Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3697 от 18.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 984/2026
Вид
Решение № 3697
Подписан
18.07.2026
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3697 гр. Пловдив, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20265330100984 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Д., чрез пълномощник – адв. Д. М., против „Вивус.БГ“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за кредит № ********** г. и анекси към него от 08.10.2024 г. и 09.10.2024 г. са недействителни поради неспазване на императивните разпоредби на ЗПК, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за признаване за установено, че клаузите от договор за кредит № ********** г. и анекси към него от 08.10.2024 г. и 09.10.2024 г., предвиждащи задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, са нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност, както и е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 34,30 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит № ********** г. и анекси към него от 08.10.2024 г. и 09.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.02.2026 г., до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 30,49 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожни клаузи за заплащане на такса за бързо разглеждане по договор за кредит № ********** г. и анекси към него от 08.10.2024 г. и 09.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.02.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

1

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит № ********** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 50 лева, при ГПР в размер на 49,50 % и ГЛП в размер на 40,96 %. Съгласно условията на договора, ищецът следвало да заплати и такса за разглеждане в размер на 16,42 лева за допълнителна услуга.

На 08.10.2024 г. и 09.10.2024 г. между страните били сключени анекси към процесния договор за кредит, по силата на които ищцата получила допълнителни суми, съответно 60 лева и 70 лева. По процесния договор за кредит и сключените към него анекси, ищцата заплатила сумата в размер на 230 лева за главница; 59,64 лева за такса за разглеждане и 7,45 лева за лихва.

Според ищцовата страна договорът за кредит и анексите към него са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излага съображения, че в договора липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив и нямало посочване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. Липсвало уточнение какви точно разходи се включват в посочения в договора годишен процент на разходите. С предвиждането за заплащане на допълнителни такси се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като тези суми следвало да бъдат включени в ГПР. С уговорките за заплащане на допълнителни разходи за допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, което водело да неоснователно обогатяване за кредитора. Сочи се, че таксата за разглеждане не била включена в ГПР, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Твърди, че с посочените уговорки за заплащане на допълнителна такса се достига до допълнително увеличаване на размера на задълженията на потребителя. Поддържа се, че допълнителните услуги по договора включват действия по отпускане и управление на кредита, за което на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не следвало да изисква възнаграждение. В условията на евентуалност се претендира нищожност на клаузите от договора за кредит и анексите към него, предвиждащи заплащане на допълнителна такса за разглеждане на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и при неспазване на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Ищцата поддържа, че е заплатила в полза на ответното дружество сума, която надхвърля размера на представената по договора за кредит и сключените към него анекси главница, поради което претендира връщане на сумата от 34,30 евро, като недължимо платена при начална липса на основание, а при условията на евентуалност – сумата от 30,49 евро, като недължимо платена сума по нищожни клаузи за заплащане на такса за разглеждане по договора за кредит и анексите към него. Предвид 2 изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Вивус.БГ” ЕООД, с който се взема становище за неоснователност на исковите претенции. Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит и анексите към него, като се посочва, че задължението на ищеца е погасено предсрочно на 10.10.2024 г. Сочи се, че по сметка на ответното дружество е постъпила сумата от общо 297,09 лева, с която били погасени задълженията за главница в размер на 230 лева, за договорна лихва в размер на 7,45 лева и таксата за допълнителна услуга за бързо разглеждане в размер на 59,64 лева.

Наведени са доводи, че договорът за кредит не е недействителен по смисъла на ЗПК и били спазени неговите изисквания. Ответникът поддържа, че основните параметри на договора били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Изтъква се, че кредитополучателят бил запознат с параметрите на правоотношението. Таксата за бързо разглеждане не представлявала задължително условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на искането, като с нея не се нарушавали изискванията на ЗПК по отношение на формиране на ГПР. Не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като таксата за допълнителната услуга не следвало да бъде включвана към ГПР. Същата се дължала за реално извършена допълнителна услуга – проверка на кредитоспособността на ищеца в изключително кратък срок, като не била свързана с усвояването и управлението на кредита. Оспорва се твърдението за неравноправност на обсъжданата клауза. По отношение на осъдителния иск не се оспорва, че ответното дружество е получило процесната сума, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи били действителни, поради което в полза на кредитора било налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. Ответникът моли да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. в полза на пълномощника на ищеца, евентуално да бъде присъдено такова под минималния размер и при съобразяване на съдебната практика по този въпрос.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „ВИВУС.БГ” ЕООД, в качеството на кредитор, и М. Д. Д., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит № ********** г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 50 лева за срок от 30 дни, при лихвен процент 40,88 % и ГПР 49,5 %. Общият размер на дължимата сума възлиза на 68,10 лева, като е посочено, че включва такса за бързо разглеждане в размер на 16,42 лева.

С анекс от 08.10.2024 г. е отпусната допълнителна сума по кредита в размер на 50 лева, при общ размер на кредита от 100 лева, лихвен процент 40,78 % и ГПР 49,40 %. Общо дължимата сума по кредита след отпускане на 3 допълнителната сума е 132,10 лева, а таксата за бързо разглеждане – 28,80 лева. С анекс от 08.10.2024 г. е отпусната допълнителна сума по кредита в размер на 60 лева, при общ размер на кредита от 160 лева, лихвен процент 40,91 % и ГПР 49,6 %. Общо дължимата сума по кредита след отпускане на допълнителната сума е 208,21 лева, а таксата за бързо разглеждане – 42,96 лева. С анекс от 09.10.2024 г. е отпусната допълнителна сума по кредита в размер на 70 лева, при общ размер на кредита от 230 лева, лихвен процент 40,97 % и ГПР 49,7 %. Общо дължимата сума по кредита след отпускане на допълнителната сума е 297,09 лева, а таксата за бързо разглеждане – 59,64 лева.

Съобразно чл. 4.2 от Общите условия на договора за кредит, услугата бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.

От представена справка по договора се установява, че на 10.10.2024 г. е постъпила сумата в общ размер на 297,09 лева, с която кредитът е погасен изцяло, като сумата е разпределена, както следва: 230 лева – главница, 7,45 лева – договорна лихва и 59,64 лева – такса за бързо разглеждане.

С определение № 5717/11.05.2026 г., в което е обективиран доклада по делото, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че таксата за бързо разглеждане не е включена в размера на ГПР по договора за кредит.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По делото не се спори и по категоричен начин се установи , че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане 4 единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая в исковата молба са наведени доводи за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която изисква в договора да е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочена стойността на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.