Решение № 268 от 16.10.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000162 по описа за 2024 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 260073 от 08.01.2024 г. по описа на ВОС, на ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК 201677893, със седалище град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат И. З., САК, срещу решение № 260035 от 28.11.2023 г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. № 1230/2019 г. по описа на ВОС.

Предмет на обжалване е частта на решението, с което ответното дружество – настоящ жалбоподател е осъдено да предаде на ищцата В. С. С., ЕГН **********, владението върху Ателие № 9, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *****, находящо се на трети етаж в офис сграда *** с административен адрес *****, с площ от 65,29 кв.м. при граници: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта - ***, и върху Поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в *****, е площ от 332 кв.м., с предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване – за ниско застрояване, при граници: поземлени имоти с идентификатори *** и ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като получени на отпаднало основание - развален договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 34, том 4, нот.дело № 322/25.08.2014 г. на нотариус рег. № 363 с район на действие РС - Варна, с който В. С., чрез пълномощника си В.Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС” ЕООД описаните недвижими имоти срещу 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур” АД, ЕИК 200982365, съответно на което е осъдено да възстанови на ищцата сторените разноски по делото в размер на 936,61 лева.

Обоснованите във въззивната жалба оплаквания са за незаконосъобразност и 1 неправилност на решението в обжалваната му част. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 88 ЗЗД и безспорно установения по делото факт, че владението на процесните недвижими имоти е било предадено на 20.08.2014 г. по силата на сключения между страните предварителен договор, въззивникът оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че е възможно връщането на владението да се претендира на основание разваления окончателен договор за замяна. Оспорва като незаконосъобразно и противоречащо на съдебната практика застъпеното в тази връзка становище, че със сключването на окончателен договор действието на предварителния договор се прекратява, с което основанието за получаване на даденото по предварителния договор се заменя с основание за получаване по силата на окончателния договор, поради което и получИ.т нещо по предварителния договор не дължи неговото връщане, а има право да го задържи, но вече на основание окончателния договор. В конкретния случай това становище и направения извод, че със сключването на окончателния договор за замяна действието на предварителния договор е било прекратено, се оспорва и като необосновано като се твърди, че коментирания предварителен договор не е бил представен и приет като писмено доказателство по делото. Като поддържа твърдението си, че единственото задължение на ищцата по сключения договор за замяна от 25.08.2014г. е било да прехвърли правото на собственост върху процесните имоти, което задължение не е изпълнила, тъй като не е била собственик на недвижимите имоти, въззивникът счита, че единствената последица от развалянето на договора е отпадането именно на това задължение. Поради това на ищцата не се дължи връщане на собственост, както и производното на него право на владение, вследствие на развалянето на окончателния договор.

На отделно основание се прави оплакване, че съдът не е изложил мотиви относно решението по гр.д. №16835/2017г. на Районен съд - Варна, с което единият от имотите – ПИ с идентификатор №*****, е признат за държавен като е отречено правото на собственост на ответното дружество, на ищцата като негов праводател, съответно на нейните праводатели по НА №125, том 23, дело 4780/12.05.2014г. на СВВарна и неговото значение за спора.

Като неправилно се оспорва становището на първоинстанционния съд, че ответникът е следвало да се позове на юридически факти, отричащи правото на собственост на ищцата, като се твърди, че като положителен факт, правото на собственост следва да се установи от този, който го твърди, като този факт не може да се презумира.

Оспорват се като неправилни и изводите на съда по отношение отхвърлените възражения за придобиване на процесните имоти по давност от страна на ответника, съответно че ответникът не упражнява владение върху тях. Позовава се в тази връзка и на новоузнат факт – с НА №69, том 102, вх. Рег. № 38736 от 14.12.2023г. на СВ-Варна ищцата е продала на трето лице процесните недвижими имоти като се е задължила да предаде владението върху тях в деня на сключване на договора.

В подадения по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор вх.

№261365/25.03.2024г. насрещната страна – ищцата В. С., чрез пълномощника си по делото адвокат С. З., ВАК, обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне. Счита за неотносимо към спора дали ищцата е собственик на процесните имоти, съответно дали владението е предадено при сключването на предварителния договор – имотите подлежат на връщане поради развалянето на окончателния договор за замяна, а това задължение е облигационно.

Поддържа оспорването на възражението на ответника за изтекла в негова полза 2 придобивна давност. Не оспорва твърдението във въззивната жалба за извършено прехвърляне на имотите след постановяване на първоинстанционното решение, но възразява въз основа на този факт да се прави извод, че ищцата владее имотите.

