Решение № 167 от 02.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. П., 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220201357 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на М. И. М. от село Г., общ. П., обл. П., ул.

„С.“ № 12, ЕГН: ********** против НП № 23-1006-002032/15.08.2023 г. на Началник група към ОДМВР-П., сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 104б, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лв. /три хиляди/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

С протоколно определение от 13.11.2023 г. на основание чл.84 ЗАНН във връзка с чл.41, ал.1 НПК към делото е обединено АНД 1563/2023 г.

Последното е образувано по жалбата на А. В. Я. от село З., общ. П., обл. П., ул. „Д.“ № 33 с ЕГН: ********** против НП № 23-1006-002149/25.08.2023 г. на Началник група към ОДМВР-П., сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 104б, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лв. /три хиляди/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Релевираните в жалбите оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на наказателните постановления, чиято отмяна се иска.

1

В съдебно заседание жалбоподателят М., редовно призован, се представлява от своя пълномощник - адв. З., а жалбоподателят Я., редовно призован, се представлява от адв. У.. Поддържат подадените жалби. Твърдят, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е налице конфликт на интереси при издаване на АУАН и НП.

Ответникът - АНО, се представлява от юрк. П.. Постъпило е становище по съществото на спора, видно от което жалбите се оспорват като неоснователни, прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой ред се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбите, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното:

На 26.06.2023 г. свид. Г. – началник на Сектор пътна полиция в ОДМВР П. пътувал с МПС – лек автомобил Б. с рег.№ ..., собственост на жената, с която живее на съпружески начала, по път II-37 в посока от АМ „Тракия“ към гр. П.. Около 23, 10 часа преминал покрай пазарчето на с. Драгор, където имало струпани хора и автомобили. Непосредствено след кръстовището, образувано между път II-37 и III-803 на км. 122+300 в посока към гр. П., свид.

Г. видял две МПС, които били спрели успоредно едно до друго на пътното платно – съответно в лява и дясна пътна лента на платното с еднопосочно движение. Зад автомобилите се намирало лице, което с помощта на ръкомахане указал на свид.Г. да спре и изчака. Между автомобилите се намирало друго лице, с вдигнати в страни ръце. След като ги пуснало надолу, двете МПС потеглили с въртене на гуми и висока скорост в посока към гр. П..

Свид.Г. потеглил след автомобилите, ясно видял регистрационните им номера и ги запомнил. Автомобилите били марка „...“ с рег.№.. , и марка „...“ с рег.№ .... Когато влязъл в границите на населеното място град П., малко преди затвора, свид.Г. отново забелязал същите автомобили, в обратна посока. Те били заели същата позиция и потеглили обратно към АМ Тракия.

Мястото около кръстовището, образувано между път II-37 и III-803 на км 122+300 било известно на свид. Г. като неформално сборище на лица, които организирали нерегламентирани състезания с автомобили – т. нар.

„гонки“. С оглед установяването на водачите и превенция на пътния участък, той уведомил дежурните служители на сектор ПП – свид. К. и свид. Г., за регистрационните номера на автомобилите с оглед извършване на проверка на място. Свид.К. и Г. отишли на мястото с известно закъснение, тъй като били служебно ангажирани с друг случай.

Тъй като до приключване на работната смяна не били установени посочените МПС и техните водачи, свид. Г. извършил справка в информационните масиви на МВР, установил собствениците на автомобилите 2 и съставил докладна записка за извършеното нарушение.

Собствениците на процесните леки автомобили в лицето на двамата жалбоподатели били призовани в сектор „Пътна полиция“ и признали писмено в декларации по чл. 188 от ЗДвП /л. 15 и л. 8 по АНД 1563/2023/, че на 26.06.2023 г. около 23,10 часа те лично са управлявали собствените си МПС, а именно: А. Я. управлявал МПС с рег.№ ...., а М. М. – МПС с рег.№ ....

Дали писмени обяснения.

При това положение свид.Б. съставил против двамата нарушители АУАН № 109979 от 18.07.2023 г. и АУАН № 109980 от 27.07.2023 г., препис от които им бил връчен лично.

Въз основа на съставените АУАН били издадени атакуваните НП, с които жалбоподателите са санкционирани за това, че на 26.06.2023г. в 23,10 часа в община П., на път II-37, км. 122+300, като водачи на лек автомобил съответно: М. М. – водач на „... 320Д“, с рег.№Р A2705КР и А. Я. – водач на „... А6“ с рег.№ CB3383AT, в посока на движение от АМ „Тракия“ към гр. П. управляват МПС по път отворен за обществено ползване, участвайки в нерегламентирани състезания по пътищата.

НП, издадено против М. М., му било връчено лично на 19.09.2023 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП е подадена на 28.09.2023г.

НП, издадено против А. Я., било връчено на последния лично на 05.10.2023 г., а жалбата против него е подадена на 19.10.2023 г. чрез АНО.

С оглед на това жалбите са процесуално допустими, като подадени в срок и от лица, активно легитимирани да искат въззивен контрол.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Г., Б., Г. и Б..

