Решение № 19806 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19806 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20231110163421 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от “.............” ЕАД против В. Т. Х.а, ЕГН ********** и Т. Д. Х., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца, както следва: главница от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 407,54 BGN - цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до 23.06.2023 г. в размер на 51,72 BGN, главница от 01.06.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 57,41 BGN - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г. в размер на 12,61 BGN, за които е издадена заповед за изпълнение № 22054 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 37315/2023 г. по описа на СРС, 66 състав, при условията на разделна отговорност, както следва:

-В. Т. Х.а, ЕГН ********** – ¾, а именно: главница от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 305,65 BGN - цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до 23.06.2023 г. в размер на 38,79 BGN, главница от 01.06.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 43,06 BGN - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г. в размер на 9,46 BGN, за които е издадена заповед за изпълнение 1

№ 22054 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 37315/2023 г. по описа на СРС, 66 състав.

-Т. Д. Х., ЕГН ********** – 1/4, а именно: главница от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 101,89 BGN - цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до 23.06.2023 г. в размер на 12,93 BGN, главница от 01.06.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 14,35 BGN - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г. в размер на 3,15 BGN, за които е издадена заповед за изпълнение № 22054 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 37315/2023 г. по описа на СРС, 66 състав В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират писмен отговор, чрез техния процесуален представител с който оспорват предявените искове.

Ответниците заявяват, че не оспорват, че ЕС се е присъединила към топлофикационната мрежа, както и че има избор на фирма за дялово разпределение. Твърдят, че безспорно ап. 3 от бл. 34 е имота, който ответниците са наследили от своите наследодатели. Оспорват правилното отчитане и дяловото разпределение. Поддържат, че според приложената от ищцовото дружество Декларация – молба от 2002 г. на А Х.а, като доказателство за отчитане на абонатен № 28138 е относим за ап. 6 от ЕС, както и отчетите на „Т“ ЕООД, които са подавани към ищеца за ап. 6.

Поддържа, че всички съобщения към фактури с абонатен № 28130, издавани от ищцовото дружество до преди да се появи абривиатурата ВВ2 са за апартамент 6. Твърдят, че след като са установили тази грешка, били отправени писмени изявления към ищцовото дружество по този повод, при което служители на ищцовото дружество сменят отчитания апартамент 6 с абонатен № 28139 с ВВ2, а не с апартамент 3, след което ос оглед целите на съдебните производства си издават Удостоверения за идентичност с цел да прикрият, че до 2018 г. абонатен № 28139 е за апартамент 6. Изтъкват, че със замяната на апартамент 6 с ВВ2 ищецът по недопустим начин едностранно променя разпределението и реда, приет от ОС на ЕС на бл. 34. Посочват, че с използването на абревиатурата ВВ2 в съобщенията към фактурите се прикрива, че отчетите са за апартамент 6, но се плащат от собствениците на апартамент 3 в ЕС. Изтъкват, че от приложените документи ОС на ЕС към момента на присъединяване към топлофикационната мрежа през 1973 г. е видно, че има шест имота, изброени от 1 до 6 и никога не е използвана подобна индификация за имотите в ЕС като ВВ2. Поддържат, че настоящия установителен иск е недопустим. Оспорват наличието на договорни отношения между страните. Твърдят, че от ищеца е приложена молба – Декларация, която е единствено от починалата А Х.а, където е посочен апартамент – 6, както и, че отчетите на ФДР са за абонатен № 28139 за апартамент – 6. Посочват, че ищцовото дружество манипулира издаваните фактури с наименованието – ВВ2 и си издава удостоверения за идентичност, което поведение представлява злоупотреба и по недопустим начин суспендира решението на ОС на ЕС. Оспорват да има доказателства за договорни отношения между ответниците и ищеца по отношение на топлофицирания имот – апартамент 3 от ЕС, които е необитаем. Поддържат, че 2 присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдените имоти. Оспорват издаденото от ищцовото дружество – Удостоверение за идентичност. Позовават се на давност за най – старите периодични задължения. Заявяват, че искат да бъде направено прихващане по заявения насрещен иск за обезщетение за ползване от ищцовото дружество изградена сградна инсталация от собствениците на ЕС, абонатна станция.

В срока за отговор е предявен насрещен иск, с пр. осн.чл. 59 ЗЗД от Т. Д.

