Решение № 260869 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260869 град Пловдив, 05.07.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, в публичното заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Светлана ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА

Светлана СТАНЕВА при секретаря

Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №870 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. с чл.342, ал.1 от ТЗ.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от В.К. М. чрез назначения ѝ особен представител адв. И.Д., срещу решение №260167/18.01.2021 г., постановено по гр.д. №6254/2018 г. по описа на РС Пловдив, IХ граждански състав, с което е осъдена на основание чл. 342, ал.1 ТЗ да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сумата от 148.47 лв., формирана както следва: сумата от 15.66 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г. и сумата от 132.81 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода м. 05.2016 г. до м. 10.2017 г. по договор за лизинг от 12.11.2015 г. за предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J1, 3G, Black. С решението са отхвърлени предявените от „Теленор България” ЕАД против М. установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.9 ЗЗД и чл.286, ал.1 ТЗ, за установяване на парично притезание, удостоверено в заповед №10565/03.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №17344/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV граждански състав, за сумата от 37.18 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 06.10.2014 г. за мобилен номер ***за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2017 г., до окончателното изплащане на вземането; както и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 1.20 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 12.11.2015 г. за мобилен номер ***за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г., сумата от 50.97 лв. – договорна неустойка, начислена по договор за мобилни услуги от 06.10.2014 г. за мобилен номер ***в размер на три месечни абонаментни такси и сумата от 119.97 лв. – договорна неустойка, начислена по договор за мобилни услуги от 12.11.2015 г. за мобилен номер ***в размер на три месечни абонаментни такси. В. М. е осъдена да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 249.18 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №6254/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав, а „Теленор България” ЕАД - да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 76.05 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 6254/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

Решението се атакува от жалбоподателката в осъдителната му за нея част – с която е осъдена на основание чл.342, ал. 1 от ТЗ да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 148.47 лв., както и сумата от 249.18 лв. – разноски в исковото производство.

В жалбата се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в тази част, като се иска отмяната му и отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски. Твърди се, че лицето, подписвало документите от името на въззиваемата страна, няма представителна власт, за да черпи ищеца права, респективно няма договорни отношения.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се сочи, че е неоснователна и следва да се остави без уважение. Решението в атакуваната му част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, като се присъдят и разноските. Излагат се подробни съображения, че е била налице представителна власт и е сключен договор.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.342 ТЗ.

Ищецът твърди, че между него и ответницата бил сключен договор за мобилни услуги от 06.10.2014 г. за мобилен номер ***. На 12.11.2015 г. във връзка с този номер абонатът сключил договор за втори мобилен номер -***, със срок на действие до 12.11.2017 г. Потреблението за двата мобилни номера било фактурирано под абонатен номер ***. На 12.11.2015 г. между ответницата и ищеца бил сключен лизингов договор към договор за мобилни услуги от 12.11.2017 г. за мобилен номер ***, по силата на който на ответницата било предоставено мобилно устройство Самсунг, модел Galaxy J1 3G Black, на стойност 160.77 лева. При сключване на процесните договори била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то число от месеца. Абонатът имал задължения на стойност 54.04 лева, от която 37.18 лева - дължима по договор за мобилни услуги от 06.10.2014 г. за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г., 1.20 лева – дължима по договор за мобилни услуги от 12.11.2015 г. за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г., и 15.66 лева - дължима сума по договор за лизинг от 12.11.2015 г. за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г. Поради неизпълнението на абоната, ищеца прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползвания абонамент и издал по абонатен номер №*** на 10.05.2016 г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 933.87 лева, представляваща сбор от неизплатения остатък от 54.04 лева, 747.02 лева неустойки за прекратяване и 132.81 лева – неизплатени лизингови вноски.

Дължимите лизингови вноски след май 2016 г. били обявени за предсрочно изискуеми.

Срещу ответницата било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 933.87 лева – неизплатени далекосъобщителни услуги. По образуваното заповедно производство била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение за недължимост на вземанията. Това мотивирало ищеца да предяви установителен иск за сумата от 54.04 лева по издадената заповед за изпълнение, както и осъдителни искове за сумите от 747.02 лева – представляваща договорни неустойки и 132.81 лева – неизплатени лизингови вноски.

С допълнителна молба е конкретизирано, че сумата от

54.04 лв. е сбор от неплатени ползвани услуги за два телефонни номера, съответно от 37.18 лв. и 1.20 лв., и лизингови вноски от 15.66 лв., като, при условията на евентуалност, се предявява и осъдителен иск за същата сума.

С определение от 21.05.2019 г. е прекратено производството по отношение на установителните искове за сумите от 1.20 лв. – дължима по договор за мобилни услуги от 12.11.2015 г. за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г. и сумата от 15.66 лв., дължима по договор за лизинг от 12.11.2015 г. Определението е влязло в сила.

С определение, постановено в съдебно заседание на

18.08.2020 г. по искане на ищеца е изменен предявения иск за неустойка, като е намален на 170.94 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 747.02 лв. производството е прекратено поради оттегляне на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответницата – адв. И.Д., с който се взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че не е налице валидно договорно правоотношение между страните. Вземанията на ищеца са погасени по давност.

Оспорва представителната власт на лицето, представляващо ищцовото дружество, във връзка с издаването и подписването на процесните фактури. Твърди, че ответницата не била запозната с представените с исковата молба общи условия.

Моли за отхвърляне на иска, като се присъдят и разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, от състава на районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен договор за мобилни услуги от 06.10.2014 г., като ищецът е поел задължение да предоставя на В. М. за срок от 24 месеца мобилни услуги, посочени в раздел II на Общите условия на “Теленор България” ЕАД, по стандартен месечен абонамент по програма Глобул Юнайтед, с предпочетен номер ***, срещу задължение за заплащане на месечен абонамент от 16.99 лв. и на стойността на потребените услуги съгласно подписаното от потребителя приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица.

На 12.11.2015 г. е сключен между страните втори договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ищецът е поел задължение да предоставя на В. М. за срок от 24 месеца мобилните услуги, посочени в раздел II на Общите условия на “Теленор България” ЕАД, по стандартен месечен абонамент по програма “Резерв Стандарт 39,99 с тарифиране на интервали 60 секунди” с предпочетен номер ***, срещу поето задължение за заплащане на месечен абонамент от 39.99 лв. и на стойността на потребените услуги съгласно подписаното от потребителя приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица.

В разпоредбите на двата договора за мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е симкарта/номер, посочена в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една симкарта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.

С договор за лизинг от 12.11.2015 г. е уговорено, че ищецът се задължава да предостави на потребителя мобилно устройство Samsung Galaxy J1, 3G, Black за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати цената на устройството от 160.77 лв. на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 6.99 лв. С чл.1, ал.2 от договора е предвидено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството десет дни преди изтичане на срока на договора. Установено е задължение за връщане на устройството в едномесечен срок след изтичане на срока за договора, ако лизингополучателят не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от договора, като с разпоредбата на чл.1, ал. 3 е предвидено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ в размер на една вноска от 6.99 лв. С клаузата на чл.4 е установено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил устройството, предмет на договора.