Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 226 от 12.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2402/2023
Вид
Решение № 226
Подписан
12.02.2024
В сила
12.02.2024
Състав
Цвета Желязкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 16 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 47 · Закон за международния търговски арбитраж

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20231100902402 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗМТА, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Е.И. – Р.” С.А. (в несъстоятелност) ЕИК ******* срещу решение на Председателството на Международния арбитражен съд при Института по международно частно право от 01.12.2023 г. по МАД № 0032/2023 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отвод на арбитър В.П. по арбитражното дело.

В подробната жалба се излагат аргументи за отвод както на арбитър В.П., така и за отвод на арбитри Б.М. и С.Й. по МАД № 0032/2023 година.

След служебна справка в ЕИСС се установява, че във връзка с отказа за отвод на арбитрите Б.М. и С.Й. с решение на Председателството на Международния арбитражен съд при Института по международно частно право от 01.12.2023 г. по МАД № 0032/2023 г., са образувани т. дело 2370/2023 г. и т.дело 2382/2023 г. по описа на СГС, ТО. Тези аргументи няма да бъдат разглеждани в настоящото производство, освен ако не са свързани с твърденията за наличие на основание за отвод на арбитър В.П..

В жалбата, по която е образувано настоящото дело (идентична по съдържание с молбите, по които са образувани т. дело 2370/2023 г. и т.дело 2382/2023 г. по описа на СГС, ТО) във връзка с обжалване отказа да бъде отведен арбитър В.П. се излагат няколко групи аргументи:

Във връзка с дейността на адв. В.П. като член на ПП Продължаваме промяната, неин процесуален представител по редица дела и народен представител от коалиция ПП Продължаваме промяната – Демократична България, се сочи, че е налице свързаност между този арбитър и ищеца по арбитражното дело - ЗД ЕИГ Ре ЕАД, чрез свързаните с него дружества 1

Е.И.Г. АД и Еврохолд България АД, чрез АД Д., Г., К. и В., част от чиито адвокати са част от ръководните лица в ПП Продължаваме промяната, а самото АД Д., Г., К. и В. е процесуален представител на Еврохолд по други дела.

Излагат се аргументи, свързани с нарушения в процедурата по определяне на В.П. като арбитър по конкретното дело и осъществяваните от него действия преди това в качеството му на заместник-председател на МАС при проверка редовността на ИМ, по която е образувано арбитражното дело.

Излагат се твърдения за допуснати нарушения при конституиране на арбитражния състав – изтичане на срока за ищеца да посочи арбитър и след това номиниране на В.П. за арбитър от ищеца. Оспорват се актове на заместник - председателя на МАС за определяне на служебен арбитър за ответника, както и надлежното формиране на решаващия орган, вкл. избор от двамата арбитри на арбитър Б.М. за председател на арбитражния състав.

Излагат се и аргументи, свързани с участието на В.П. в Председателството на МАС при ИМЧП, който е назначаващ орган по смисъла на правилника на МАС във връзка с чл. 3.5.3 от Насоките на МАА за Конфликт на интереси в международния арбитраж. Сочи се, че в конкретния случай В.П. не е включил обстоятелството, че е член на назначаващия орган в декларацията си за безпристрастност, а ответникът не е уведомен за назначаването на арбитъра, за да не се разкрие за наличието на конфликт на интереси.

Излагат се и твърденият за наличие на връзки и обвързаности межди В.П. и другите двама арбитри - по линия на участието им в катедра Международно право и международни отношения при ЮФ на СУ. Сочи се, че Б.М. е ръководител на катедрата, а В.П. е редови преподавател, част от катедрата, при което са налице отношения на зависимост, като В.П. е зависим от Б.М. като ръководител на катедрата. Излагат се твърдения за свързаност на тримата арбитри с оглед общата им научна дейност и издадените общи научни трудове.

Поддържа се, че на 01.11.2023 г. ответникът е подал искане за отвод на всички арбитри, вкл. и арбитър В.П. по изложените аргументи, изпратено за становище и от ищеца, и в о.с.з на арбитражния съд, проведено на 21.11.2023 г. е било „изчетено“, по терминологията на жалбоподателя, предварително подготвено определение, с което се отхвърлят всички искания на ответника.

С оглед начина на произнасяне по искането, формулирано в молба от 01.11.2023 г., което според жалбоподателя сочело на обосновани съмнения за формирано предварително убеждение у арбитрите в полза на тезата на ищеца, на 28.11.2023 г. било подадено второ искане за отвод на арбитрите, вкл. и на арбитър В.П., с поглед новонастъпилите основания за отвод. Поради отказа на арбитрите да се отведат, липсата на съгласие на ищеца за отвода, по искането за отвод, съгласно Правилника на МАС по отводите следва да се произнесе председателството на МАС. Това било направено на 01.12.2023 г., като съобщението за решението на председателството било връчено на ответника на 18.12.2023 година.

2

Оспорва се и самото решение на председателството на АС, като взето при липса на кворум. Излага се и липса на обсъждане на конкретните доказателства за наличието на основания за съмнение за зависимости, вкл. с оглед обвързаността между арбитър В.П., ПП продължаване промяната, АД Д., Г., К. и В., не е обсъдено наличието на административна зависимост между арбитрите, с оглед членуването на В.П. и Б.М. в един и същ катедрен съвет. Поддържа се, че е налице неизпълнение на насоките на IBA за конфликт на интереси в международния арбитраж за своевременно деклариране на всички обстоятелства, които могат да поставят под съмнение безпристрастността на арбитрите.

Постъпил е отговор от ответника по жалбата – ищец в арбитражното производство, който оспорва изцяло жалбата. Поддържа се, че не са налице основания за отвод на арбитър В.П..

