Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 30.06.2023, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 874/2022
Вид
Решение № 198
Подписан
30.06.2023
В сила
18.08.2023
Състав
Аксиния Борисова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 415 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. К., 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20221850100874 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

Производството е образувано по искова молба вх. № 4551 / 17.10.2022 година на „П.“ ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр.

С. бул. „Б.” № 49, *-**, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители, чрез юрисконсулт Г. П. против А. Б. А., ЕГН ********** от гр. К., ул. „***“ № 26, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответницата, че последната дължи сумата в общ размер 4 131.51 / четири хиляди сто тридесет и един лева и петдесет и една стотинки / лева, от които : 1 618.04 / хиляда шестстотин и осемнадесет лева и четири стотинки / лева – главница, 459.16 / четиристотин петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки / лева – договорно възнаграждение, 1 341.51 / хиляда триста четридесет и един лева и петдесет и една стотинки / лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 712.80 / седемстотин и дванадесет лева и осемдесет стотинки / лева – законна лихва, за периода от 10.04.2017 г. до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.07.2022 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 1 ал. 1 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 653 /2022 г. по описа на РС – гр. К. длъжникът е депозирал възражение, в срок е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Ищецът твърди, че на 28.01.2015 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 5011807811 за сумата от 2 800.00 лева, срок на кредита 24 месеца.

Сочи се още в исковата молба, че на 19.05.2015 г. ответницата е подала заявление за промяна на погасителния план към договора за потребителски кредит № 5011807811, като е пожелала да бъдат отложени две погасителни вноски и страните на 28.05.2015 г. сключват Анекс № 1, с който се отлагат две погасителни вноски / № 4 и 5 /.

Съгласно сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия на договора длъжникът / ответницата / дължи възнаграждение в размер на 2 799.84 лева, от които е заплатила сумата в размер на 1 458.33 лева и остават да бъдат заплатени 1 341.51 лева. В конкретния случай сключването на споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги не е задължително за отпускане на кредита.

Ищецът твърди, че ответницата е погасила част от задълженията си в размер на 3 535.53 лева, като сумата от 33.42 лева е отишла за погасяване на лихвата за забава, а със сумата от 1 125.00 лева е погасена част от законната лихва, дължима от датата на изтичане на погасителния план до подаване на заявлението.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи сумата в общ размер : 4 131.51 / четири хиляди сто тридесет и един лева и петдесет и една стотинки / лева, от които : 1 618.04 / хиляда шестстотин и осемнадесет лева и четири стотинки / лева – главница, 459.16 / четиристотин петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки / лева – договорно възнаграждение, 1 341.51 / хиляда триста четиридесет и един лева и петдесет и една стотинки / лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 712.80 / седемстотин и дванадесет лева и осемдесет стотинки / лева – законна лихва, за периода от 10.04.2017 г. до 28.07.2022 г., 2 ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.07.2022 г. до изплащане на вземането.Претендират се направените по делото разноски.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответницата е подала писмен отговор, с който заявява, че възразява срещу вземането на ищеца, като излага подробно доводите си. Също така същата прави възражение, че претендираното вземане е погасено по давност, съгласно чл.

111 б. „в“ от ЗЗД.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, не е взел становище по така предявените искове.

Ответницата редовно призована не се явява, но упълномощеният й защитник – адв. Й. – САК, който моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, като вземе в предвид, че в договора има нарушения за потребителските кредити, както и че е изтекла погасителната давност относно вземането. Претендират се разноски и е приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Районен съд – гр. К., след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

От приложения препис от договор за потребителски кредит № 5011807811 от 28.01.2015 г. е видно, че ищецът е предоставил на ответницата сумата от 2 800.00 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската 173.10 лева.

Приложен е и погасителен план към договора.

Приложено е като доказателство и сключеното споразумение предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 28.01.2015 г. за

От приложения като доказателство Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № 5011807811 е видно, че са отложени вноски № 4 и 5.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.

3

Не се спори между страните, че същите са сключили договор за потребителски кредит № 5011807811 от 28.01.2015 г. за поисканата от ответницата сума от 2 800.00 лева, както и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и обстоятелството, че ответницата е погасила само част от дължимата сума.

Също така от събраните по делото доказателства е видно, че ищцовата претенция е напълно погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички частни вземания, освен ако в закон не е предвиден друг срок, досежно не са периодични плащания по смисъла на чл. 111 от ЗЗД или др.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.

При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че с предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай ищецът твърди, че крайният срок за погасяване на кредита, съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит № 5011807811 от 28.01.2015 г. е изтекъл на дата 10.04.2017 г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Съгласно твърдението на ищеца ответницата е погасила 12 месечни вноски и 13 вноска не е погасена, която съгласно погасителният план е дължима на 10.03.2016 г.

Следователно, най – късната дата, на която вземане то се погасява с изтичане на тригодишната погасителна давност е 10.03.2019 г.

Нещо повече самият ищец сочи в исковата молба, че срокът за погасяване на кредита е изтекъл на 10.04.2017 г., а заявлението е подадено с вх. № 3366 / 4

29.07.2022 г., т.е. дори е изтекъл и пет годишния давностен срок.

В конкретния случай, ответното дружество, чиято е доказателствената тежест не само, че не установи, но дори и не твърди, че в рамките на давностния срок са извършени действия, имащи за последица прекъсване или спиране на давността.

С оглед гореизложеното и предвид липсата на твърдения за наличие на основания за спирането и прекъсването на давността, съдът счита, че процесното вземане е погасено поради изтичане на тригодишна давност.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „П.“ ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С. бул. „Б.” № 49, *-**, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители, чрез юрисконсулт Г. П. прот и в А. Б. А., ЕГН ********** от гр. К., ул. „***“ № 26, на основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК да бъде прието по отношение на ответницата, че съществува вземането й общ размер 4 131.51 / четири хиляди сто тридесет и един лева и петдесет и една стотинки / лева, от които : 1 618.04 / хиляда шестстотин и осемнадесет лева и четири стотинки / лева – главница, 459.16 / четиристотин петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки / лева – договорно възнаграждение, 1 341.51 / хиляда триста четиридесет и един лева и петдесет и една стотинки / лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 712.80 / седемстотин и дванадесет лева и осемдесет стотинки / лева – законна лихва, за периода от 10.04.2017 г. до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.07.2022 г. до изплащане на вземането, като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ П.“ ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С. бул. „Б.” № 49, *-**, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители да заплати на А. Б. А. , ЕГН ********** от гр. К., ул. „***“ № 26 направените съдебни разноски в размер н а 800.00 / осемстотин / лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство и 300.00 / триста / лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

5

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

6