Неоснователно НП се атакуват с оглед съдържанието им, като се твърди, че не е посочено точното мястото, където е извършено нарушението.

Пътят е ясно посочен чрез съответната номерация на републиканската пътна мрежа, вкл. чрез конкретната отсечка, в която се е състояло нерегламентираното състезание. Съдържанието на АУАН и НП съответства на нормативно установените изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Издадени са от компетентни органи и е спазена процедурата по тяхното издаване.

Неоснователно се твърди в жалбата, че не е посочен очевидец на нарушението, тъй като именно свид. Г. е имал непосредствени възприятия от процесната ситуация, поради което и той е основен източник на информация относно правно-релевантните факти.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Г., тъй като са обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.

Независимо от служебната му връзка с АНО, първият няма никакъв личен 3 мотив да уличава жалбоподателите, като им преписва нарушение, което те не са извършили.

Неоснователно е възражението, че е налице заинтересованост от изхода на производството, тъй като АНО е в служебна зависимост от свид. Г..

Последният е възприел извършеното нарушение и е подал сигнал в качеството си на гражданин.

Неоснователно се твърди че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е налице конфликт на интереси при издаване на АУАН и НП, предвид обстоятелството че свид.Г. е началник на СПП при ОДМВР гр. П., тъй като той не е взел никакво отношение в административно-наказателната преписка в това си качество. Законът не забранява на лица с подобно служебно положение да изпълняват гражданските си задължения като подават сигнали и свидетелстват в случаите когато са станали преки очевидци на административни нарушения.

Свид. Г. добросъвестно установява , че е възприел само двата автомобила, но не и водачите. Въпреки това водачите са установени по един напълно несъмнен начин. По предоставените данни за регистрационните номера на автомобилите, са били установени собствениците им. Последните пък отразили в собственоръчно попълнените и подписани от тях декларации по чл. 188 от ЗДвП, че на процесното място и време именно те са управлявали собствените си автомобили.

Коментираните горе доказателствени средства установяват авторството по безспорен начин. Тук е мястото да се каже, че съдът не кредитира показанията на свид. Д. и свид. Т., разпитани по искане на жалбоподателите.

Свид.Д. твърди, че на 26.06.2023 год. късно вечерта се е возил в автомобила на жалбоподателя М. М., когато преминавайки през разклона за с.

Драгор са се припознали в спряло в страни на платното МПС марка ..., тъмно на цвят. Помислили че МПС е на техен приятел Давид, затова спрели на платното на аварийни светлини. М. свалил стъклото на прозореца, от своя страна водача на л.а. ... също свалил стъклото на прозореца. Въпреки че не го видели добре, разбрали че не познават водача и потеглили в посока град П..

От своя страна свид.Т. твърди че на 26.06.2023 год. вечерта са се прибирали с жалбоподателя А. Я. от град София. Пътували с автомобила на Я. марка .... Когато преминали през разклона за село Драгор лек автомобил, който бил спрял в банкета им пресветнал с фарове. По тази причина те спрели на пътното платно на аварийни светлини . Водачите свалили стъклата на прозорците и установили че не се познават. Водача на спрелия в банкета автомобил се извинил, че е се припознал, след което потеглили за град П..

Очевидно е драстичното противоречие в показанията на двамата свидетели, които поотделно се опитаха да обяснят че действително на процесната дата, час и място жалбоподателите били спрели автомобилите си успоредно един до друг за кратък период от време по причина припознаване, 4 но начина по който обясниха ситуацията показа липса на „стиковане“ на показанията им, които са взаимоизключващи се. Причината за това е тяхната недостоверност.

Показанията на свидетелите Д. и Т. противоречат и на посоченото в писмените обяснения на двамата жалбоподатели. В същите жалбоподателя А.

Я. е посочил, че покрай него е преминал автомобил марка „...“ в посока към гр. П., чийто водач спрял за да види кой е в колата – „припознал се“ / л.7 в АНД 1563/23 год./ Жалбоподателят М. М. пък писмено е посочил, че е пътувал със семейството си, а не със свид.Д.. / л.14 в делото/ .

По изложените съображения съдът оценява показанията на свидетелите Д. и Т. като лъжливи.

При тези данни съдът приема, че от обективна и субективна страна е осъществен фактическият състав на вмененото нарушение по чл. 104б, ал. 1 от ЗДвП, който забранява на водачите на моторни превозни средства да организират или да участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

Правилно е приложена съответстващата на нарушението санкционна норма, като наложените кумулативни наказания са във фиксиран размер и пред съда не стои въпроса за тяхното изменение.

С оглед на изложеното дотук обединените за разглеждане в едно производство НП следва да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.

При този изход на делото в полза на Областна дирекция на МВР-П. следва да се присъди претендираното от гл.юрисконсулт Пенова юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лева, преценявайки фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и обема на събраните устни доказателства. Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на двамата жалбоподатели в режим на разделност.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление НП № 23-1006002032/15.08.2023 г. на Началник група в ОДМВР П., сектор „Пътна полиция“, с което на М. И. М. от с. Г., общ. П. с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 104б, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като законосъобразно.