Решение № 169 от 07.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20265000500040 по описа за 2026 година намира следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 43065/08.12.2025 г. от „Хеброс бус“ АД, ЕИК 204719212 срещу решение № 1265/13.11.2025 г., постановено по г. д. № 460/2024 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен иска, предявен от „Хеброс бус“ АД, ЕИК 204719212, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 2Б против Община Пловдив за приемане за установено по отношение на дружеството, че ответникът не е собственик на 1180/5860 ид. части от поземлен имот с идентификатор № ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П, с адрес гр. ..........., с площ от 5 762 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за автогара, автоспирка, при граници имоти с номера: **********************, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмените обжалваното и бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск.

Претендира разноски.

Ответник Община Пловдив счита, че въззивната жалба е неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявен от Хеброс бус“ АД, ЕИК 204719212, със седалище и адрес на

1 управление: гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 2Б срещу Община Пловдив, ЕИК 000471504, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на дружеството, че ответникът не е собственик на 1180/5860 ид. части от поземлен имот с идентификатор № ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П, с адрес гр. ..........., с площ от 5 762 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за автогара, автоспирка, при граници имоти с номера: **********************. Претендира разноски.

Ответник Община Пловдив счита, че въззивната жалба е неоснователна не признава иска. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

І. за правния интерес:

В отговора на исковата молба Община Пловдив е направила възражение, че липсва правен интерес от така предявеният иск.

Това възражение е неоснователно.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г., постановено по т. д. № 8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

В случая ищецът твърди, че е собственик на процесните 1180/5860 ид. части от поземлен имот с идентификатор № ********* по КККР на гр. Пловдив на основание преобразуване на държавна фирма „Хеброс бус“ в „Хеброс бус“ ЕООД, съгласно Разпореждане № 41/06.11.1991 г. на Министерски съвет и чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавна и общински предприятия.

Посочено е, че за този имот са съставени актове за частна общинска собственост:

Акт № ******** г. (л. 13 - 14 от делото на ОС), Акт № 2065/24.08.2020 г. (л. 15 от делото на ОС), в които процесният имот е записан като общински.

При тези твърдения и доказателства се налага извод, че ищецът има правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск против Община Пловдив.

ІІ. по същество:

2

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П, с адрес гр. ..........., с площ от 5 762 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за автогара, автоспирка, при граници имоти с номера: **********************. Твърди се, че имотът е бил включен в капитала на „ХЕБРОС БУС“ ООД (преобразувано в „ХЕБРОС БУС“ АД), като собствеността е призната с нотариален акт № **********************. Посочва се, че Община Пловдив е издала скица, която да послужи в нотариалното производство, признавайки по този начин, че дружеството е собственик на имота с площ 5 860 кв. м.

Въпреки това, с Акт № ******** г. за публична общинска собственост и Акт № 2065/24.08.2020 г. Общината е актувала 1180/5860 ид. части от описания по-горе имот.

Ищецът твърди, че не са налице основания за издаване на актовете, тъй като: имотът не представлява общински път, улица, площад, обществен паркинг или зелена площ; имотът никога не е бил отреждан за трайно задоволяване на общински нужди; към момента на съставяне на актовете имотът е включен в капитала на юридическото лице; липсват данни към датата на съставяне на втория акт актуваните идеални части да са били държавна собственост, поради което не са налице основания за прилагане на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС; недопустимо е в двата акта имотът да е актуван на различни правния основания. Ищецът твърди, че е отправял искания към ответника за деактуване на процесните идеални части от имота, но получил отказ. Ищецът поддържа, че е собственик на целия имот на основание извършено преобразуване на държавна фирма „ХЕБРОС БУС“ в „ХЕБРОС БУС“ ЕООД с разпореждане № 41/06.11.1991 г. на Министерски съвет и чл. 17 от ЗППДОП (отм.). Посочва, че държавна фирма „ХЕБРОС БУС“ е правоприемник на прекратената ДФ „Тракия автотранспорт“- гр. Пловдив по баланса към 31.12.1990 г., а „ХЕБРОС БУС“ ЕООД е поело всички активи и пасиви на държавната фирма по баланса към 30.06.1991 г.

Ответникът възразява, че е собственик на 1180/5860 ид. части от поземлен имот с идентификатор № ********* по силата на трансформация на държавна собственост в общинска. Твърди, че ищецът никога не е оспорвал наличието на съсобственост помежду им по отношение на спорния имот.

Според настоящата инстанция, твърдението на ищеца, че издаването на скица на имота от ответника по искане на ищеца означава признаване на правото на собственост, е неоснователно. Правото на собственост се придобива и доказва само чрез способите, предвидените в различни закони.

