Решение № 260160 от 13.10.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 35/2020
- Вид
- Решение № 260160
- Подписан
- 13.10.2021
- Състав
- ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.147, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.12 · Закон за защита на потребителите
- чл.294, ал.2 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№………/..….10.2021г. гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА при секретар Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 35 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.
Околовръстен път №260, срещу И.С.А. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 152051,53 швейцарски франка, представляваща главница по договор за потр.кредит HL 41643 от 13.08.08г. и допълн.споразумения към него за периода от 10.01.2015г. до 06.01.2020г., претендирана като част от общо дължима главница от 161949,71 швейцарски франка, както и сумата от 787,34лв, представляваща нотар.разноски за периода 29.08.18г. – 06.01.20г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 09.01.20г. до оконч.изплащане.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потр.кредит HL 41643 от 13.08.08г., по силата на който банката е отпуснала на ответника потр.кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 90000евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на 62750евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за рефинансиране на жилищен кредит към Хипо кредит АД, и равностойността в швейцарски франкове на 27250евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита за текущи нужди, срещу задължението на кредитополучателя да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Сочи, че с приложение №1 от 08.09.08г. страните са удостоверили, че датата на усвояване на кредита е 08.09.08г., към която дата приложимият курс „купува“ за швейц.франк на банката към евро е 1,*********, а размерът на усвоения кредитен лимит е 147763 швейц.франка. Договорено е, че кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жил.кредити в швейц.франка, валиден за съотв.период, който към момента на сключване на договора е 5%, плюс договорна надбавка от 5,4 пункта. При просрочие същият дължал лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказ.надбавка от 10 пункта. Крайният срок за погасяване на кредита бил 240 месеца, считано от датата на усвояването му. Твърди се, че по договора били уговорени съотв.такси, като ежемесечно се дължала комисионна за управление в размер на 0,04% върху непогасената главница. Било уговорено още задължението на ответника да застрахова недв.имот, предоставен като обезпечение, като банката била оправомощена да извършва това за сметка на ответника. Твърди, че по силата на сключен на 16.08.08г. между БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит вземането по процесния договор за кредит било прехвърлено на БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД. Излага, че съгласно допълн.споразумение от 19.03.09г. бил въведен 12 мес.период на облекчено погасяване на кредита чрез заплащане на равни месечни погас.вноски. Твърди, че съгласно допълн.споразумение от 22.03.10г. просрочените задължения били преоформени чрез натрупване към редовната главница, като бил въведен 12 мес.период на облекчено погасяване на кредита чрез заплащане на равни месечни погас.вноски, определени в двустранно подписан погас.план. Била договорена и фиксирана годишна лихва от 6,37% за периода на облекчено погасяване, а след него непогасеният остатък се олихвявал с годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към момента на начисляване на лихвата БЛП плюс лихвена надбавка от 5,07 пункта. В случай, че в рамките на облекчения период не били заплатени две последов.мес.вноски кредиторът прекратявал предсрочно действието на облекч.условия.
Излага, че с допълн.споразумение от 20.09.10г. страните прекратили действието на облекченото погасяване, като неплатените лихви се преоформили в дължими считано от 20.09.10г., а върху общия дълг се начислявала годишна лихва, равна на договорената за периода след изтичане на периода на облекчено погасяване.
Сочи, че с допълн.споразумение от 29.09.10г. бил договорен 6-мес.период на облекчено погасяване, през който се дължала год.лихва от 4,13%, а след него год.лихва била в размер, равен на сбора на действащия БЛП плюс лихвена надбавка от 5,28 пункта. Договорено било просрочията по кредита да се преоформят служебно чрез натрупване към редовната главница. В случай, че в рамките на облекчения период не били заплатени две последов.мес.вноски кредиторът прекратявал предсрочно действието на облекч.условия и преоформял служебно дълга. Излага, че с допълн.споразумение от 28.05.11г. бил договорен 6-мес.период на облекчено погасяване, през който се дължала год.лихва от 4,16%, а след него год.лихва била в размер, равен на сбора на действащия БЛП плюс лихвена надбавка от 6,03 пункта. Договорено било просрочията по кредита да се преоформят служебно чрез натрупване към редовната главница. В случай, че в рамките на облекчения период не били заплатени две последов.мес.вноски кредиторът прекратявал предсрочно действието на облекч.условия и преоформял служебно дълга. Сочи се, че с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 13.09.12г. БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД е прехвърлило на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД всички свои вземания, произтичащи от процесния договор за кредит, за което кредитополучателят е уведомен. Твърди, че поради непогасяване на формирани просрочия и неизпълнение на условията на договора банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, за което е уведомила ответника с нотар.покана, връчена на 13.10.17г. Сочи, че съгласно чл.13, ал.2 от договора в тежест на длъжника били разноските за подновяване на учредената ипотека, възлизащи на 787,34лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
И.С.А. ***, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Навежда възражения за неравноправност на клаузите от договора, по силата на които кредитополучателят дължал връщане на кредита в швейцарски франкове, и в частност клаузите на чл.1, ал.1, чл.6, ал.2, чл.23.
