Решение № 293 от 03.11.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Смолян, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500219 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 и следващите ГПК, във връзка с чл.200 КТ.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№857/17.05.2022година от А. З. К., ЕГН ********** от с.Змеица, обл.Смолян, ул.”Виденица” №62,депозирана чрез адв.Д. Д. Н. и насрещна въззивна жалба вх.№ 1453 от 23.05.2022година, от ТПДГС „Доспат“, депозирана чрез адв.В. И. Р. и двете срещу

Решение № 35/25.03.2022г., постановено по гр.д. № 317 по описа за 2021г.на Районен съд-Девин, с което е осъдено ТП „Държавно горско стопанство Доспат”, с ЕИК: *** при ЮЦДП, представлявано от инж.

М.И.С. да заплати на А. З. К. 11 250 .00 (единадесет хиляди двеста и петдесет) лева неимуществени вреди (болки и страдания), в следствие на „ексцес“ на заболяването от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015г., съгласно Разпореждане № 38/15.05.2015г. на ТП на НОИ – Смолян при горско - технически участък, намиращ се в землището на с. Късак, отдел 210 „Г”, местност „Ч.”, подместност „Ш.ч.”, общ. Доспат, обл. Смолян, в резултат на която е претърпял на 21.06.2021г. „луксация на лява тазобедрена става“, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021г. до окончателното погасяване на сумата и 2 144.13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи сторени разходи за лечение, в следствие на претърпяна на 21.06.2021г. „луксация на лява тазобедрена става“, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021г. до окончателно погасяване на сумата и разноски в размер 900.00 лева, определени съобразно уважена част от иска на основание 1 чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 Закон за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 и т.4 Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска от заявения размер по представен списък по чл.80 ГПК.

Със същото решение е отхвърлен иска за разликата от 11 250.00 лева до предявения размер от 30 000.00 лева неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е прието, че присъдените суми на А. З. К., с ЕГН **********, от с. Змеица, обл. Смолян, ул. Виденица № 62 в настоящото производство - 11 250 .00 (единадесет хиляди двеста и петдесет) лева - неимуществени вреди (болки и страдания) и 2 144.13 (две хиляди сто четиридесет и четири лв.13ст.) лева, обезщетение за имуществени вреди, съставляващи сторени разходи за лечение, в следствие на претърпяна на 21.06.2021г. луксация на лява тазобедрена става, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021г. до окончателното погасяване на сумата подлежат на прихващане с дължимите от А. З. К., с ЕГН **********, от с. Змеица суми на ТП „Държавно горско стопанство Доспат”, с ЕИК:

*** при ЮЦДП, надплатени суми въз основа на издаден изп. лист по невлязло си сила решение №61/15.02.2019г. по в. гр. д. №274/2018г. по описа на Окръжен съд – Смолян, а въз основа на Решение №41/05.03.2020г. по гр.д. №2679/2019г., IV г.о. ВКС е издаден обратен изпълнителен лист №20064/07.08.2020г. на Окръжен съд – Смолян и е бил издаден изпълнителен лист за присъдени разноски по г.д №53/2017г. по описа на РС Девин, по силата на които А. З. К. трябва да заплати на ТП ДГС - Доспат сумата от 23 371.78 лева, заедно със законната лихва от 07.11.2016г., изчислена до датата на с.з. 18.11.2021г. – 11 926.10 лева или – 35 297.88 лева, заедно с 2 063.30 лева - разноски по ГД № 53/2017г., общо сума в размер на 37 361.18 лева до 18.11.2021г., в поредност – разноски, лихви и главница, като приема за основателно възражението за прихващане, според чл.104 ЗЗД – двете насрещни вземания се погасяват до размера на по - малкото от тях по изявление на едната страна, отправено до другата.

Със същото решение е осъден А. З. К. да заплати на ТП „Държавно горско стопанство Доспат” разноски за адвокатско възнаграждение в размер 900.00лв., съобразно отхвърлената част от иска по представен списък по чл.80 ГПК, на основание чл.78 ал.3 ГПК, а ТП „Държавно горско стопанство Доспат” е осъдено да заплати държавна такса в размер 535,76 лева и 200.00лв. разноски от бюджета за експертиза, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин.

С въззивната жалба на А. К. се атакува постановеното решение в частта, с която съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди в частта му за горницата над присъдените 11 250 лева до претендираните 30 000 лева, както и в частта му, в която е уважено възражението за прихващане, направено от страна на ответника. Поддържа се неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК, както и необоснованост. Според жалбоподателя съдът не се е съобразил с установената фактическа обстановка и е направил грешни изводи относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а претърпените в следствие на ексцес през 2021г., средна телесна повреда, трудна за лечение, 2 с продължителен възстановителен режим, с остатъчни болкови синдроми и за в бъдеще, справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 15 000 лева, който след редукцията е намален на 11 250 лева. Твърди още, че безспорен е фактът, че ищецът е претърпял процесните неимуществени вреди и същите са настъпили в резултат на претърпяната в следствие от трудовата злополука травма, като се твърди, че при определяне размера на обезвредата съдебния състав, макар формално да е посочил, че лечението е проведено с оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрена и колянна става, които са създали на ищеца дискомфорт, болки и страдания, установени от св. Зайре К.а. - ищецът е бил напълно неподвижен, въобще не е могъл да се грижи сам за своите ежедневни нужди, а е бил изцяло с чужда помощ и грижи в периода на оперативното лечение за около един месец от 21.06.2021г. до 26.07.2021г. и следоперативен възстановителен период за около един месец с протекли усложнения. Твърди още, че от представените медицински документи е видно, че е проведено ново лечение, свързано с травмите на ищеца от станалата на 10.04.2015г. трудова злополука, което е довело до влошеното му физическо и психическо здравословно състояние - изпаднал в отчаяние от търпените болки и страдания, принуден е да взема обезболяващи и успокояващи психиката медикаменти, не виждал перспектива за оздравяване и е бил неспособен да се обгрижва сам, с което се обосновава извода, че съдът е определил обезщетение в един изключително нисък размер, несъответстващ с принципа за справедливост установената задължителна съдебна практика. Развива оплакване, че не е отчетено обстоятелството, че ищецът ще изпитва болки и за в бъдеще, както и че увреждането е получено в ранна възраст на пострадалия - 50 години, което ще продължи през по-голямата част от живота на пострадалия. Според жалбоподателя след съвкупната преценка на доказателствата се налага извод, че установените към 2021г. здравословни промени настъпили с трудовата злополука, представляват сериозно засягане на неговото физическото и психическо здраве.

