Решение № 93 от 08.08.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. гр.Мадан, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100166 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Д. М. Ч. против „Профи Кредит България" ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 579,53 лева, представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 17.11.2021 година ищцата сключила Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** с ответното дружество, по силата на който кредиторът „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ** й предоставил заем в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева. Счита, че сключеният между страните договор попада в обхвата на ЗПК. Твърди, че в договора е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. . 11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че включените в т. нар. „Пакет от допълнителни услуги" по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.

Допълнителни били тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. С пакета от допълнителни услуги се въвеждали допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за 1 потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлял 50,00 % и възлизал на над 200,00 %. Така размерът на ГПР се явявал по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлявало плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлявал реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което по размер почти се равнява на стойността на предоставената в заем сума. По отношение на услугата „Фаст" - "приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит" била налице изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит било да предостави договорената парична сума, т.е. разглеждането и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Представените като „допълнителни услуги" възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна датата на падежа всъщност се полагали на кредитополучателя по силата на закона, поради което поисканото заплащане за тях било неоправдано. Ищецът се позовава на чл.10а, ал.1 от ЗПК, като сочи услугите, описани в процесното споразумение, имат характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. Посочва, че съгласно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което само потвърждавало, че не се касае за допълнителни ползи или преференции за кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Ищецът възразява за недействителност на договора на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на кредита,но не и лихви или други разходи. Ищцата била заплатила сумата от 1779,53 лева посредством 7 бр. плащания чрез „Изипей" АД в периода от 07.01.2022 г. до 05.05.2023 г. Разликата между заплатената сума от 1779,53 лева до дължимата от 1200,00 лева в размер на 579,53 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че съгласно сключения договор за кредит в раздел V „Допълнителни възможности за клиента” ищецът бил избрал да закупи допълнителни услуги, като в ОУ към договора за кредит изрично било посочено, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не било задължително условие за получаване на потребителски 2 кредит. В следващия раздел VI „Параметри”, били посочени параметрите по кредита, както и параметрите по поисканата и закупена допълнителна услуга.

След като ищецът бил заявил изрично желание да ползва допълнителни услуги още с подаденото до кредитора искане за предоставяне на потребителски кредит, а в последствие и в договора за кредит, се е съгласил да заплати и уговореното между страните в договора възнаграждение за същите тези услуги. Условията за предоставяне на допълнителни услуги били регламентирани в т.15. от ОУ към ДПК. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, предоставени на ищеца съгласно договора за кредит, представлявали услуга, предлагана само от конкретния кредитор и уговореното в договора възнаграждение за тях не следвало да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. Ответникът се позовава на § 12 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че по своята същност първата услуга Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, представлява право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което означавало, че към момента на подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя и използвана от последния. Представителите на ответното дружество били извършили всички необходими действия за проучването на кредитната способност на ищеца, подготвили са нужните документи, уведомили били веднага кредитополучателя по телефона иса сключили договора в максимално кратки срокове. Тази услуга била предоставена на ищеца и последният се възползвал от нея. Това доказвало недобросъвестно поведение на ищеца, който е бил информиран за предоставената допълнителна услуга. Неоснователни били твърденията в исковата молба, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлява разход по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, т.е. възнаграждението за закупени допълнителни услуги не следва да бъде включено в размера на ГПР.

Ответникът счита за неоснователни и твърденията на ищеца, че с постигнатата уговорка между страните за предоставяне на допълнителни услуги се прикриват разходи, които по своето същество следва да са включени в ГПР. Освен това, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приемело за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законоводопустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това била недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Договорът за кредит отговарял и на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора. В раздел “VI.Параметри” бил посочена чистата стойност на кредита -1200.00 лева, срока за погасяване на кредита- 18 месеца, размера на вноската по кредита - 89.16 лева, ГПР - 48.84%, ГЛП - 41.00 %, както и размерът на лихвения процент на ден - 0.11 лева. Посочен бил и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 1604.83 лева, представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва. Погасителният план също бил изготвен и предоставен на ищеца към момента на подписване на процесния договор. Не оспорва твърденията, че по кредита е платена общо сума в размер на 1779.53 лева, но счита претенцията за осъждане на ответното 3 дружество за неоснователна и недоказана с оглед установената действителност на процесния договор за кредит, както и на негови отделни клаузи. В случай че се приеме, че клаузите, регламентиращи условията за предоставяне на допълнителни услуги Фаст и Флекси са нищожни бъде установено, че платените суми по пакета за предоставените допълнителни услуги са недължимо платени, с ответникът въвежда възражение за прихващане, като моли всички недължимо платени суми по задължението да бъдат отнесени за погасяване на непогасени задълженията за главница и договорна лихва по процесния кредит. Видно от договора за кредит задължението по кредита включваща главница и възнаградителна лихва било в общ размер от 1604.83 лева, която сума счита за основателно заплатена на ответното дружество на основание валиден договор за кредит и съответно последното може да я задържи. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представеното заверено копие от договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** се установява, че на 17.11.2021 г. между страните е бил сключен посоченият договор за потребителски кредит между Профи Кредит България, в качеството на кредитор и Д. М. Ч.- клиент, по силата на който на ищцата е била предоставена сумата от 1200 лева, при срок на кредита: 18 месеца, с размер на вноската по кредита:89,16 лева, ГПР 48,84 лева, ГЛП 41 %, лихвен процент на ден 0,11%, обща дължима сума по кредита 1604,83 лева. Съгласно т. V и т. VI от договора за кредит, същият е бил сключен при предоставяне на допълнителните услуги „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ възлизало на 360 лева, а за допълнителната услуга „Флекси“ на 720 лева.

Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил в размер от 60 лева, която сума била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението ставало изискуемо с подписването на договора, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на 2693,83 лева, а общият размер на вноската 149,16 лева. По делото са приети като доказателства Общи условия на Профи кредит България към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит № *** със закупена допълнителна услуга, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, ведно с допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити.

В чл. 15 от ОУ е посочено, че клиентите и солидарните длъжници може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една или повече допълнителни услуги към ДПК. Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получавал приоритетно разглеждане и становище към искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в 4 рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит. Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получавал право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на описаните в чл. 15.2.1 /отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски/ чл. 15.2.2 /намаляване на части или накуп допустимия брой погасителни вноски/ и чл. 15.2.3 /промяна на датата на падеж/ от ОУ изисквания.