жена му нанесла удари с юмруци в тилната област на главата. Установено е в централната тилна, окосмена област на главата синкаво – мораво кръвонасядане с неправилна форма и размери от 2,5-3 см/1-1,5 см. Кожата в описаната област е слабо отточна на площ с диаметър около 3,5-4 см. Посочено е, че травматичното увреждане е в резултат на удар с или върху твърд предмет и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин.

От изисканите свидетелства за съдимост на З. П. Б. и Н. Т. А. се установява, че същите не са осъждани, а от постъпилите справки от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна е видно, че не са настанявани за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – град Варна.

Приобщени по делото са материали по ДП № ****/2025 г. по описа на Трето РУ – Варна е видно, че същото е образувано затова, че на 31.10.2025 г. в град Варна е причинена лека телесна повреда на Н. Т. А., в условията на домашно насилие. От докладна записка, изготвена от полицейски инспектор на Трето РУ при ОД на МВР – Варна се установява, че на 31.10.2025 г. Н. Т. и З. Б. са били в общото им жилище като детето им е било на детска градина.

Отразено е, че той започнал да се заяжда с нея и искал да си легне където пожелае, а не в неговата стая. Обиждал я с думите „боклук, тъпанарка, глупачка, мърша“. Била е наведена над мивката и З. минава зад нея като я изблъсква в гръб и й казва да се разкара, а след като се изправя й се изплюва в очите, в резултат на което Н. го бута по рамото, а той й казва да се разкара и й удря шамар по лявата буза. След удара е поискано съдействие от полицията от страна на Т.. Попълнен е формуляр за оценка на риска, от който е видно, че е констатиран „повишен риск“. Разпитана като свидетел е Н. Т., а също и З. Б..

Изготвен е протокол за полицейско предупреждение от 31.10.2025 г., с който З. Б. е предупреден да не извършва престъпления спрямо Н. Т. Б..

Приета като писмено доказателство по делото е заповед за задържане на З. Б., от 31.10.2025 г., в която е видно, че същият е задържан в 15.30 часа от служител на трето РУ при ОД на МВР – Варна.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р. А. М., от които се установява, че знае за ситуация между Н. и З., през октомври 2025 г., когато Н. е извикала полиция. Посочва, че сестра й е звъннала да слезе с Н. пред входа. Чакала е заедно с Н. идването на полицията и е видяла, че лявата буза е наранена – била е червена и пукнато от вътрешната страна. Посочва, че по това време З. е бил в апартамента. Н. й разказала, че е имало неразбирателство и скандали като свидетелката много 4 пъти лично е възприемала такива между страните, когато им е била гост в апартамента, по покана на З.. Свидетел на тези скандали е било детето, но на 31.10.2025 г. М. е била на детска градина. Уточнява, че З. е обиждал Н., а детето е ставало нервно и дори е копирало поведението на родителите си.

Твърди, че работи от вкъщи като на 31.10.2025 си е пуснала почивка, за да слезе пред блока с Н., но е било по обяд, около 12 часа. Уточнява, че зачервяването е било тип кръг. Не е говорила с полицаите и след като Н. е говорила с полицаите и е влязла в апартамента, тя не е отишла с тях, а се е прибрала. Когато им е била гост в дома, не е чувала обидни думи от страна на Н. спрямо З. и не му е посягала физически. Не може да каже конкретна дата, на която е възприела обижданията. Живеят в един блок като те живеят на първия етаж, а тя на четвъртия. Уточнява, че З. непрекъснато е твърдял, че Н. не е майка и не се грижи за детето. Детето пред нея не е коментирало нищо.