Решение № 1226 от 07.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1609/2022
- Вид
- Решение № 1226
- Подписан
- 07.11.2023
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Ася Събева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал.1 · Наказателен кодекс
- Чл. 253, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1226 гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ася Събева
Ралица Димитрова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000501609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 265 878 от 25.09.2021 г., постановено по гр.д. № 12584/2021 г. от Софийски градски съд, ответникът – „АНТЕНИ МЕДИЯ ГРУП“ ООД, ЕИК 206171177 е осъден да заплати на Ц. Г. Ц. , ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл.
49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от публикация на страницата на сайта www.*** от 04.10.2020 г. със заглавие „Разследват Ц. Ц. …… за пране на пари“ , ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020 г. , като е отхвърлил главния иск, предявен като частичен за разликата над уважения до предявения размер от 26 000 лева, при обща претенция от 50 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:
- ответника „АНТЕНИ МЕДИЯ ГРУП“ ООД, ЕИК 206171177 да заплати 1 н а Ц. Г. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 306 лева;
- ищеца Ц. Г. Ц., ЕГН ********** да заплати на „АНТЕНИ МЕДИЯ ГРУП“ ООД, ЕИК 206171177, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 1 113.50 лева;
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника - „АНТЕНИ МЕДИЯ ГРУП“ ООД, ЕИК 206171177 с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват обстоятелствата, визирани от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, при които следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като не е претърпял такива, а и не е установено, че статията на сайта е качена от лице, на което му е възложена работа.
Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да отхвърли предявените искове, както и да му се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Насрещната страна - Ц. Г. Ц., ЕГН ********** н е е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е изразил становище по основателността на жалбата и не е поискал присъждане на деловодни разноски за въззивното производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Ищецът - Ц. Г. Ц., ЕГН ********** е предявил против „АНТЕНИ МЕДИЯ ГРУП“ ООД, ЕИК 206171177 иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба и с молба от 2
05.01.2021 г. , че ответникът е собственик и регистрант на онлайн сайта www.***.
Ищецът твърди още, че:
- на 04.10.2020 г. на страницата на сайта www.*** е публикувана статия със заглавие „Разследват Ц. Ц. и братя В. за пране на пари“, в която са изнесени неверни клеветнически твърдения за разследване за извършено престъпление;
- клеветническите твърдения са накърнили неговата чест, достойнство и доброто му име в обществото;
- вследствие на неимуществени вреди; тази клеветнически твърдения е претърпял
С предявените искове поискал осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 26 000 лева, представляващи част от обща искова претенция от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в канцеларията на съда – 17.11.2020 г.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът - „АНТЕНИ МЕДИЯ ГРУП“ ООД, ЕИК 206171177 подал отговор на исковата молба /л. 36/ с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял преки и непосредствени вреди от посочената публикация.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение 3 препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.
От събраните по делото доказателства установява, че ответникът „АНТЕНИ МЕДИЯ ГРУП“ ООД, ЕИК 206171177 е собственик и регистрант на онлайн сайта www.***.
На 04.10.2020 г. на страницата на сайта www.*** е публикувана статия със заглавие „Разследват Ц. Ц. и братя В. за пране на пари“ – л. 10 от първоинстанцинното п -во.
Освен заглавието на статията в нея изрично е посочено, че: „Според международно разследване именно от връзката Ц. – В. най-вероятно ще изскочат прелюбопитни данни за пране на пари от България“.
По делото не са събрани доказателства за разследване, водено от оторизирани правозащитни и съдебни органи за пране на пари от страна на Ц.
Ц. и братя В..
В първата инстанция са събрани гласни доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От правна страна:
Предметът на възивното производство е очертан с подадената от ответника въззивна жалба и спорът се концентрира до отговора на въпросите, дали публикуваните на сайта данни са истински и дали ищецът вследствие на тази публикация е претъпял неимуществени вреди и за техния паричен еквивалент.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на 4 друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/, изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената му работа;
- причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на противното.
В случая, за да е налице противоправно поведение на лицето, на което ответникът е възложил работата, следва да е нарушен балансът между упражняването н а свободата на словото , печата и правото на гражданите на информация от една страна и правото на лична чест, достойнство и добро име от друга страна.
Свободата на словото и печата , правото на изразяване и разпространяване на мнение и на информация са сред основнит е права и свободи на българските граждани, установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Р. България от 1991 г.:
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на 5 конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.
Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Коституцията на Р. България с ъщевременно с това защитава и правото на личен и семеен живот, незаконната намеса в личния и семейния живот на гражданите и срещу посегателство върху честта, достойнството и доброто име – чл. 32, ал. 1.
Основните права и свободи на гражданите, установени в Конституцията на Р. България са обект на защита и от Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992 г., обн. в ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г., която съгласно чл. 5, ал. 4 К онституцията е част от вътрешното национално законодателство и има пряко приложение по правоотношения, засягащи основни човешки права и свободи.