Решение № 3550 от 15.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3550 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20255330100945 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от И. Н. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ****************, против „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752 със седалише и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, блок 53Е, вход В, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземане в размер на 1430 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит № *********** от 12.10.2023 г., сключен между страните.

Ищецът сочи, че е бил подписан Договор за кредит №

**************** от 12.10.2023 год., по силата на който е получила заем в размер на 2600 лв. със срок за връщане 30 месеца. Твърди се, че възнаградителната лихва е 31%, а ГПР 48,49%, а дължимата сума по кредита възлиза на 4196,88 лв. Излагат се твърдения, че е уговорена услуга „Фаст“, която предоставяла право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит срещу допълнително възнаграждение в размер на 1430 лв., с което общото задължение по кредита възлизало на 5626,88 лв.

Изтъква се, че не е посочен начина на изчисляване на ГПР в договора, както и че възнаграждението за двете услуги също не е включено в ГПР, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че възнаграждение не се дължи, тъй като услугите са свързани с усвояване и управление на кредита. Наведени са доводи, че клаузите за възнаградителна лихва за заплащане на възнаграждение на двете услуги са нищожни поради недействителност на договора и на второ място поради противоречие с добрите нрави, материалния закон и заобикаляне на 1 закона, във връзка с което се иска за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 1430 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ по договора.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът признава установителния иск за прогласяване нищожност на клаузата за допълнителна услуга „Фаст“ в процесния договор.

Излагат се доводи, че дори да е нищожна не може да се приеме, че целият договор е нищожен. Отправя искане за произнасяне с решение, което е при признание на иска за това, че клаузата за закупуване допълнителна услуга „Фаст“ по процесния договор е нищожна. Оспорва присъждане на възнаграждение в полза на ищеца.

Отправено е искане за присъждане на разноски в производството. Моли да не се възлагат разноски на ответника, а в случай че са налице предпоставките за това – да се присъди адвокатски хонорар под минимума по Наредбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124 от ГПК.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже правен интерес за предявяване на настоящия иск, в това число, че ответникът претендира заплащане на сочената сума, уговорена в договора като допълнителна услуга, а в тежест на ответника е разпределено да установи съществуването на валидно вземане по допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит № *********** от 12.10.2023 г., сключен между страните.

Като безспорно между страните съдът е отделил с доклада следните факти и обстоятелства: сключен между страните Договор за потребителски кредит № *********** от 12.10.2023 г.; наличие на уговорка за допълнителен услуга „Фаст“ в договора за кредит; клаузата за допълнителна услуга „Фаст“ е нищожна.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск с оглед твърденията на същия, че е върната само заемната сума, но не и сумата по таксата, която счита, че не се дължи.

Предвид отделното за безспорно между страните съдът намира, че исковата молба е изцяло основателна. Не е необходимо да се излагат мотиви по съществото на спора, понеже страните не спорят за недействителността на процесната клауза от сключения между тях договор за кредит. Въпреки така разпределената доказателствена тежест, ответникът не доказа съществуването на валидно основание за начисляване на процесната сума.

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 50 лв.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материално затруднено лице в размер на 450 лв.

Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на делото, както и е 2 отправил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, като моли същото да бъде определено под минималния размер по Наредбата.

Първият довод на ответника съдът намира за неоснователен, понеже в сключения между страните договор се съдържа уговорка, която е нищожна. И макар да се признава от ответника нейната нищожност, до постановяване на съдебно решение за прогласяването й за нищожна, съществува вероятността ответникът да я претендира от ищеца потребител. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и ВКС (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в редакцията към датата на сключване на договора за безплатна правна помощ, минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 443 лв. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, възраженията на ответника, малкия размер на иска, подаването на искова молба и писмени молби, ненеобходимостта от доказателствени искания за доказване предмета на иска, признанията на факти от ответника от решаващо значение за изхода на спора, както и явяването на процесуалния представител на ищеца в зала, провеждането само на едно открито съдебно заседание, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото, счита, че следва да присъди 300 лв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за защитата му по иска.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че И. Н. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ****************, не дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалише и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, блок 53Е, вход В, заплащането на сума в размер на 1 430 лв . за допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит № *********** от 12.10.2023 г., сключен между страните.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на И. Н. С., ЕГН **********, сума в размер на 50 лв. – сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на адв. Д. Г. Б., с личен № ********* в АК

–

Пловдив, с адрес на адвокатската кантора:

******************************* сума в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

Банкова сметка, по която може да бъдат преведени вземанията на ищеца и на адв. Б. – IBAN: **************** с титуляр Адвокатско дружество „К. и Б.“.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4