Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11076 от 08.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46339/2025
Вид
Решение № 11076
Подписан
08.06.2026
В сила
01.08.2026
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.185 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл. 140а · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.139- 148 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр. I · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за защита на конкуренцията

РЕШЕНИЕ

№ 11076 гр. ........., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110146339 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

08.06.2026 г., гр..........

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №46339 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр. I ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.

1

Образувано е по искова молба, подадена от ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу Т. Г. Н., в качеството му на собственик на топлоснабден имот – Апартамент №...... в гр.С... абонатен №...., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с която се претендира да се установи със СПН дължимостта по отношение на ответника на сума от 669,29 лв., представляваща задължение за доставена ТЕ, за отчетен период: от 01.05.2021г. до 30.04.2024г., сума от 119,43 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: от 15.09.2022г. до 23.01.2025г., сума от 48 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.12.2021г. до 30.04.2024г. и сума от 10,90 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2022г. до 23.01.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4990/2025г. на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв.Г. Х. от САК, с който оспорва исковите претенции по основание и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност и моли за отхвърляне на исковете.

Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, „....., което представя по 1 бр. изравнителна сметка и 2 бр. индивидуални изравнителни справки за използвана ТЕ на името на ответника.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Приложени към ИМ са преписи на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 30.12.1993г., с който на отв.Т. Н. е прехвърлено от СНС правото на собственост върху горния имот и на молба- декларация от 20.10.2000г. от ответника за откриване на партида на негово име.

Прието е по делото заключение по СТЕ, съгласно което в имота е начислена служебно ТЕ за отопление от щранг лира в банята, като тръбно отоплително тяло, без поставен индивидуален разпределител, с мощност от 457 W, както и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, при пълен отопляем обем от 153 куб.м. Посочва се, че ТЕ за БГВ не е начислявана в имота, като не се установява водомер.

Прието по делото е заключение по ССч.Е, съгласно което не е установено плащане по партидата. Посочени са размерите на изравнителните сметки и на начислената законна лихва. Вещото лице посочва, че за реално потребена ТЕ, за периода: 01.05.2021г.30.04.2022г., ищецът издава обща фактура №**********/31.07.2022г., със срок на плащане:

14.09.2022г., която представлява първата процесна фактура за ТЕ, по която е предявен настоящия иск, със срок за изпълнение: 45 дни, след изтичането на който е начислено обезщетение за забава.

Съдът достигна до следните правни изводи:

Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградаетажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т.д.

№2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лицеползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при 2 ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. От представените писмени доказателства, се установява основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото, който се явява задълженото лице на договорно основание по партидата за процесния имот. С оглед на горното отв. страна следва да се приеме за потребител на ТЕ за проц. имот.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена. До имота не е установено доставянето на ТЕ. Съгласно разпоредбата на чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове, вкл. Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, приложение към чл.61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., като с разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон 2019/2020г. С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д.

№746/2021г. на ВАС, II отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл.

61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. С Решение от 23.10.2025г. по дело №C760/23г. на СЕС, 7 състав, е прието, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от Методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл.9, параграф 3 от Директива 2012/27. Посочва се от СЕС, че формулата е неясна, като съдържаща редица двусмислия, което поставя под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на ТЕ или на топла вода в съотв. сграда.

В случая са начислени служебно само задължения за ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за отопление по щранг- лира в имота. Съгласно разпоредбата на чл. 140а ЗЕ, общото консумирано количество ТЕ в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ. От приетата СТЕ се установява, че радиаторите в имота са демонтирани или разкачени от сградната инсталация, което е неясно по данните на ФДР. Не са налице доказателства за определената кубатура на отопляемото жилище. ТЕ за отопление е начислявана за щранг- лира в банята по максимален прогнозен разход, като отоплително тяло без уред за отчет, което по съществото си е наказателен механизъм за начисление на ТЕ, без установено законово основание за това. Не се доказва възможността за монтаж на ИР на юранг- лира в банята и законовото основание за начисляването служебно на ТЕ за отопление, отдадена от нея. Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и надлежното й ценообразуване. Не е налице изрична нормативна уредба за отчета на ТЕ за необитаеми имоти в гр.........., с установено нулево потребление на ТЕ за БГВ в тях. При това положение и предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената ТЕ, отдадена от сградна инсталация съобразно постановените решения на ВАС по реда на чл.185 от АПК и СЕС и с оглед липсата на потребление на ТЕ в проц. имот, следва исковата претенция срещу отв. страна да бъде приета за изцяло недоказана по размер и съотв.

3 неоснователна.

В законоустановения срок отв. страна е направила възражение за изтекла погасителна давност. По така направеното възражение следва да се посочи, че от приетата ССчЕ, се установява, че първата издадена фактура за проц. период е обща фактура №**********/31.07.2022г., със срок на плащане: 14.09.2022г. Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец, включен в съотв. отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за съотв. месец, като възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване на доставката. Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство, което спира или прекъсва теченето на давността. С оглед изхода на спора следва да се посочи, че с направеното възражение за изтекла погасителна давност е частично основателно, като част от проц. претенция е погасена по давност.

Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата. По аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки, следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими.

По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определената ФДР, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, извършвало топлинно счетоводство в процесния имот и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се установява цената за извършваната услуга за дялово разпределение на ТЕ за имота, дължима/ заплатена от ищеца в полза на ФДР. Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.