Решение № 168 от 04.12.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 168/04.12. Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На двадесет и пети октомври Година две хиляди и деветнадесета В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина

Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Милена Гамозова като разгледа докладваното от съдия

Лазарова

ВНОХД № 333 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 17/21.08.2019г, постановена по НОХД № 129/19 г. на Окръжен съд Търговище, с която подс. Е. Р. бил признат за виновен в извършени престъпления и му били наложени наказания, както следва: по чл. 343б, ал. 1 от НК - наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 600 лева, като с приложението на чл. 58а, ал. 1 НК наказанието лишаване от свобода било намалено с 1/3 до срок от една година и четири месеца, както и наказание по чл. 343г НК лишаване от управление на МПС за срок от две години; по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 5000 лева, и по чл. 58а, ал. 1 НК наказанието лишаване от свобода било намалено с 1/3 до срок от две години и осем месеца, като по чл. 307а НК съдът отнел в полза на държавата предмета – 2 бр. банкноти, всяка с номинал 50лв.

С присъдата съдът приложил чл. 23 от НК и определил като общо наказание по – тежките, а именно – лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, за което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, и глоба в размер на 5000 лева. На осн. чл. 23, ал. 2 НК било присъединено и наказанието лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години. На подсъдимия били възложени разноските по делото.

Делото във въззивния съд е образувано по жалба на защитника на подсъдимия, считащ, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, и явно несправедлива. Изложени са конкретни доводи по наведените основания, като се иска изменение на присъдата с намаляване на размерите на наложените наказания лишаване от свобода и по двете обвинения към минимума с приложение на чл. 66 от НК, както и намаляване размерите на наказанията лишаване от право да управлява МПС и глоба. Пред настоящата инстанция защитникът поддържа жалбата.

Прокурорът от въззивната прокуратура счита, че наказанията на подсъдимия са съобразени с данните за личността на подсъдимия, правилно определени и в съответствие с целите по чл. 36 от НК. Моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. Р. заявява, че съжалява за извършеното, има малко дете и сам издържа семейството си, моли за минимално наказание.

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка в пределите по чл. 314 от НПК, с оглед доказателствата по делото и отправените възражения, счита следното:

І. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на чл. 371 т. 2 от НПК.

Подсъдимият направил самопризнания, които съдът ползвал без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите към разглежданата присъда в съответствие с чл. 373 ал. 3 от НПК са приети за установени съответните фактически положения като съдът се е позовал както на признанията на подс. Р., така и на доказателствата, събрани в ДП, които ги подкрепят. По този начин от ТОС е формулирана фактическата основа на делото, чиито съществени елементи са следните:

Подс. Р. бил правоспособен водач на

МПС от 16.09.2004г., на отчет към ОД на МВР – Разград. От 2005 г. до 06.08.2019г. му били съставени общо 20 АУАН и 15 фиша, за извършени нарушения на правилата за движение по ЗДвП. По съставените АУАН били издадени общо 15 НП, като последните две от тях – НП № 18-0321-000440/11.04.2018г. и НП № 18-0321-000441/11.04.2018г. – и двете на началника на РУ – Попово, били за извършени нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП - за отказ на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и/или наркотици и му били наложени наказания „Глоба“ от 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години за всяко отделно деяние. Със същите НП подсъдимият бил наказан и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - за това, че не носел и не представил на проверяващите го СУМПС. Тъй като при съставяне на АУАН за последните два случая подсъдимият не представил СУМПС, то същото не му било отнето в момента на установяване на нарушението. Впоследствие бил съставен поредният АУАН № 375122 от 12.06.2019г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Разград отново по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Със ЗППАМ № 19-1075-000379/13.06.2019г. СУМПС на подсъдимия било временно отнето до решаване на въпроса с отговорността за извършеното нарушение /на 14.06.2019г. заповедта му била връчена и с протокол подс. Р. предал своето СУМПС/.

С влязло в сила на 12.08.2015г.

Определение по НОХД № 525/2015 год. по описа на РС – Разград, било одобрено споразумение за извършено на 09.08.2015г. в гр. Лозница престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК и с приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК на подсъдимия било наложено наказание „Пробация“, включваща пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, от 100 часа за срок от 1 година, а на осн. чл. 343г от НК и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.

На

06.08.2019г. по обяд подс. Р. употребил алкохол в дома си в с. Зараево, общ.

Попово, като след това решил да посети гр. Разград. Около 16,00 ч. потеглил от с. Зараево, движейки се по на път III-2002 за с.

Садина, общ. Попово, като шофирал собствения си л.а. - марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № РР 43-44 ВМ. Около 16,30 ч. подсъдимият навлязъл в участък км.14+813 на горепосочения път, където в този момент се намирал полицейски автопатрул на РУ – Попово, състоящ се от полицейските служители - свид. Сашо Р. - младши автоконтрольор І-ва степен, и свид. Филип Тодоров - полицай, двамата от група „Охранителна полиция“, назначени в наряд за времето от 07,00 ч. до 19,00 ч. по осъществяване на „Пътен контрол”. Полицаите спрели за проверка подсъдимия, като свид. Сашо Р. му подал сигнал със стоп - палка. Полицейските служители били с униформи, със служебен автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № Т 26-23 АК. След като подсъдимият спрял, свид. Р. му се представил и поискал неговите документи и тези на автомобила за проверка. Подс. Р. дал един полиетиленов плик, в който бил талона на автомобила и документи за платена застраховка. Когато свид. Р. му поискал свидетелството за управление на МПС, подсъдимият признал, че същото му е отнето за нарушение по ЗДвП.

