Решение № 889 от 25.09.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Перник, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720104588 по описа за 2022 година

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба с вх. № 16488/12.08.2022 г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. Д. К., срещу Г. Б. Ц., с която са предявени следните кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от 510 лева, представляваща непогасена главница по договор за стоков кредит № 4521849, сключен на 22.03.2021 г. между ответника и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, сумата от 104,88 лева, представляваща неизплатена договорна лихва за периода от 14.04.2021 г.- датата на първата погасителна вноска, до 14.03.2022 г.- датата на последната дължима вноска, сумата от 31,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2022 г.- датата на изпадане на длъжника в забава, до 25.05.2022 г.- датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1943/02.06.2022 г. по ч.гр.д. № 03231/2022 г. на ПРС. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че между Г. Б. Ц. и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД на 22.03.2021 г. е сключен договор за стоков кредит № 4521849, по силата на който ответникът получил паричен кредит на стойност 510 лева, който се задължил да върне на 12 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 51,24 лева, с падеж на първата погасителна вноска на 14.04.2021 г., а на последната14.03.2022 г., при ГЛП от 36 % и ГПР от 42,60 %. Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил своите задължения, като останали непогасени суми по договора- 510 леваглавница, 104,88 левадоговорна лихва и сумата от 31,25 лева, представляваща мораторна лихва. Релевират се доводи, че на 19.11.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия), по силата на който първоначалният кредитор 1

„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземанията към ответника по процесния договор. Поддържа се, че на адреса на ответника било изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД с известие за доставяне за извършената цесия, което е получено лично от адресата на 07.02.2022 г. сочи се, че заедно с уведомлението до ответника била изпратена и покана за доброволно изпълнение в срок от 15 дни, въпреки настъпилите към същия момент падежи на всички вноски, но ответникът не е изпълнил доброволно задълженията си. Поради изложените съображения се моли исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Б. Ц., действащ със съгласието на своя попечител В.

Б. Ц., чрез пълномощника адв. В. Б., е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Направил е възражение за нищожност на процесия договор за стоков кредит поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, както и евентуално възражение за унищожаемост на договора поради сключването му от лице, което е било в състояние на трайна неспособност да разбира или ръководи действията си съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД, съответно и от лице, което е било поставено под ограничено запрещение и не е могло да извършва правни действия без съгласието на попечителя си съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗД. Наведени са доводи, че с влязло в сила на 02.04.2010 г. решение № 8 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 742/2009 г. на ПОС ответникът е поставен под ограничено запрещение, тъй като страда от психично заболяване „Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод- маниен с психотични симптоми. Параноидно- маниен синдром с парабулични и агресивни действия. Социална дезадаптация“. Сочи се, че със Заповед № 1284 от 09.06.2010 г. на Органа по настойничество и попечителство към Община Перник на ответника е бил учреден попечителски съвет, като за попечител е била определена неговата майка Н.М.Ц., а за зам. попечител- Б.А. Ц., както и че със Заповед № 632 от 19.04.2021 г. на Органа по настойничество и попечителство към Община Перник на ответника е бил учреден нов попечителски съвет, с попечител В. Б. Ц. и зам. попечител А. В. К.. Твърди се също, че към момента на сключване на договора за стоков кредит ответникът е бил с влошено здравословно състояние и с решение № 260218/18.05.2021 г. по ч.н.д. № 567/2021 г. на РСПерник, влязло в сила на 26.05.2021 г., ответникът е бил настанен на задължително лечение за срок от три месеца при стационарна форма в Държавна психиатрична болница Карлуково, община Луковит. В допълнение се сочи, че не е била обявена предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и не е настъпил падежът на всички погасителни вноски.

По тези съображение се моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се и заплащане на разноските по делото.