Представя доказателства за опровергаване на този факт – заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи от 22.12.2023г. и изпълнителен лист от 28.12.2023г., издадени по ч.гр.д. №20233110116415 на ВРС, уведомление от „КТМ ЕКС“ ЕООД до ЧСИ по повод и във връзка с предприетото изпълнение. С оглед на това се противопоставя на искането на въззивника по чл.176 ГПК.

В производството по чл. 267 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по предварителните въпроси и с определение № 462/01.08.2024 г., в една част е приел като допустими сочените от страните с въззивната жалба и отговора, писмени доказателства, а в друга е оставил без уважение искането ищцата да бъде задължена да даде обяснения на основание чл. 176 ГПК, както и да се изискат за послужване материалите по гр.д. №16835/2017г. на Районен съд – Варна и т.д. №101/2015г.. на Окръжен съд – Варна.

При проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция страните поддържат развитите в жалбата, съответно в отговора доводи. Въззивникът претендира разноски, а насрещната страна, чрез своя процесуален представител, изрично е посочила (в молба от 13.09.2024 г., л. 50), че не търси такива.

За да се произнесе въззивният състав съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ищеца В. С. С. срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД искове в условията на евентуалност за предаване владението на следните два имота: Ателие № 9, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***** и Поземлен имот с идентификатор *****, на основание чл. 34 ЗЗД, като получени по нищожен договор, а при условията на евентуалност на основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, като получени на отпаднало основание, по-конкретно развален договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 34, том 4, нот. дело № 322/25.08.2014 г., с който В. С., чрез пълномощника си В.Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС” ЕООД описаните недвижими имоти срещу 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур” АД, ЕИК 200982365.

Ищцата не спори, че между нея и „КТМ ЕКС“ ЕООД е налице договор за замяна на три имота, сред които и процесните два – ателие и поземлен имот. Имотите били заменени срещу 50 броя налични поименни акции с номинал сто лева от капитала на „Балик Тур“ АД. Сочи, че е предявила искове срещу същия ответник, в условията на евентуалност, за прогласяване нищожност на процесната сделка поради липса на основание, според чл. 26, ал. 2 предл. 4 ЗЗД, съединен с иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора. Посочва, че имотите се владеят от ответното дружество.

По тези искове било образувано търг. дело № 553/2018 г., по описа на Окръжен съд – Варна.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва иска като неоснователен. Понеже договорът за замяна не е нищожен, нито е бил унищожен, смята, че искът по чл. 34 ЗЗД е неоснователен. Оспорва, че ищцата е собственик на процесните имоти.

Независимо, че не е придобил собствеността върху имотите чрез прехвърлителна сделка, то се позовава на изтекла в негова полза кратка придобивна давност, защото е упражнил добросъвестно владение в периода от сключването на договора за замяна 25.08.2014 г. до 25.08.2019 г., включително.

3

Съдът, след преценката на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Като предмет на въззивно обжалване е въведена единствено претенцията по уважения евентуален иск по чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, с който дружеството е осъдено да предаде на В. С. владението върху Ателие № 9 с идентификатор ***** и върху Поземлен имот с идентификатор *****, съответно и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че помежду им е сключен договор за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа от 25.08.2014 г., по силата на който В. С., действаща чрез пълномощника си В.Б. прехвърля свои собствени недвижими имоти (общо три на брой), сред които и процесните Ателие № 9 с идентификатор ***** и върху Поземлен имот с идентификатор *****, в замяна на което „КТМ ЕКС“ ЕООД прехвърля на В. С. 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур“ АД.

В производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели. От разпита на свидетелите Т.В. и В.Б. (пълномощник на ищцата при сключване на договора за замяна) се установява, че и двамата познават В. С..

Свидетелят Т.В. разяснява обстоятелства около сключването на договора за замяна и упълномощаването на В.Б., като твърди, че е присъствал на тези сделки. Заявява, че е имало подписан предварителен договор между дружеството и В. С. от 20.08.2014 г.. От същата дата било изготвено и пълномощното на В.Б., на която ищцата предала и ключовете от ателието. Ответното дружество се намирало във владение на имота и го е отдавало под наем до 2020 г..

От разпита на свидетеля Б. се потвърждава, че „КТМ ЕКС“ ЕООД е било във владение на двата процесни имота, като според свидетелката това е станало в период до 2022 г., когато управителят на дружеството я потърсил за съдействие при сключването на предварителен договор с трето лице. И според Б., дружеството е отдавало ателието под наем. Сочи, че е виждала предварителен договор и протокол за предаване на владението на ателието на трето лице през 2022 г..