С констативен нотариален акт № ********** от 22.02.2022 г. на нотариус П П, „ХЕБРОС БУС“ ООД е признато за собственик на следния недвижим имот: автогара – юг, представляваща застроен терен, съставляващ имот пл. № ***, за който е отреден УПИ /парцел/ I - Автобусна станция, целият застроен и незастроен, с площ от 4 680 кв. м. по акт за държавна собственост, а по скица № 145/12.02.2022 г. на Община Пловдив, район „Централен“ с площ от 5 860 кв. м. от кв. 173 по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, ведно с построените в терена сгради. Съгласно удостоверението, приложено на л. 11 от делото, 3

„ХЕБРОС БУС“ ООД е преобразувано в „ХЕБРОС БУС“ АД с ЕИК 204719212.

Видно от Акт за държавна собственост № 9308/06.07.1972 г., като собственост на държавата е актуван имот, представляващ новопостроена автогара – юг с общо застроено и незастроено място от 4680 кв. м. и построени в него сгради. Посочено е, че бившите собственици на имота са „Пътнически автотранспорт“, клон „автобусен“ – гр.Пловдив и Н Ф - С, както и че този имот се предоставя за ползване на „Пътнически автотранспорт“, клон „автобусен“ – гр. Пловдив. На гърба на документа има ръкописно изписан текст от 20.04.1994 г., проследяващ правоприемството между ДАП - Пловдив с автостопанства и „ХЕБРОС БУС“ООД.

В настоящия случай е установено, че процесният имот и сградите в него са били държавна собственост и са предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие „Пътнически автотранспорт“, клон „автобусен“ – гр. Пловдив.

При проследяване на цитираните записвания, които представляват волеизявления на ответника, се налага изводът, че държавна фирма „ХЕБРОС БУС“ е правоприемник на прекратената ДФ „Тракия автотранспорт“- гр. Пловдив по баланса към 31.12.1990 г., а „ХЕБРОС БУС“ ЕООД е поело всички активи и пасиви на държавната фирма по баланса към 30.06.1991 г.

Видно от заключението на техническата експертиза (л. 175 – 181 от делото на ОС, процесният имот запазва своите граници по различните планове, има известна разлика в площта му, като размерът по последния план е 5885 кв. м.

След като няма съществена промяна на границите на един имот, наличието на разлика в неговата площ не води до извод, за промяна на неговата собственост.

Евентуалните разлики в размера по градоустройствените планове могат да породят облигационни претенции, които не влияят на правото на собственост.

Предвид изложеното съдът приема, че е осъществено пълно и главно доказване на твърдението, че е изпълнен фактическият състав на чл. 17а от ЗППДОП (отм.).

Въз основа на горното настоящата инстанция намира, че процесният имот е станал собствен на ищеца на наведеното в исковата молба основание.

Ответникът прави възражение, че е собственик на процесния имот на основание отчуждаване по преписка № 6988. Видно от материалите към нея, са отчуждени ¼ ид . части от имот, находящ се ва бул. „Х Б № *

Но процесният имот е с административен адрес бул. „Х Б № **. Не са представени доказателства за идентичност между отчуждения имот и процесния.

При това положение не е осъществено пълно и главно доказване на твърденията на ответника, че той е собственик на процесните идеални части на наведеното основание.

Ето защо така предявеният иск следва да бъде уважен.

Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и следва да бъде признато по отношение на 4 ответника, че същият не е собственик на 1180/5860 ид. части от поземлен имот с идентификатор № ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П, с адрес гр. ..........., с площ от 5 762 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за автогара, автоспирка, при граници имоти с номера: **********************

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена Община Пловдив, ЕИК 000471504 да заплати на „Хеброс бус“ АД, ЕИК 204719212 в производството пред двете инстанции.

В първоинстанционното производство „Хеброс бус“ АД, ЕИК 204719212 е направило разноски в размер на 11 508.75 лева, от които 10 000.00 лева – адвокатски хонорар.

Община Пловдив е направила възражение за прекомерност.

При цена на иска от 60 746.40 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, е 5 509.71 лева.

Размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не са задължителни за съдилищата.

Но тя е приета по силата на закО. делегация от Върховния колективен орган на професионалната общност и представлява ориентир за разбирането на свободната адвокатура за минималните размери на възнагражденията за техния труд и база за договаряне във всеки конкретен случай, съобразно същността и обема на необходимата и извършена работа, с оглед създаването на база за конкуренция при упражняването на тази професия.

В този смисъл е и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и даденото с него тълкуване на чл. 101, § 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 1, § 3 от ДФЕС, което е задължително.