Решение № 314 от 14.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. София, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000126 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261464 от 04.11.2021 г., постановено по търг. дело № 573/2021 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 8с-в е осъдил Столична община да заплати на „Мега Хидрострой“ЕООД сумата от 403 394,30 лева, представляваща окончателно възнаграждение по сключения между Столична община, като възложител, и „Мега Хидрострой“ЕООД, като изпълнител, договор BG16RFOP001-8.001-0002-C01, рег. № СОА18-ДГ55-351/22.06.2018 г. за строителство/основен ремонт/ реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на енергийната ефективност на обект – 16 ОУ“Р. Ж.“, ул.“***“№7, район “***”, съгласно остатък по фактура № 1000000061/07.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 100 000 лева за периода от 02.04.2021 г. до окончателното й плащане, и законната лихва върху увеличението от 303 394,30 лева за периода от 12.10.2021 г. до окончателното й плащане, и сумата от 19 722,69 лева (деветнадесет хиляди седемстотин двадесет и два лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща законната лихва върху претендираната главница от 403 394,30 лева за периода от 08.10.2020 г. до 01.04.2021 г., както и на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 34 424,69 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Столична община, с която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.266 ЗЗД да бъде 1 отхвърлен като неоснователен.

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдпроизводствените правила, изразяващи се в това, че СГС е направил извод за нищожност на клаузата за неустойка и е приложил служебно/при липса на такова оплакване от ищеца/ императивната разпоредба на чл.26, ал.1 ЗЗД, без да е предоставил преди това възможност на страните да изразят становище и да изложат доводи относно действителността на клаузата. Твърди се, че с оглед принципа на равнопоставеност съдът е следвало да процедира като уведоми страните за необходимостта такъв контрол да бъде извършен, както и да им предостави възможност да изразят становище и да ангажират доказателства, което съдът не е сторил.

Твърди се и че формирайки изводите си, че клаузата за мораторна неустойка уговорена като процент от цялата, а не само от неизпълнената част от договора, е недействителна поради противоречие с добрите нрави, съдът не е отчел обстоятелството, че предмет на процесния договор е строителство/основен ремонт/ и реконструкция на училище, което като такова е безспорно сграда със значим обществен интерес. Поради това всеки ден забава на строителя ще удължава невъзможността за нормално протичане на учебния процес, който не е преустановяван по време на ремонта. В училището дълго време не са функционирали стол, физкултурен салон, тоалетни, класни стаи и пр. и всички тези неудобства би следвало да бъдат преценени от съда като водещи при определяне интереса на възложителя от своевременното изпълнение на договора и съответно имат водещо значение при преценката за валидността на клаузата за неустойка, което не е било отчетено от съда при формиране на неговия извод.

Сочи се и в жалбата, че не са верни изводите на съда за удължаване срока на договора, като счита че това противоречи на разпоредбите на Закона за обществените поръчки, тъй като с продължаването на срока за изпълнение на забавените СМР съобразно дните с лоши метеорологични условия напрактика се е стигнало до удължаване срока на договора, което противоречи с първоналните условия които изпълнителят е предоставил в хода на процедурата по възлагане на обществена поръчка и съгласно които той е бил избран за изпълнител.

Също така се твърди, че е налице противоречие с предвидената договора ред и процедури за удължаване на срока за изпълнение, както и че протоколите, които констатират наличието на основание за продължаване на срока не са били своевременно съставени при възникване на конкретното събитие, а по-късно, което според въззивника противоречи на договора. Конкретни съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.

Иска се отмяната на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго с което предявените обективно съединени искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендират се и направените в производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

2

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото е постъпил писмен отговор от „Мега Хидрострой“ЕООД, с който се оспорва основателността на жалбата поради съображения, изложени в писмения отговор.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца „Мега Хидрострой“ЕООД, с която са изложени твърдения, че между него и ответника Столична община, като възложител, след проведунена процедура по ЗОП е сключен договор BG16RFOP001-8.001-0002-C01, рег. № СОА18-ДГ55-351/22.06.2018 г. за строителство/основен ремонт/ реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на енергийната ефективност на обект – ОУ“Р. Ж.“, ул.“***“№7, район “***”, с обща стойност от 1 691 971,49 лева без ДДС или 2 030 365,79 лева с ДДС.Твърди се в исковата молба, че в чл. 5 от договора са уговорени начините и сроковете за разплащането на договорените дейности, като в ал. 5 окончателното плащане се извършва в 30-дневен срок след издаване на разрешение за ползване, въз основа на протокол за установяване на действително извършените СМР, съставен от изпълнителя, проверени и съгласуван с инвеститорски контрол и строителния надзор и фактура, като се приспада преведеният аванс и извършените междинни плащания.

Твърди се, че съгласно чл. 13 от договора срокът за изпълнение на СМР за реконструкция на 16 ОУ е започнал да тече от 09.07.2018 г. - датата на съставяне на протокол образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, и при липса на основания за спиране изтича на 11.03.2019 г. Твърди, че в хода на осъществяване на СМР със съответните подписани между страните протоколи сроковете са удължавани до 24.05.2019 г. (с протокол от 11.03.2019 г. за удължаване с 74 дни); до 20.07.2019 г. (с протокол от 02.07.2019 г. за удължаване с 56 дни); до 30.08.2019 г. (с протокол от 21.07.2019 г.).

