Решение № 4847 от 13.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4847 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100512031 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от С. Н. Х. въззивна жалба срещу решение № 14903/31.07.02025г. постановено по гр.д. № 1376/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 175 състав, с което са отхвърлени предявените от нея искове:

-с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено спче не дължи на „БАНКА ДСК“ЕАД, поради нейна забава в качеството й на кредитор за образуване на изпълнително дело, сума в размер на 6 733, 82 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. върху главница в размер на 11 960, 10 лв. и предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 56156/2011г. по описа на СРС, ГО, 78 състав;

-иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 6 733, 82 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, в резултат на злоупотреба с процесуални права от страна на „БАНКА ДСК“ЕАД изразяващи се във формирана законна лихва за забава за периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. следствие бездействието й да образува изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист по .гр.д. № 56156/2011г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, заедно със законна лихва за забава от 08.01.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане и е осъдена да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи относно наличието на забрана и най – вече неправилно тълкуване на разпоредбите за погасителна давност на парични вземания и допускане злоупотреба с процесуални права. Въззивникът поддържа, че само и единствено недобросъвестното поведение на банката е причина за начисляване на законна лихва за забава върху неспорната като дължима главница от ищеца и чийто размер за период от 6 години води до значително увеличаване на дълга и тежестта за потребителя. Санкцията за несвоевременно изпъленние на договорните задължения от страна на ищеца като потребител е именно предвидената санкционна лихва към датата на подаване на 1 заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и чиято дължимост не се оспорва, но начисляването на лихва в размер над 6 хиляди поради бездействието на банката след получаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист да образува изпълнително дело и предприеме връчване на заповедта с оглед стабилизирането й или оспорването й, води до прекомерни тежки и несъответни последици, а именно – законна лихва за забава в огромен размер, която е недължима, поради бездействие и поради погасяване по давност и поради наличие на забава на кредитора и упражняване на права в нарушение на чл.3 от ГПК. Именно в размер на неправомерно начислената законна лихва, въззивникът счита, че търпи имуществени вреди, тъй като нейната правна сфера е обременена с това задължение.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се уважат в предявения им размер. Претендира разноски.

В срок по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната по жалбата страна – „БАНКА ДСК“ЕАД подава писмен отговор, в който оспорва доводите за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че както главното, така и акцесорното задължение не е погасено по давност поради бездействие от страна на кредитора, предвид обстоятелствата, че след издаване на първоначалния изпълнителен лист, същия е обезсилен от съда, разпоредено е издаване на нов изпълнителен лист и такъв е издаден една през 2017г. и когато е образувано изпълнително дело и предприети множество изпълнителни действия, като след връчването на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК длъжника не е възразила и заповедта е влязла в сила, след което е започнал да тече 5 годишен давност срок, мнократно прекъсван.Моли решението да бъде потвърдено и присъдени разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение е валидно.

При извършване на служебна проверка на допустимостта на съдебното решение настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове, както следва:

-главен иск - установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 95 ЗЗД за признаване за установено че не дължи на „БАНКА ДСК“ЕАД, поради нейна забава в качеството й на кредитор за образуване на изпълнително дело за периода от 2011г. -21.06.2017г., сума в размер на 6 733, 82 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. върху главница в размер на 11 960, 10 лв. и предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 56156/2011г. по описа на СРС, ГО, 78 състав;

-при условията на евентуалност – осъдителен иск с правно основание чл. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД сума в размер на 6 733, 82 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, в резултат на злоупотреба с процесуални права от страна на „БАНКА ДСК“ЕАД изразяващи се във формирана законна лихва за забава за периода 13.12.2011 г. – 21.06.2017 г. следствие бездействието й да образува изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист по .гр.д. № 56156/2011г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, заедно със законна лихва за забава от 08.01.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане, като с постановеното и обжалвано в настоящото производство решение както главния, така и евентуалния иск са отхвърлени.

2

Не е спорна между страните установената пръвилно и въз основа на събраните писмени доказателства по делото от първоинстанционният съд фактическа обстановка вкл. и факти обявени за безспорни и ненуждаещи от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.45 от ГПК, а именно:

-между ищеца С. Н. Х. от страна и ответника „БАНКА ДСК“АД, от друга, на 20.07.2007г. е сключен договор за кредит, като задължението на кредитополучателя е обезпечено със сключен между банката и трето за спора лице – Г.П.С. – договор за поръчителство;

-поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит за заплащане своевременно на месечните погасителни вноски, на 13.12.2011г., кредиторът „БАНКА ДСК“АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред Софийски районен съд, като по образуваното ч.гр.д. № 56156/2011г. СРС, ГО, 78 състав са издадени заповед за незабавно изпъление въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.12.2011г. и изпълнителен лист срещу длъжника С. Н. Х. за сумите: 11 960, 10 лв. – главница за дължими суми по извлечение от сметка, заедно със законна лихва от 13.12.2011 г. до изплащане на вземането; 1 616, 95 лв. – лихва за периода 15.01.2011 г. – 12.12.2011 г. и 285, 15 лв. – съдебни разноски;

-направено е отбелязване, че изпънителният лист е получен от кредитора на 20.12.2011г.;

-с разпореждане от 18.01.2012г. по ч.гр.д. № 56156/2011г. СРС, ГО, 78 съсав е допълнена издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като съдът е осъдил Г.П.С. да заплати в условията на солидарност със С. Н. Х. дължимите по заповедта суми, обезсилен издадения на 20.12.2011 г. изпълнителен лист и е разпоредено издаването на нов изпълнителен лист, който е издаден на 18.01.2012 г. И получен от заявителя на 28.02.2012г.

-по повод молба на заявителя от 05.06.2017г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за незебаво изпълнение с вписване на правилното ЕГН на един о солидарните длъжници – Г.П.С. и издаден нов изпълнителен лист с правилното ЕГН, получен от заявителя на 21.06.2017г.;

- с влязло в сила на 02.04.2018г. разпореждане от 12.03.2018г. по .гр.д. № 56156/2011г. СРС, ГО, 78 състав е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 20.12.2011г.

,допълнена и поправена в частта осрещу Г.П.С. и е обезсилен изпълнителния лист издаден въз основа на нея лист в тази му част.

-на 21.06.2017г. по молба на „Банка ДСК“ АД е образувано на изпълнително дело с вх. № 27839/24.06.2017 г. по описа на ЧСИ с рег. № 861 с район на действие СГС, като в последствие делото е прехвърлено и образувано под нов номер - № 20219240410848 по описка на ЧСИ Г.К.;

- на 29.06.2017 г. на длъжника С. Н. Х. е връчена покана за доброволно изпълнение за сумите по издадения на 20.06.2017 г. изпълнителен лист по ч. гр. дело № 56156/2011 г. по описа на СРС, 78 състав, като в същата е посочено, че длъжника дължи следните суми: 11 960, 10 лв. – главница; 6 800, 07 лв. – законна лихва за периода 13.12.2011 г. – 11.07.2017 г., която продължавала да се начислява до пълното изплащане на главницата; 1 616, 95 лв. – неолихвяемо вземане; 285, 15 лв. – съдебни разноски; 210 лв. – разноски пред ЧСИ и 1 751, 69 лв. – пропорционална такса в негова полза;

- в срока по чл.414 от ГПК /2-седмичен към момента на връчване на заповедта за незабавно изпълнене, а към настоящия момент разпоредбата е изм. с ДВ бр.100/2019г и срокът е едномесечен/, длъжника не е подала възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което и същата считано от 13.07.2017г. е влязла в сила;

-съгласно удостоверение за размера на дълга по изп.д. № 20219240410848 по описка на ЧСИ Г.К., задължението по изпълнителното дело е в общ размер от 25918,79 лв., от които главница в размер на 11960,10 лв. и законна лихва за периода 13.11.2011г. – 10.06.2025г. – 12 009,63 лв., такси по Тарифа към ЗЧСИ – 1949,06 лв. като към 27.05.2025г. са постъпили и разпределени суми в общ размер от 9111,39 лв.

Относно иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - чл.439 от ГПК Следва да се има предвид, че при издаването на заповед за незабавно изпълнение на 3 основанията, посочени в чл. 417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист /чл. 418 ГПК/, заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след образуване на изпълнително дело /чл. 418 ал. 5 ГПК/ по почин на кредитора.

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414 ал. 1 ГПК или чрез предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането /който може да бъде предявен и преди връчване на заповед за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането, но във всички случаи до изтичане на срока по чл.414 ал.2 от ГПК/. След изтичане на срока по чл. 414 ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува, е недопустимИменно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред/чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение за оспорване на вземането/, е недопустим. Т.е. оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК / при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок/ или чл.439 от ГПК.Искът по чл. 439 е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки, като в този случай оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а в разглежданата хипотеза след изтичане на срока по чл. 414 ал. 2 ГПК за писмено възражение срещу заповедта за изпълнение /респективно отрицателен установенителен иск /какъвто нито се твърди, нито се представят доказателства за предяваването му, а предявения такъв, по който е образувано настоящото първоинстанционно производство не е в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, изтекъл на 13.07.2017г./ и влизане в сила на заповедта. /