Тъй като подсъдимият лъхал на алкохол, полицейските служители решили да го проверят с техническо средство за употребата на такъв. За целта полицаите седнали на предните седалки на служебния си автомобил, като свид. Р. бил на лявата седалка, а свид. Тодоров на съседната. Свид. Р. подготвил техническото средство „Алкотест Дрегер“ 7410, №0047 и тествал със същото подсъдимия, при което уредът отчел наличие на алкохол в издишания въздух, равняващо се на концентрация от 1,25 на хиляда в кръвта му.

Тестването с техническо средство установило, че подсъдимият е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно, нарушил забраната да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Ето защо свид. Р. показал на подсъдимия показанията на дрегера и го уведомил, че ще му състави акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, както за това нарушение, така и за такова по чл.150 от ЗДвП, а именно, че свидетелството му за управление на МПС било отнето по надлежния ред, т.е. към момента, той не е притежавал такова.

Подс.

Р., с цел да избегне съставянето на АУАН и понасянето на съответната отговорност за извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, решил да даде подкуп на длъжностното лице – полицейския служител свид. Р. за да наруши служебните си задължения и да не състави АУАН. Стоейки прав до предната лява врата на полицейския автомобил, подсъдимият извадил една банкнота с номинал от 50 български лева и казвайки „Работата е оправена“ я пуснал през отворения прозорец в скута на свид. Р.. Думите и действията на подс., свид. Р. възприел като даване на подкуп, затова и той реагирал веднага, като го предупредил да си прибере парите, защото в противен случай ще бъде задържан.

Вместо да направи това, подс. Р. решил, че сумата е недостатъчна и подхвърлил през прозореца на полицейския автомобил още една банкнота с номинал от 50 български лева, която паднала между скоростния лост и ръчната спирачка.

Двамата полицаи възприели думите и действията на подсъдимия като даване на подкуп с цел свид. Р. да не изпълни задълженията си и да не състави АУАН за извършените нарушения по чл. 5 ал. 3 т. 1 и чл. 150 от ЗДвП. Полицейските служители реагирали незабавно, задържали го и уведомили началника на РУ – Попово за случилото се. Пристигналият на местопроизшествието разследващ полицай извършил оглед на горепосочения служебен автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № Т 26-23 АК, в процеса на който иззел като веществени доказателства пуснатите от подсъдимия в предната част на купето две банкноти, всяка с номинал от 50 български лева с номера: БМ9045966 и ББ2802127.

На подсъдимия бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване и бил откаран от полицейски служители до ЦСМП – Търговище, филиал - Попово, но отказал да даде кръвна проба за алкохол, което било надлежно отразено в талона.

Впоследствие на подсъдимия били съставени актове за констатираните административни нарушения от свид. Р. - серия GA № 23422/06.08.2019г. за извършеното нарушение по чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП и АУАН Серия GA № 23423/06.08.2019г. за извършеното нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

С протокол 196/08.08.2019г. за извършена съдебно дактилоскопна експертиза било установено, че по веществените доказателства – 2 бр. банкноти, не са налице годни за идентификационно изследване дактилоскопни следи.

Изложената фактическа обстановка е обоснована върху доказателствените източници – свидетелски показания, веществени и писмени доказателства и доказателствени средства. Не са установени противоречия и непълноти, които да осуетяват цялостната преценка върху фактите, включени в предмета на доказване по делото. Съвкупността от взаимнодопълващи се доказателства съдът е кредитирал в пълнота, като подкрепяща самопризнанията на подсъдимия, депозирани с оглед процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК. Настоящата инстанция не установи нарушения при провеждане на процедурата и в процеса на събиране и проверка на доказателствата по хронологията на извършеното от подсъдимия на 06.08.2019г. преди, по време и след полицейската проверка, като изцяло подкрепя изводите на решаващия съд. С оглед пълноценността на въззивната проверка и отправените възражения от защитата следва да бъдат изложени допълнителни съображения:

1.Необходимо да се коригира неправилно формираният извод относно съдебното минало на подсъдимия.

А)По обвинителният акт, и в мотивите към присъдата, е прието, че наказанието „Пробация“ било изтърпяно на 12.06.2016г., а на 09.04.2016г. и наказанието „лишаване от управление“ на МПС“, както и че предвид правилата на чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК за първото наказание и чл. 86, ал. 1, т.

3 от НК за второто, към 06.08.2019г. - датата на осъществяване на престъпните деяния предмет на настоящото наказателно производство, подсъдимият се явява реабилитиран по право.

Вдействителност, приложената на л.

37-38 от ДП, справка за съдимост, съдържа вписване, че наказанието пробация, в съвкупността от трите мерки е било изтърпяно на 27.02.2016г., а ЛПУМПС – на 09.04.2016г.

Б)По-съществен от техническата грешка в посочване на датата, е принципният въпрос - кога е било изтърпяно наказанието „пробация“, наложено на подс. Р. по НОХД № 525/15г. на РзРС.

Разпечатката съдържа 48 от 155 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c62c8ae6-8b23-4226-bfe3-0aa041a7949e