Сочи се от ищеца, че възложените строително-монтажни работи са изпълнени.

Твърди, че за обекта е съставен и подписан Констативен акт образец 15 от 30.08.2019 г., т.е. на датата на изтичане на срока на договора. Твърди, че в същия е удостоверено, че възложените СМР са изпълнени, като съгласно чл. 176, ал. 1, изр. трето от ЗУТ и чл. 15 от договора е извършено предаване на строежа от изпълнителя на възложителя. Твърди, че в приложение № 2 на акт образец 15 са констатирани незначителни недостатъци, които са отстранени, видно от протокол образец 16.

Твърди, че в протокол образец 16 е посочено, че строителството е извършено съгласно одобрените инвестиционни проекти, както и че всички СМР са извършени с добро качество и няма неизпълнени или лошо изпълнени работи. Твърди, че обектът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-230 от 09.04.2020 г., като с този акт следва 3 да се счита, че е извършено окончателното приемане на работата от страна на възложителя.

Ищецът твърди, че окончателната сума по чл. 5, ал. 5 от договора, която следва да се изплати от възложителя е в размер на 664 428,74 лева без ДДС или 797 314,49 лева с ДДС съгласно фактура № 1000000061/07.10.2020 г., за което е изпратено писмо до С.О.с вх. № СОА16-ПП00-152-2280/21.12.2020 г.

Вместо да заплати дължимата сума Столична община с писмо с изх. № СОА20-ТД26-4950-1/29.05.2020г. го е уведомила, че налага неустойка за забавено изпълнение по договора в размер на 338 394,40 лева и неустойка за неотстранени недостатъци в размер на 65 000 лева, което ищецът е оспорил със свое писмо от 06.10.2020 г. Ищецът оспорва дължимостта на начислените от възложителя неустойки. Твърди, че доколкото е завършил в удължения срок възложените СМР, не подлежи на финансова санкция по чл. 21, ал. 1, т. 1 от договора. Сочи, че недостатъците на строителните работи са отстранени и не фигурират в протокол образец 16, поради което не дължи неустойка за неотстранени в срок недостатъци.

Сочи се, че Столична община е извършила частично плащане по горепосочената фактура в размер на 393 920,19 лева. Твърди, че неплатеният остатък по фактурата в размер на 403 394,30 лева (начислените от общината неустойки) не е платен и до момента на подаване на исковата молба и е дължима от ответника.

Предвид изложеното ищецът моли да бъде постановено решение с което ответникът да бъде осъден да заплати тази сума, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът Столична община е подал отговор на исковата молба с който е оспорил предявените искове като неоснователни. Излага твърдения, че тъй като процесният договор е сключен след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, същият не може да бъде удължаван с общо 171 календарни дни при общ срок от 245 дни, тъй като това представлявало удължаване с над 70% от първоначално определения срок и не може да бъде прието като несъществено изменение на договора по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП. Позовава се и на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от договора, според която се съдържало забрана за удължаване на срока за изпълнение на СМР. Оспорва и твърдението, че като причина за удължаване на срока е обстоятелството, че учебният процес в 16 ОУ не е преустановяван.

Сочи, че и трите констативни протокола, на които се позовава ищецът, не отговарят на съдържанието за Акт образец 10, какъвто не е съставян. Същите били съставяни несвоевременно и не могат да породят правни последици, свързани с удължаване на срока, а и между страните не е имало воля за удължаване на срока на договора. Сочи се, че поради това и на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от договора за С.О.е възникнало правото да претендира неустойка за забавено изпълнение в размер на 0,5% от стойността на договора за всеки просрочен ден. Сочи, че за забава от 172 календарни дни, считано от 11.03.2019 г. до 30.08.2019 г., и при съобразяване на ограничението от 20%, дължимата от изпълнителя 4 неустойка възлиза на 338 394,40 лева, изчислена върху стойността на договора от 1 691 971,49 лева без ДДС. Сочи, че на основание чл. 21, ал. 2 от договора неустойката е приспадната от претендираното от изпълнителя възнаграждение.

Оспорва твърденията на ищеца, че констатираните недостатъци при изпълнение на СМР са отстранени в указаните за това срокове. Сочи, че същите не са отстранени нито до изтичане срока на договора – 11.03.2019 г., нито до подписване на Акт образец 15 – на 30.08.2019 г. Сочи, че в констативните протоколи изрично е посочено, че при неотстраняване на установените недостатъци в определения срок, изпълнителят дължи на възложителя неустойка по 500 лева на ден, на основание чл. 9, ал. 3 от договора.

Сочи, че поради това и на основание чл. 9, ал. 3 от договора, Столична община е начислила неустойка за периода от 12.03.2019 г. (датата след изтичане на срока на договора) до 30.08.2019 г. (датата на предаване на обекта) или общо 130 дни в размер на 65 000 лева.