Съдът, като прецени представените доказателства по делото, намира следното от фактическа страна:

Установява се, че страни по МАД 0032/2023 г. на международен арбитражен съд към Института по международно частно право са ЗД ЕИГ Ре АД, ЕИК като ищец и Е. И. Р. С.А (н) ЕИК ******* като ответник.

Установява се, че В.П. в качеството си на заместник - председател на МАС при ИМЧП е разпоредил образуване на арбитражното дело и е дал указания за посочване на арбитър на ищеца на 27.06.2023 година.

По делото е представено определение от 26.09.2023 г. за назначаване на арбитър на ответника на С.Й. на основание чл.21, ал.7 от Правилника за арбитраж, помирение и медиация на МАС при Сдружение ИМЧП.

На 01.11.2023 г. и на 28.11.2023 г. Е. И. Р. С.А (н) ЕИК ******* чрез процесуалните си представители е поискало отвод на арбитрите по делото – Б.М., В.П. и С.Й., а с искане от 15.11.2023 г. е направено искане за отвод на председателя на арбитражния състав – Б.М..

С атакуваното решение от 01.12.2023 г. на Председателството на международния арбитраж, в състав проф. А.К. – председател на МАС и д - р М.С. – заместник – председател на МАС исканията са отхвърлени.

В частта относно искането за отвод на В.П. е посочено, че В.П. е подписал декларация за безпристрастност и независимост, което обхваща всички обстоятелства, които могат да доведат до основателни съмнения за безпристрастността и независимостта на арбитрите съгласно чл. 23, ал.1 от Правилника. Посочено е, че всички основания, изтъкнати от ответника не са достатъчни да обосноват липса на безпристрастността или връзки със страните по спора, като всички основания се основават на предположения и спекулации без преки доказателства. Посочено е, че В.П. няма връзки с ответника. Посочено е, че контактите между В.П. и Н.М. са в качеството им на колеги в парламентарната група на ПП Продължаваме промяната. В.П. бил посочил в декларацията, че няма никакви формални или неформални връзки със страните. Връзките с другите двама членове на решаващия орган, 3 участието в общ катедрен съвет, общите публикации не са основание за отвод. Изложено е, че съгласно т. 7 от Практическото приложение на Общите стандарти за неизчерпателните примери от Зеления списък към наръчника относно конфликта на интереси в международни арбитраж от 2014 г., подобни хипотези на сътрудничество не обосновават наличието на действителен конфликтът на интереси и арбитърът не е длъжен да ги разкрива. Изложено си аргументи, че няма допуснато нарушение при водене на заседанието на 21.11.20232 година.

Въз основа на изискана справка от Съда, по делото е постъпила информация от МАС при Сдружение ИМЧП, че към 01.02.2024 г. не е постановено решение по МАД 0032/2023 година.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 16 от ЗМТА, с оглед датата на уведомяване на ответника за решение по отвод на арбитри по МАД 0032/2023 г. по описа на МАС към Сдружение ИМЧП – 18.12.2023 година.

Жалбата е срещу акт, който подлежи на обжалване и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно чл. 1 3 от ЗМТА когато на едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост, а според чл. 14 отвод на арбитър може да бъде направен само ако има обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, или ако той не притежава необходимата квалификация, уговорена от страните.

В чл. 15, ал. 2 от ЗМТА е предвидено, че при липса на споразумение за процедурата по отвода, отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 15 дни след като страната е узнала за образуването на арбитражния съд или след като е научила за обстоятелствата, които дават основания за отвода, като ал. 3 на същия член разпорежда, че искането за отвод се прави писмено до арбитражния съд, като се посочват основанията за това.

Съгласно Правилника за арбитраж, помирение и медиация на международния арбитражен съд при Сдружение "институт по международно частно право" – София – чл. 23, ал.1 - когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност и/или независимост, като представи в секретариата на МАС при ИМЧП подписана лично от него декларация. Според чл. 23, ал.2 от Правилника всяка страна има право да направи отвод на арбитъра и на Председателя на Решаващия 4 орган, ако има съмнение за тяхната безпристрастност и/или независимост и по-специално, ако съществуват данни, че те лично, пряко или косвено са заинтересувани от изхода на делото, като отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 7 (седем) дни, след като страната е узнала за образуването на Решаващия орган или след като е научила за обстоятелствата, които дават основание за отвода (чл. 24, ал.1 от правилника).

Искането за отвод се прави писмено до Председателя на МАС при ИМЧП, който свиква Председателството на МАС при ИМЧП и го запознава искането и посочените основания. Ако арбитърът не се отведе и насрещната страна не се съгласи с отвода, по отвода се произнася Председателството на МАС при ИМЧП.

В конкретния случай, СГС няма да обсъжда въпросът е допустимо в правилника на МАС при ИМЧП да бъде посочен по-кратък срок за отвод на арбитър от преклузивния срок, посочен в ЗМТА, доколкото се установява, че искането за отвод на арбитър В.П. е направено на 01.11.2023 г., а не се установява ответникът да е бил уведомен за назначаването на същия като арбитър преди 25.10.2023 г. – при запознаване с делото. Следователно, искането за отвод е подадено в посочения в правилника срок.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Съдът съобразява и следното:

С оглед приложимата правна уредба и съгласието на страните да прилагат Правилника за МАС при ИМЧП по арбитражното дело по тях, независимо от обстоятелството, че се касае за доброволен арбитраж, Съдът намира, че страните, включително и жалбоподателят не са се отказали от гаранциите за справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧ (аргумент от решение от 02.10.2018 г. по CASE OF MUTU AND PECHSTEIN v. SWITZERLAND (Applications nos. 40575/10 and 67474/10) - §120-121).