Счита, че размерът на кредита в швейц.франкове не бил валидно уговорен към момента на сключване на договора, както и не бил уговорен в документите, подписани след това, тъй като сумите в тях били определени съгласно неравнопр.клаузи от договора. Не бил уговорен и размер на месечните вноски, тъй като не били изготвени и подписани погас.планове.Твърди, че ответникът не е усвоил кредита в швейц.франка и за банката не е възникнало вземане в тази валута.
Счита, че договорните клаузи не са съставени на ясен и разбираем език и банката грубо е нарушила изискването за добросъвестност като не е предоставила информация на ответника за възможните валутни промени и потенциално значимите иконом.последици от сключването му. Намира за неравноправни клаузите относно договорените лихви, предвиждащи право на банката едностранно да увеличава лихвения процент чрез промяна на БЛП, а именно- чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.6, ал.3, чл.12, ал.1 от договора. Счита за нищожни клаузите на чл.4 от допълн.споразумение от 19.03.09г., чл.4 и чл.5 от допълн.споразумение от 22.03.10г., чл.2 и чл.3 от допълн.споразумение от 20.09.10г., чл.4, чл.6 и чл.7 от допълн.споразумение от 29.09.10г. и чл.4, ал.2, чл.6 и чл.7 от допълн.споразумение от 28.05.11г., като противоречащи на чл.10, ал.3 от ЗЗД.
Счита, че след като договорът не може да бъде изпълнен след премахване на неравноправните клаузи, то договорът бил нищожен в цялост. Прави възражение за погасяване по давност на частта за главница за месечните вноски, падежирали преди 09.01.15г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно приложения по делото договор за потр.кредит HL 41643/13.08.08г., между БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД /понастоящем ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД / и И.С.А. е сключен договор за кредит, по силата на който кредитополучателят е получил кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 90000евро както следва: равностойността в швейцарски франкове на 62750евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за рефинансиране на жилищен кредит към Хипо кредит АД, и равностойността в швейцарски франкове на 27250евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита за текущи нужди, със срок на издължаване 240 месеца от датата на усвояване на кредита.
В чл.3, ал.1 от договора е договорено, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна надбавка от 5,4 %, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 5%.
Уговорено е още, че при просрочие на погас.вноски и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказ.надбавка от 10 пункта /чл.3, ал.3/. В чл.4 е уговорено задължението за заплащане на дължими такси за управление, в чл.6, ал.3 от договора автоматична промяна на размера на погас.вноски при промяна на БЛП на банката. В чл.18, ал.1 от договора е уговорено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита банката може да направи кредита изискуем.
Видно от приложения договор за цесия от 16.10.08г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит между "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД от една страна като цесионер и "Юробанк И Еф Джи България" АД от друга в качеството й на цедент, по силата на който банката е прехвърлила на цесионера всички свои вземания по договори за жилищни и потр.кредити, описани в Приложение към договора за цесия, измежду които и процесния договор.
Представено е и допълн.споразумение към договора за кредит от 19.03.09г., сключено между кредитополучателя И.С.А. и Бългериън Ритейл Сървисиз АД, с което страните признават съществуващи към датата на подписването задължения и се уговаря период на облекчено погасяване.
С допълн.споразумение от 22.03.10г. страните признават съществуващи към датата на подписването задължения, уговаря се период на облекчено погасяване, нови размери на дължими лихви.
С допълн.споразумение от 20.09.10г. страните се съгласяват да прекратят действието на облекченото погасяване на дълга, като е договорен размер на годишна лихва.
С допълн.споразумения от 29.09.10г. и
28.05.11г. страните признават съществуващи към датата на подписването задължения, уговаря се период на облекчено погасяване, нови размери на дължими лихви.
Съгласно договор за цесия от 13.09.12г. сключен между "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД от една страна като цеденет и "Юробанк България"АД /с предишно наименование "Юробанк И Еф Джи България" АД / от друга в качеството й на цесионер, БРС е прехвърлил на цесионера всички свои вземания по договори за жилищни и потр.кредити, описани в Приложение 1 към договора за цесия , измежду които и процесния договор.
Ответната страна е навела възражението, че ответникът не е усвоил кредита в швейц.франка и за банката не е възникнало вземане в тази валута, позовавайки се на неравноправност на клаузите на чл.1, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.23 от договора. В разглеждания случай кредитополучателя – физическо лице се явява потребител на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП , тъй като договорите за кредит в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл.143 ЗЗП, каквито са направени от ответника. Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези.
Разпечатката съдържа 30 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c62d4238-54fc-4de4-8c2b-ba371c1862f1