На следващо място е направено оплакване, че макар в обстоятелствената част на обжалвания съдебен акт, хронологично да са посочени обстоятелствата, на които се базира претенцията, съдът не е посочил какво е конкретното значение на обсъдените от него обстоятелства по делото при определянето на размера на обезщетението - как всяко от тях се отразява върху него - в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне. В тази връзка се твърди, че никъде в мотивите не е посочено как продължителния възстановителен период, трудностите при лечението (претърпени три операции на тазобедрената става в рамките на месец, имобилизацията, постелния режим на лечение, нуждата от чужда помощ), бавното възстановяване, загубата на социални контакти, изпитаните болки и страдания с изключително висок интензитет, както непосредствено след настъпването на луксациите, а така също и при извършване на оперативните интервенции и последващ продължителен период, продължаващите и за в бъдеще двигателни ограничения и болки при промяна на времето, физическо натоварване и вертикализация на тялото, обществено-икономическата ситуация в страната към момента на настъпване на „ексцеса " - 2021г. и трайно установената съдебна практика са се отразили върху определения размер на обезвредата. В тази връзка е 3 направено оплакване, че съдът не се съобразил и с трайно установената съдебна практика по аналогични случаи при определяне размера на обезщетението. Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била 240,00 лева от 01.01.2009 г., 270,00 лева от 01.09.2011 г. до 01.05.2012 г. , 290,00 лева от 01.05.2012 г. до 01.01.2013 г. , 420 лева от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., съгласно ПМС №375/28.12.2015г. и 510 лева през 2018г. и 560 лева през 2019г., съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г., 560 лева през 2019г., 610 лева през 2020г. и 650 лева през 2021г.

(или увеличението на MP3 за страната от 2010г. до 2021 г. е повече от два пъти и половина).

Твърди също, че така постановеното решение не кореспондира и със съдебната практика на ВКС по аналогични случай по дела по чл.290 от ГПК, относно обезщетения за неимуществени вреди. С тях състави на ВКС присъждали обезщетения за неимуществени вреди за аналогични травми в условията на ексцес - от 2015г. - 30 000 лева, към присъдените с предходно съдебно решение 60 000 лева за счупена през 2011г. бедрена шийка и изживян стрес от злополуката - Решение №39/07.05.2020г. по т.д. № 1184/2019г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, при размер на MP3 за страната от 270 лева; присъдени през 2013г.

- 35 000 лева за изкълчена през 2009г. тазобедрена става - Решение №155/30.09.2013г. по т.д.

№ 212/2012г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, /при размер на MP3 за страната от 240 лева/, а в случая лечението е било свързано с три операции, смяна на ставата и последвала имобилизация на пациента, предполагащо по-висок размер на претърпените от него болки и страдания. Тази необоснованост на решението е довела и до неправилно приложение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, като в нарушение на установения там принцип за справедливост, определеният от съда размер на обезщетението е занижен спрямо действителния размер на вредите - с оглед конкретните обстоятелства по делото, като съдът не е извършил достатъчно задълбочена преценка относно това, че значителен превес имат обстоятелствата, които обуславят по-висок размер на обезщетението. Предвид гореизложено според жалбоподателя съдът не е обсъдил в мотивите си правнорелевантните по спора факти, от които произтича спорното право. Претендира съдът да отмени решението в атакуваните части, като уважи изцяло предявеният иск за горницата над присъдените 11 250 лева до пълния претендиран размер сумата 30 000 лева за нанесени неимуществени вреди вследствие „ексцес" на заболяването от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015г. от претърпяна на 21.06.2021г. луксация на лява ТБС, ведно със законната лихва, начиная 21.06.2021г. до пълното изплащане на сумата, както и да отмени съдебното решение в частта му касаеща възражението за прихващане. Претендира осъждане ответника ЮЦДП ТП„Държавно горско стопанство Доспат", ЕИК *** на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с ал. 1, т.З от ЗА да заплати полагащият се адвокатски хонорар по предявения иск пред двете съдебни инстанции на адв.Д. Н..

В писмения отговор на ТПДГС „Доспат“, чрез пълномощника адв.В. И. Р. се поддържа неоснователност. Според въззиваемата страна, в полза на ищеца не следва да се присъжда обезщетение дори в присъдения сега размер както за имуществени, така и за неимуществени вреди. В случай, че съдът не уважи депозираната насрещна въззивна жалба, предлага съдът да потвърди решението в частта обжалвана от А. К., тъй като не са налице 4 основания за увеличение и отхвърляне на искането за прихващане, изложените оплаквания във въззивната жалба на А. К., депозирана чрез процесуалния му представител не са налице.