Решение № 87 от 09.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Смолян, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20265400500021 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 456/09.10.2025 г. по гр. д. № 1481/2024 г. Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В. Х. О. за осъждане на Регионална дирекция „Гранична полиция“-гр.Смолян към ГДГП на МВРСофи да му заплати сумата от 1278,82 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.10.2022 г. - 30.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда - 09.12.2024 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 203,25 лева обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд, считано от 01.11.2022 г. до 08.12.2024 г.

На следващо място съдът ОСЪЖДА В. Х. О. да заплати на Регионална дирекция

„Гранична полиция“-Смолян

100 лв. разноски за

1 юрк.възнаграждение.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от В. Х. О., чрез пълномощника адв.М. О., като се иска отмяна на решението, уважаване исковете на В. О. и присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателят В. О., редовно призован, не се явява. За него пълномощникът адв.М. О. поддържа жалбата, като представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Въззиваемият по тази жалба РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“- Смолян към ГДГП на МВР-гр.София не е подал отговор по чл.263, ал.1 ГПК.

В съдебно заседание за въззиваемата дирекция, редовно призована, гл.юрк.М. Х.а оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски за юрк.възнаграждение. Представя и писмена защита.

Съдът установява следното:

Решението е неправилно и следва да се отмени, да се уважат исковете и да се присъдят на жалбоподателя направените разноски пред двете инстанции.

Ищецът В. О. през исковия период 01.10.2022 г. - 30.11.2024 г. работи по служебно правоотношение с Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян към ГДГП при МВР-София на длъжност „старши полицай“ в Граничен полицейски участък Ивайловград в 01 група за охрана на държавната граница. Няма спор, че той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – полицейски орган. През исковия период В. О. полага труд на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Така е положил нощен труд от общо 746 часа, за които е платено възнаграждение, но без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съгласно неоспореното заключение на вещото лице, след преобразуването им с коефициент 1,143 по същата методика, те възлизат на 853 часа, като за разликата от 107 часа не е начислено и заплатено възнаграждение, което е в размер на 1 278,82 лв. Лихвата за забава върху същата главница за периода 01.01.2023 г. – 08.12.2024 г. възлиза на 203,25 лв.

2

Спорният по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ – чрез преизчисляване с коефициент 1,143, или тя не е приложима в случая.

През исковия период действа новата редакция, в сила от 11.07.2020 г., на чл.187 ЗМВР. Според действащите преди това изменение ал.1 и ал.4 на същия член, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица./ал.1/; работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /ал.3/; и ал.4: за държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.

В случая е важно да се изследва как е станало изменението на ЗМВР: На 10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019 г. В първоначалния проект от 2019 г. на вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто четене на закона, наред с други изменения в закона, по Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл.

187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната 3 продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон.“ В становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации, министерства, не се откриват доводи, касаещи именно тези изменения в чл.187. Законът за изменение и допълнение на ЗМВР е обнародван в Държавен вестник, брой 60 от 2020 г., като съответно и измененият и допълнен чл.187 е в сила от 11.07.2020 г.

Съгласно новата редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Ал.4 на същия чл.187 предвижда, че, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Според ал.10, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В случая следва да се разгледат тези наредби, но не само действаща от 2022 г., а всички от 2014 г. насетне, тъй като измененията в тях имат значение за решаване на спорния въпрос.

Съгласно чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.

(наричана по-нататък Наредбата от 2014 г.), обнародвана в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм./: „при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени 4 часове за отчетния период.“ Следва издаването на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., обн. в ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., отменена на 11.07.2016 г.; и Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г., обн. в ДВ,бр. 60 от 02.08.2016 г. В нито една от тях не се съдържа правило, което предвижда при отчитане на нощния труд да се прилага увеличаващ коефициент, подобно на правилото по чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в наредбите след тази от 2014 г., е предвиден някакъв компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на посочения чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г.

В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР, „Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“. Трите синдикални организации са предложили въвеждането на разпоредба, която да регламентира приравняването на положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са включени в проекта на наредбата. Първият аргумент е правен – защото коефициентът за преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа), които в Кодекса на труда са различни. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението помежду им е 1 и не налага преобразуване. Вторият аргумент в доклада е икономически, като е подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими допълнителни финансови средства, които изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева на година.

Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5415/2016 г., в което е прието, че представените по делото 5 мотиви за приемането й не съдържат задължителните реквизити по чл. 28, ал.

2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане, не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата и липсва анализ за съответствие на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз. Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС, като тричленният състав по адм.дело № 11077/2016 г. е приел, че липсва анализ за съответствие на проекта на наредбата с правото на Европейския съюз и доколко конкретният проект е синхронизиран с Европейската рамкова директива за безопасността и здравето при работа (Директива 89/391 ЕИО) и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време.

Окончателната и цялостна отмяна на оспорената Наредба от 2016 г. е постановена с Решение от 10.12.2019 г. от 5-членен състав на Върховния административен съд по адм.дело № 8601/2019 г.

В Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 10.01.2020 г., не съществува разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.