Решение № 7227 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7227 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100511927 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Е. Т. - длъжник по изпълнително дело № 20258380404178 по описа на ЧСИ М.Б., подадена чрез пълномощника адв.П.Й. срещу разпореждане от 08.08.2025 г. на ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС по изпълнително дело № 20258380404178, с което е отказано да се намали адвокатския хонорар за процесуално представителство по изп.дело № 20258380404178. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200 лв., както и за намаляване на размера на дължимите обикновени такси и начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението- И.Б.В., чрез пълномощника си адв.Х.Т. в писмен отговор, оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.

ЧСИ М.Б. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

1

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258380404178 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано на 03.07.2025 г. по молба на И.Б.В., подадена чрез пълномощника адв.Х.Т., въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2025 г., издаден от Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 85 състав по гр.дело № 39482/2023 г., срещу Д. Е. Т.. Видно от изпълнителния лист Д. Е. Т. е осъдена по предявения от И.Б.В., иск с правно основание чл.109 от ЗС да допусне И.Б.В. до кориД. на таванския етаж в ниското тяло на сградата, находяща се в гр.****, водещ към таванско помещение № 4, както и на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 1784 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода от 21.08.2021 г. до 30.06.2023 г., в резултат на нейно поведение, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост върху таванско помещение № 4, намиращо се на таванския етаж в ниското тяло на сградата в гр.****, ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК да му заплати сумата от 2255 лв.- разноски по делото.

Длъжникът Д. Е. Т., чрез своя пълномощник е депозирала на 23.07.2025 год. писмено възражение по процесното изпълнително дело, с което е направено възражение за прекомерност на предвидения по делото адвокатски хонорар с искане да бъде намален до размер на минималния от 200 лева.

С разпореждане от 08.08.2025 г. на ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС е отказано да се намали адвокатския хонорар за процесуално представителство по изп.дело № 20258380404178. В мотивите на разпореждането е прието, че е постъпило възражение с вх.№ 46112/23.07.2025 г. от длъжника с искане за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя. Отказът да се намали адвокатския хонорар за процесуално представителство по делото е мотивиран с обстоятелството, че на 08.08.2025 г. при извършване на изпълнение не е било осигурено съдействие от длъжника и не е бил осигурен достъп до кориД. на таванския етаж в ниското тяло на сградата, находяща се в гр.****, водещ към таванско помещение № 4 на взискателя И.Б.В., и с оглед на това, че действията по изпълнителното дело ще продължат до осигуряването на достъп до имота.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението за възлагане. Частната жалба е подадена в 2 законоустановения двуседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните - така определение № 403/ 01.12.2008 г. по ч.гр.дело № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г.о.

В процесния случай длъжникът обжалва отказа на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, както и прави искане с частната жалба да се намали размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна помощ от 01.07.2025 г., от който се установява, че между страните по него И.Б.В. и адв.Х.Т. е постигнато съгласие за осъществяване на правна защита и съдействие по изпълнително дело срещу възнаграждение в размер на 2000 лв. За възлагането на длъжника на задължението да заплати претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е необходимо да се установи, че сумата за адвокатско възнаграждение е реално платена, като съгласно дадените разяснения в т.1 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., следва да се приеме, че представеният от взискателя договор за правна помощ от 01.07.2025 г. установява уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение, доколкото има характер на разписка за получаване на уговореното с него като дължимо в брой възнаграждение. Частната жалбоподателка е страна по делото, по което е постановено съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, и безспорно е била запозната с това съдебно решение и е имала възможност да изпълни доброволно задължението към взискателя, преди образуване на изпълнителното дело. В случая длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, поради което няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие по изп.дело. В договора за правна помощ, който взискателят е представил с молбата за образуване на изпълнителното дело, адвокатското възнаграждение е уговорено, както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство по него, като при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия, поради което не е 3 налице основание за освобождаване на длъжника от заплащане на възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/ 2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл.633 ГПК, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.дело № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Изложени са съображения, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди 4 всичко фактическата и правна сложност на делото.

Константната практика на ВКС /ч.гр.дело № 83/2024 г. на І г.о., гр.дело № 5303/2023 г. на ІІІ г.о., ч.гр.дело № 2100/2024 г. на ІІ г.о., т.дело № 355/2024 г. на І т.о., ч.т.дело № 2559/2024 г. на ІІ т.о., ч.т.дело № 2450/2020 г. на ІІ т.о./, формирана съобразно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 е, че приетата в приложение на уредената в чл.36, ал.2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004 г., не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и др.

Предвид изложеното и при съобразяване на правната и фактическа сложност на процесното изпълнително дело, обстоятелството, че на 08.08.2025 г. при извършване на принудително изпълнение не е било осигурено съдействие от длъжника и не е бил осигурен достъп до кориД. на таванския етаж в ниското тяло на сградата, находяща се в гр.****, водещ към таванско помещение № 4 на взискателя И.Б.В., както и че изпълнителните действия по изпълнителното дело продължават до осигуряването на взискателя на достъп до имота, настоящият въззивен състав намира, че направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно и заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. Противно на изложеното в частната жалба, делото е с фактическа и правна сложност. В случая следва да се съобразят действителната фактическата и правна сложност на спора.