Х.. Ответникът Т. Д. Х. / ищец по иска/ твърди, че ищцовото дружество, ползва тръбните съоръжения от сградната инсталация, които са в имота, а също така абонатната станция и помещението, което топлопреносното предприятие следва да заплаща цената за ползване на съоръженията, изградени от клиентите. Посочва, че видно от приложения нотариален акт на Д С Х. и А Т. Х.а от 1969 г. и Удостоверения за наследници – Т. Х. е наследник и собственик. Поддържа, че предявява насрещния иск срещу ищцовото дружество за това, че се използват тръбите в неговия апартамент за пренасяне на топлинна енергия до друг апартамент – ВВ2, ет. 3, ап. 6 в същата сграда, както и помещението – абонатна станция. Изтъква, че искането е за дължимо обезщетение за периода, така както е посочен в исковата молба на ищцовото дружество по повод депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от дата 04.07.2023 г. както и след него – дата 01.05.2022 г. до 20 февруари 2023 г. за ползването на съоръженията и помещенията, възлизащо в размер на 3000,00 лева. Претендира осъждане на ищцовото дружество да заплати обезщетение на Т. Х. за ползването на тръбите, преминаващи през имота му и ползване на абонатна станция и помещение в размер на 3000,00 лева за посочените периоди. Претендира разноски, включително и адвокатски хонорар.

С уточнителна молба от 17.04.2024г., ищецът по насрещния иск уточнява срока за който се заявява претенцията по чл. 59 ЗЗД, а именно от 01.05.2020 г. - 23.02.2024 г.-момента на предявяване на насрещния иск.

В срока за отговор “.............” ЕАД оспорва исковете. Твърди, че от представените по делото доказателства, не може да се извлече какъвто и да е извод, дори обосновано предположение, че ищеца е собственик на тази движима вещ, за която се твърди, че се ползва неоснователно от ответника.

Посочва, че от обстоятелството, че едно лице има качеството на инвеститор на строеж, или че е правоприемник на правото на строеж на една сграда, не може да се направи извод, че е собственик на изграденото извън уговореното в договора с който е отстъпено конкретното право на строеж, като в тази връзка възразява, че ищеца не е собственик на изградените съоръжения. Изтъква, че липсват данни ищеца да е изградил абонатната станция и присъединителния топлопровод. Твърди, че по делото не са представени доказателства от които да се установи, че със собствени труд и материали са изградени процесните топлопровод и абонатна станция или, че собствеността е придобита по силата на друг вид правна сделка. Посочва, че видно от разпоредбата на чл. 137, ал. 1 3 и ал. 2 от ЗЕ, при първата хипотеза, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а в случаите, когато не се изграждат от него, те са собственост на лицето, което ги е изградило.

Твърди, че тръбите, минаващи през имота на ищеца, като част от сградната инсталация и на основание чл. 140, ал. 3 от ЗЕ са обща етажна собственост.

Счита, че ищецът не се явява кредитор по това вземане и на същия не следва да му бъде заплащано обезщетение за ползване на вещ, която не притежава.

Сочи, че ищецът по насрещния иск не представя никакви писмени доказателства легитимиращи го като кредитор по претенцията, нито представя доказателства, че същата е дължима в посочения размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената претенция.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че не са представени доказателства за неговото заплащане. При условията на евентуалност в случай, че се представят, прави възражение за претендирания размер.

Насрещните искове са приети за съвместно разглеждане с определение от 28.08.2024 г.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, дело № *** от 1998г. (л.17), се установява, че Т. Д. Х. придобил 1/100 ид.ч. по силата на дарения от родителите си А Х.а и Д Х., от топлоснабдения имот, а имено апартамент, находящ се в ********* От удостоверение за наследници с изх. № 837/22.08.200г.(л.19), се установява, че Д Х. е починал на 10.07.2000г., като оставил за свои наследници по закон съпругата си А Х.а и синът си Т. Д. Х..

От протокол за обявяване на саморъчно завещание, по дело № 40/1026г., 4 рег. № 30238/19.09.2016г., се установява, че А Х.а починала на 30.04.2015г., като направила в полза на В. Т. Х.а завещание, с което се разпоредила със собствената си наследствена част от процесния недвижим имот.

Съдът намира, че процесният недвижим имот се намирал в режим на СИО, доколкото Семейният кодекс от 1968г. обхваща имуществата, придобити при действието на този кодекс, както и тези по заварени бракове, какъвто бракът на наследодателите А Х.а и Д Х.. Така по силата на чл. 9, ал. 1 от ЗН след смъртта на Д Х., неговата съпруга придобила общо ¾-ти от недвижимия имот (1/2-ра- лична собственост + ¼ т = ¾-ти), а синът й Т. Д. Х. по силата на наследстветно правоприемство придобил ¼-т от процесния недвижим имот.