Определение № 405 от 09.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. София, 09.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500311 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 10253/27.01.2026 г. на ищеца П. Ж. П. срещу определение № 59/5.01.2026 г. по гр. д. № 12347/2025 г. на Софийския градски съд, І-26 състав, с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ във връзка с частна жалба с вх. № 52150/10.12.2025 г. срещу определение № 24072/28.11.2025 г., с което е прекратено исковото производство.

В жалбата, ръкописно написана върху препис от обжалвания акт, бланкетно е посочено, че на ищеца били нарушени правата по ХОПЕС, ЕКЗПОЧС и ДФЕС.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. Ж. П. с документ озаглавен „искова молба“ от 27.10.2025 г., ръкописно написан върху препис от разпореждане № 159262/15.10.2025 г. по гр. д. № 41898/2025 г. на СРС, с което е върната частната жалба, подадена от същия и обективирана върху съобщението на съда от 5.08.2025 г. и изпратена първоначално във ВКС с вх. № 51523/18.08.2025 г., която впоследствие е изпратена по компетентност на СРС, като е поставен вх. № 284185/26.08.2025 г.

С определение № 24072/28.11.2025 г. съдът е прекратил исковото производство. Приел е, че сезиращото заявление няма характер на искова молба, а на частна жалба срещу разпореждане на СРС, а дори и да представлява искова молба същата е недопустима на осн. чл. 132 КРБ.

Срещу определение № 24072/28.11.2025 г. ищецът е подал частна жалба, написана ръкописно върху съобщението, с което му е връчено определението, която жалба е постъпила във ВКС с вх. № 52150/10.12.2025 г. В жалбата е направено и искане за предоставяне на правна помощ.

С обжалваното определение № 59/5.01.2026 г. е прието, че е налице пречката по чл. 24, т.

2 ЗПП доколкото исковата претенция е недопустима, а и предвид липсата на необходимост от правна помощ при вече реализирано право на частна жалба.

1

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Както ГПК /чл. 94 и сл./, така и ЗПП предвиждат възможност по искане на търсещия съдебна защита да му бъде предоставена правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита. Несъмнено е, че тази адвокатска защита е безплатна само за искащия такава. Тя обаче не е безплатна за изпълнителя на правната помощ – определеният адвокат, който за положения труд има признато от закона право на възнаграждение, дължимо от държавата. Средствата за изплащане на възнаграждението се осигурява от държавния бюджет, постъпленията в който се набират от всички данъкоплатци, които имат легитимен интерес да изискват от държавата разумно разходване на предоставения от тях финансов ресурс. Безконтролното и безгранично предоставяне на правна помощ по всяко възможно искане би влязло в очевиден конфликт с този обществен интерес, тъй като освен, че би било средство за лесно източване на обществените средства, но и би отрекло напълно необходимостта от съществуването на свободната адвокатска професия, обявена от Конституцията за независима и самоуправляваща се /чл. 134/, т.е. такава, която не зависи от държавно финансиране, а разчита на самоиздръжка при условията на свободна конкуренция.

Поради това и съобразявайки се с този обществен интерес законодателят е предвидил, че подобна правна помощ се предоставя само при наличието на определени условия /предпоставки/. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, като те условно могат да бъдат разделени на две групи: 1) финансови – лицето да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение /чл. 23, ал. 2 и 3 ЗПП/, и 2) предметни – касаещи самото съдържание на искането за защита, по повод на което се търси правната помощ /чл. 24 ЗПП/.

Чрез втората група условия законодателят е приел за социално неоправдано да бъдат разходвани държавни средства за следните искания за правна помощ: 1) когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, 2) когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, и 3) в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ.

В конкретния случай правната помощ е поискана във връзка със защитата по частната жалба срещу определението от 28.11.2025 г., с което е прекратено исковото производство.

Компетентен да се произнесе по тази жалба е САС при условията на пълен въззИ. Нужда от адвокатска защита по тази жалба обаче няма, доколкото при разглеждане на частни жалби въззивният съд служебно проверява законността на обжалвания акт, без да е обвързан от доводите в жалбата. Ето защо налице е и пречката по чл. 24, т. 1 ЗПП – помощта не е оправдана от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – потвърдено.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 59/5.01.2026 г. по гр. д. № 12347/2025 г. на Софийския градски съд, І-26 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3