Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5771 от 29.07.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2758/2019
Вид
Решение № 5771
Подписан
29.07.2019
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА, ТАТЯНА СТАВРИ ДИМИТРОВА, СОНЯ НИКОЛОВА НАЙДЕНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 29.07.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

АНЕТА ИЛЧЕВА при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 2758 по описа за 2019 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 446815 от 09.07.2018 г., постановено по гр. д. № 31966/2017 г. на СРС, 53 състав, поправено с решение № 555023 от 06.12.2018 г., е отхвърлен предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от М.И.М. срещу Народно събрание за признаване на извършеното със Заповед № АД 755-01-265/12.04.2017 г. прекратяване на трудовото ѝ правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконно.

Недоволна от постановеното решение е останала ищцата М.И.М., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в която излага съображения за неговата незаконосъобразност, неправилност, необоснованост и немотивираност. Посочва, че съдът не е коментирал факта, че трудовият договор е бил прекратен от служителката на 05.04.2017 г. на основание чл. 327, ал. 1, т.

2 КТ, към който момент не ѝ е била още връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи, че след тази дата не се е явявала на работа, тъй като трудовото правоотношение вече е било прекратено. Излага, че с допълнително споразумение от 26.01.2017 г. е бил изменен трудовият ѝ договор, но не и длъжностната характеристика и то само по отношение срока му на действие, не и относно задълженията по него. Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от некомпетентно лице, тъй като по делото липсват доказателства директорът на дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“ да е пряк ръководител на служителката. Счита заповедта за неправилна и необоснована, тъй като не се доказват виновни нарушения на трудовата дисциплина, които да са в разрез с вменените ѝ по длъжностна характеристика задължения – работата ѝ не е от такова естество, което да изисква непрекъснато присъствие в сградата на НС, а и не са посочени конкретни нарушения. Счита, че дисциплинарното наказание е наложено без съобразяване критериите на чл. 188 и чл. 189, ал. 1 КТ. Претендира разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника Народно събрание, в който жалбата се счита за неоснователна и необоснована. Сочи се, че дисциплинарното наказание е наложено заради нарушение на задължението за явяване на работното място. Сочи, че компетентността на Главния секретар на Народното събрание произтича от § 6, ал. 4 от ДР на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Намира, че са налице задължителните реквизити на чл. 195, ал. 1 КТ. Сочи, че служителката не се е явявала на работа 6 дни, а заповедта е връчена след изтичане на отпуск.

Претендира разноски.

С решение № 555023 от 06.12.2018 г., постановено по гр. д. № 31966/2017 г. на СРС, 53 състав, е оставена без уважение молбата на М.И.М. по чл. 250 ГПК за произнасяне от страна на съда по предявените при евентуалност иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1917,24 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода февруари – април 2017 г. и иск с правно основание чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за сумата от 954,25 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода февруари – април 2017 г.

Срещу така постановеното допълнително решение е подадена въззивна жалба от ищцата М.И.М., в която счита същото за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и немотивирано, като твърди, че решението на СРС е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл по предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и императивни материални норми.

Пред

СРС, 53 състав, са били предявени за разглеждане обективно съединени искове по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 225 КТ, чл.

221, ал. 1 КТ. Предмет на разглеждане във въззивното производство са исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ, тъй като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 225 КТ са оттеглени.

По делото не е спорно, че между страните е бил сключен срочен трудов договор № 441 от 08.12.2014 г., по силата на който М.И.М. е заемала длъжността „Главен експерт сътрудник“ към Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание, чиито срок е определен до края на мандата на 43-то Народно събрание, както и че с допълнително споразумение № 69 от 26.01.2017 г. срокът на договора е продължен до избиране на постоянни комисии на 44-то Народно събрание.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В разглеждания случай страните не спорят, че процесното трудово правоотношение е било прекратено, но спорят на какво основание е било прекратено. При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. В случая ищцата твърди, че тя е прекратила първа трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Правната норма на чл. 327 КТ представлява материално субективно преобразуващо право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя, като неговото упражняване не е с свързано с предварително уведомяване на последния. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор се осъществява с едностранно волеизявление, като то трябва да е ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т.

2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение. Правната норма не поставя изискване за срок на забавата, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение, респ. месецът за който се отнася възнаграждението или вида на обезщетението. Ето защо достатъчно е обективно работодателят да е забавил изплащането на уговореното между страните трудово възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение

Според разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Законът не прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяване на трудов договор без предизвестие от работника. И за двата случая нормата сочи, че трудовото правоотношение се счита за прекратено от датата на получаване на писменото изявление /на работодателя или на работника/.

Следователно законът не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието, посоченото от работодателя или от работника за прекратяване на договора. Поради това, както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на договора, независимо дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основания по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали е налице соченото от работника основание.

Въпросът дали преобразуващото право по чл. 327, ал. 1 КТ е съществувало, т. е., дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено, може да бъде предмет на преценка и евентуално установяване впоследствие в случай, че работодателят предяви по съдебен ред притезания, възникнали като негова последица. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на ВКС, І г. о. и решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.

В конкретния случай със заявление с вх. № АД-758-00-37 от 05.04.2017 г. на Народното събрание М.И.М. е заявила, че прекратява трудов договор от 08.12.2014 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 06.05.2017 г. поради неизплащане на дължимото възнаграждение в пълен обем за м. март 2017 г. С допълнителна молба с вх. № АД-758-00-41 от 13.04.2017 г. на Народното събрание М.М. е посочила, че прекратяването на трудовия договор следва да се счита от 06.04.2017 г., поради допусната техническа грешка в предходното заявление. По изложените по-горе мотиви достигането на това изявление до работодателя е достатъчно, за да се счита трудовото правоотношение прекратено на 13.04.2017 г. от ищцата на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. По делото няма данни, а и не се твърди ответникът да е оспорил така извършеното прекратяване по надлежния ред, като в производството по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от служителя не подлежи на изследване въпросът дали фактически са били налице основанията за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Този въпрос би бил предмет на разглеждане в производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, образувано по иск на работодателя за незаконосъобразност и отмяна на извършеното от работника прекратяване, за каквото по делото не са ангажирани доказателства. Без значение за осъществяване на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е обстоятелството дали към датата на получаване на изявлението на работника работодателят е бил инициирал дисциплинарно производство, тъй като трудовото правоотношение не се смята за прекратено с образуването на такова производство.

Следва да бъде отбелязано също така, че съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение № 75 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 876/2012 г., III г. о., решение № 183 от 21.12.2011 г. по гр. д. № 565/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на ВКС, IV г. о., повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна.

Следователно районният съд неправилно е отхвърлил предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като е следвало да отмени процесната заповед, с която работодателят е наложил дисциплинарно наказание "уволнение", след като трудовото правоотношение е било прекратено от работника на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 13.04.2017 г.

Според приетото в решение № 193 от 16.07.2014 г. по гр. д. № 5948/ 2013 г. на ВКС, IV г.о. при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се твърди незаконност на уволнението, като се иска да се признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено, както и отмяна на уволнението. В този случай няма твърдение за неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за незаконно. Поради неправилното отхвърляне на иска по чл.