Решение № 38 от 01.12.2025, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Административно наказателно дело 104/2025
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Иван Манчев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Котел, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20252210200104 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. Р. Г. срещу НП № 24-0287-001425 от 26.06.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел, с което на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева и му са отнети 10 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за нарушения на чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.
В с. з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник – адв. П. Т. от АК Ямбол иска НП да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В с. з. въззиваемата страна - наказващият орган не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 12.06.2024 г. в 23:15 часа, в с. Тича, по ул. „Г. Димитров“, посока гр. Омуртаг, жалбоподателят бил спрян от служители на РУ Котел при ОДМВР Сливен, които при проверката установили, че управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № **********, без да е поставил обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.
За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 731651/12.06.2024 г., с който констатираното деяние било квалифицирано по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е заявил, че няма възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-0287001425/26.06.2024 г. от Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел.
1
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН бл. № 731651/12.06.2024 г., НП № 24-0287-001425/26.06.2024 г., както и на показанията на разпитаните по делото лица - актосъставителя Д. Ц. Д. и свидетеля А. И. К..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
АУАН и НП са процесуално и материално законосъобразни, те имат необхоД.то по закон съдържание съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в обстоятелствената им част ясно и точно е описан състава на нарушението, което водачът е допуснал. Същият на свой ред съгласно чл.
43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и не е оспорил е нарушението.
По делото по е установено и доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение. Според чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
По делото е безспорно, че на 16.02.2023 г. жалб. бил спрян от полицейските служители, т. к. забелязали, че шофира без обезопасителен колан, с който е било оборудвано МПС.
Нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
С разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е предвидено, че водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, се наказва с глоба в размер на 50 лева.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В съставения АУАН изрично е посочено, че водач на МПС е именно жалбоподателят. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това 2 тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. В хода на делото пред първоинстанционния съд бяха разпитани като свидетели актосъст. Д. и свид. К., които заявиха, че не се сещат за случая, но мястото където спират водачите е осветено и ако е имало възражения са щели да се сетят.
Жалбоподателят по никакъв начин не обори описаното по горе нарушение.
Наложено му наказание за нарушението по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП е правилно определено и е в състояние да изпълни целите на наказанието. Правилно е определен и броя на отнетите КТ на осн.Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за нарушения на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, ето защо НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № НП № 24-0287-001425/26.06.2024 г. на Началник РУ- Котел към ОД МВР - Сливен, с което на Г. Р. Г., ЕГН ********** от гр. С. ул. „**************“ №**. вх. *, ет. *, ап** му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на основание чл. 183 ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП, и му са отнети 10 контролни точки на осн.
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
3