С молба от 13.01.2023 г. ищцовото дружество с оглед направените в отговора на исковата молба възражения за недействителност на договора за кредит при условие на евентуалност в случай, че съдът прогласи процесния договор за кредит за недействителен е предявило искане по чл. 34 ЗЗД да бъде осъден ответника да върне предоставената от ищцовото дружество главница в размер на 510, 00 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

На 23.05.2023 г. ответникът чрез адв. В. Б. е депозирал отговор на това искане предявени при условие на евентуалност по чл. 34 ЗЗД от ищеца, като счита, че същото не е необходимо, тъй като искането се явява последица от евентуалното уважаване на направеното възражение за нищожност или възражение за унищожаемост на процесния договор за стоков кредит.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

В депозирана писмена молба чрез адв. Д. К. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък на разноските.

2

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. В. Б., която оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък на разноските.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта: Предявените искове са по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1943 от 02.06.2022 г. по ч.гр.д. № 3231/2022 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността: Предявения иск е с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 3231/2022 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество с вх. № 11176 от 01.06.2023 г., е издадена заповед № 1943 от 02.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. Б. Ц. за вземане, предмет на предявения иск. В срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта е постъпило възражение и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Исковете са предявени в срока по чл.415 от ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

От приложения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2021 г. и Приложение № 1 към него, се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг “ ЕАД е прехвърлило на ищцовата страна вземанията си към ответника произтичащи от Договор за стоков кредит № 4521849 от 22.03.2021 г. за главница в размер на 510 лева, и лихва в размер на 104,88 лева.

В чл.3, т.3.2 от Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), страните са постигнали съгласие, че цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чийто вземания се прехвърлят, като цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента. Доколкото между страните няма спор, че Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г. е породил действие, и доколкото към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, то и следва да се приеме, че ищецът е носител на спорното право по силата на Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2021 г., и Приложение № 1 към същия.

В тази връзка следва да се има предвид и това, че доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе действие същият (т.е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на цесионера) не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането включително чрез пълномощник), но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера (т.е. освобождава се от отговорността по чл.75 от ЗЗД), в който смисъл е решение № 319/27.04.2010 г. по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС и др. След надлежното връчване на препис от исковата молба, ведно с приложеното към него уведомление за цесия следва, че извършеното прехвърляне на процесните вземания по Договора за стоков кредит в полза на ищеца е противопоставимо на длъжника - ответник в настоящото производство.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: наличие на облигационно правоотношение между цедента и ответника по процесния договор за стоков кредит, сключен на 22.03.2021 г., както и реално изпълнение по същия; наличие на облигационно правоотношение по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г., 3 сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на който вземането по сочения договор за стоков кредит е прехвърлено на ищцовото дружество, както и надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия; установяване съдържанието на съглашенията (размер на кредита, договорената лихва, падеж на вземането), получаване на сумата по договора за стоков кредит от ответника, и изпадането му в забава по отношение на задължението за плащане на дължимите месечни вноски.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Няма спор между страните, а и от представеното копие от Договор за стоков кредит № 4521849 от 22.03.2021 г., се установява, че на 22.03.2021 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за стоков кредит, съгласно който дружеството е отпуснало на ответника стоков кредит за закупуване на мобилен телефон в размер на 510 лева, който е следвало да бъде погасен на 12 месечни погасителни вноски всяка в размер на по 51,24 лева, с падеж на първа вноска 14.04.2021 г., и падеж на последна вноска –14.03.2022 г., при годишен процент на разходите (ГПР) от 42,60 %, и лихвен процент (ЛП) от 36,00 %. При тези параметри на договора общото задължение по кредита възлиза на стойност от 614,88 лева. Няма спор, че сумата от 510 лева, е преведена от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по сметка на лицето съгласно даденото от оттветника съгласие за директен дебит, което се установява от приложената към исковата молба фактура от 22.03.2021 г. и съгласие за директен дебит от 22.03.2021 г. Не се спори, че въз основа на отпуснатия кредит на ответника, същият е закупил и получил мобилен телефон до посочената стойност от 510 лева.