Решение № 100 от 24.03.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Перник, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500014 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1057/18.11.2025 г. по гр.д.№1804/2025 г. по описа на РС-Перник съдът е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че В. Т. В., ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 24 от 07.01.2025 г. по ч.гр.д. № 19/2025 г. на ПРС: сумата от 41,67 лв., представляваща сбор от цена на абонаментни такси и мобилни услуги за периода от 05.10.2022 г. до 04.12.2022 г. по договор № *** от *** за телефонен номер **********, ведно със законната лихва от 03.01.2025 г. до окончателното заплащане на вземането; сумата от 42,48 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № *** от *** за телефонен номер ********** в размер на три месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва от 03.01.2025 г. до окончателното заплащане на вземането; сумата от 43,07 лв., представляваща сбор от цена на абонаментни такси и мобилни услуги за периода от 05.10.2022 г. до 04.12.2022 г. по договор № *** от *** за телефонен номер ***, ведно със законната лихва от 03.01.2025 г. до окончателното заплащане на вземането; сумата от 42,48 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № *** от *** за телефонен номер *** в размер на три месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва от 03.01.2025 г. до окончателното заплащане на вземането.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, срещу В. Т. В., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена на 1 дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 24 от 07.01.2025 г. по ч.гр.д. № 19/2025 г. на ПРС, VI гр. с-в: сумата от 216,49 лв., претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване на договор № *** от *** за телефонен номер ********** в размер на разликата между стандартната и промоционалната цена на устройство Lenovo Tab M8 4G Platinum съгласно актуалната към *** ценова листа на оператора; сумата от 26,80 лв., претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване на договор № *** от *** за телефонен номер *** в размер на стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план.

Решението на РС-Перник, в частта му, в която предявените установителни искове за неустойка за предсрочно прекратяване на договор № *** от *** за разликата между стандартната и промоционалната цена на устройство Lenovo Tab M8 4G Platinum са отхвърлени, е обжалвано в срока по чл.259 ал.1 ГПК от ищеца пред първоинстанционния съд, с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че виновното неизпълнение от ответника по делото за заплащане на изискуемите месечни абонаментни такси и стойност на мобилни услуги съставлява основание за едностранното предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги от *** от страна на мобилния оператор, откъдето е възникнало задължението на ответника за заплащане на неустойки. Размерът и основанието за възникване на задължението за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договора били изрично уговорени в клаузите на същия, като предоставеното на въззиваемия-ответник мобилно устройство било закупено от същия на преференциална цена. Поддържа се, че уговорената неустойка има компенсаторен характер и не излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Моли за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат уважени.

В законоустановения срок от ответника по жалбата не е постъпил отговор на същата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като предмет на въззивна проверка е искът за установяване на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договор № *** от *** за телефонен номер ********** в размер на разликата между стандартната и промоционалната цена на устройство Lenovo Tab M8 4G Platinum.

Спорните материални права са обусловени от осъществяване в обективната действителност на следните юридически факти: наличието на валидно възникнало 2 облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора, въз основа на което за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания от въззивника размер; страните да са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора, поради неизпълнение.

Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца като мобилен оператор и ответницата като потребител са били сключени следните два договора за мобилни услуги за срок от две години: договор за мобилни услуги № *** от *** за телефонен номер ********** и договор за мобилни услуги № *** от *** за телефонен номер ***. Двустранно подписаните частни документи договори и приложения към тях, неоспорени от страните, обективират постигнато взаимно съгласие по смисъла на чл. 180 ГПК за условията във връзка с предоставяне от страна на ищеца, в качеството му оператор, на ответницата, в качеството на абонат, на съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и приложимите към него ОУ. По силата на представения договор за мобилни услуги № *** от *** на ответницата е бил предоставен таблет марка LENOVO Tab M8 4G Platinum с IMEI ***, при уговорена отстъпка от стандартната цена в размер на 349,90 лева, като предаването на устройството е удостоверено с подписа на В. В. съгласно изрично посоченото в договора. Според уговореното в процесния договор /чл. 19б, б. "в", вр. чл. 27 от ОУ на "Йеттел България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги/, в хипотезата на предсрочното му прекратяване по вина на потребителя абонат на предоставената услуга, изразяваща се в неплащането й в срок, последният дължи на доставчика неустойка, както следва: а/ неустойка в размер на трикратния размер на най-високите според плана месечни абонаменти, и в допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и б/ случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от потребителя при предоставянето му /в брой или съответно лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Въз основа на посочените договорки, с подадената искова молба „Йеттел България“ ЕАД е претендирало заплащане на неустойка в размер на 216,49 лв., представляваща разликата между стандартната и промоционалната цена на устройство Lenovo Tab M8 4G Platinum съгласно актуалната към *** ценова листа на оператора.

С първоинстанционното решение претенцията за неустойка по чл. 92 ЗЗД е уважена за размера на сумата от 42,48 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № *** от *** за телефонен номер ********** в размер на три месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва от 03.01.2025 г. до окончателното заплащане на вземането; сумата от 43,07 лв., представляваща сбор от цена на абонаментни такси и мобилни услуги за периода от 05.10.2022 г. до 04.12.2022 г. по договор № *** от *** за телефонен номер ***, ведно със законната лихва от 03.01.2025 г. до окончателното заплащане на вземането; сумата от 42,48 лв., 3 представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № *** от *** за телефонен номер *** в размер на три месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва от 03.01.2025 г. до окончателното заплащане на вземането, в която част решението не е обжалвано и е извън инстанционната проверка на въззивния съд.

В обжалваната част на решението районният съд е отхвърлил на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД претенцията за неустойка за сумата от 216,49 лв., представляваща разликата между стандартната цена на устройството и действителната към момента на сключване на договора, като е приел, че същата противоречи на добрите нрави.

Предпоставка за начисляването на такава неустойка е едностранното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги от мобилния оператор. Съдебната практика е константна, че потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД се упражнява от изправната по договора страна с едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления- искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено изразена. След като договорът е сключен в писмена форма, предупреждението също следва да е писмено, като същото следва да достигне до другата страна. Чл. 19б ОУ не дерогира това правило и не освобождава кредитора от необходимостта да изпрати писмено предупреждение със срок за изпълнение и изявление, че ще смята договора за развален при неизпълнение в поставения срок. В действителност чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна норма и с изрично съгласие страните могат да уговорят друго. В случая обаче чл. 19б ОУ не предвижда изрично едностранното прекратяване на договора да става без писмено предизвестие, а извод за такава уговорка не може да бъде направен при съпоставка с чл. 19в ОУ, поради което и изводите на първоинстанционния съд в този смисъл не могат да бъдат споделени.

Към момента на начисляване на неустойките с фактура от 05.02.2023 г. липсва изявление на оператора за разваляне на договорите за мобилни услуги и сключените във връзка с него договори за продажба на изплащане с писмено уведомление до абоната съгласно предвиденото в договора и чл. 87 ЗЗД, което налага извод, че след крайния срок на договорите за мобилни услуги същите са продължили за неопределен срок и са прекратени с получаване на препис от исковата молба от ответника. Видно от представените към исковата молба писмени доказателства – удостоверение за доставяне и покана за доброволно плащане – л. 59 от делото на РС-Перник, ищецът е изпратил до вписания в договорите адрес за кореспонденция на ответника писменото изявление за разваляне на договорите за предоставяне на мобилни услуги поради неизпълнение на задължението за плащане с предоставен срок за изпълнение на задълженията, като няма представени доказателства за момента на получаването им.