Решение № 321 от 04.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200077 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимата Д. П. М. чрез упълномощения й защитник адв. Г. срещу въззивно решение № 140/01.12.2023 г. на Апелативен съд –гр.

Велико Търново, постановено по в.н.о.х.д. № 20234000600217/2023 г.

В жалбата на защитата на подсъдимата М. са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимата по предявеното й обвинение, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд или като втора алтернатива, за намаляване на наложеното наказание.

В подкрепа на наведените касационни основания се сочи неправилна доказателствена оценка на свидетелските показания по делото, които не са интерпретирани съобразно действителното им съдържание и не са оценени в съответствие с протоколите от извършените претърсвания и изземвания от жилището и кабинета на подсъдимата, както и с изготвените ВДС чрез използване на СРС от подслушаните й телефонни разговори.

Твърди се, че дактилоскопната експертиза по делото е била игнорирана при оценката на обясненията на подсъдимата, които й кореспондират напълно, което е довело до неправилно възприета фактическа обстановка. Излагат се доводи за неправилно формулирано обвинение 1 с предявения обвинителен акт, който не съдържа данни за мястото на извършване на престъплението; за неправилен отказ за допускане до разпит на свидетелката Г. К.

/включително и посредством видеоконференция/ относно ключови обстоятелства от значение за доказаността на обвинението, както и отказ за приобщаване по делото на електрона кореспонденция между същата свидетелка и подсъдимата и за проверката й чрез назначаване на техническа експертиза. Отделно се твърдят нарушения при изготвянето на мотивите към въззивната присъда чрез възпроизвеждане на първоинстанционните мотиви без собствен доказателствен анализ, което е довело до пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението.

Показанията на свидетелите М. и И. К. за срещата им с подсъдимата преди прегледа пред лекарската комисия се твърди, че са превратно интерпретирани, при което не е установена действителната цел на посещението им, а именно преглед на медицинските документи на И.

К., което не е част от длъжностните задължения на подсъдимата като председател на ТЕЛК.

При тези фактически данни поведението й по приемане /“ прибиране“/ на инкриминираната парична сума се оценява като несъставомерно, защото не е свързано с изпълнение на служебни задължения. В жалбата се твърди доказателствена необезпеченост на авторството на подсъдимата в извършване на процесното деяние, на базата на което се поддържа и неправилно приложение на материалния закон чрез признаването й за виновна в престъпление, което не е извършила.

Явната несправедливост на наказанието се извежда от прекомерната продължителност на определените пробационни мерки, които според защитата е следвало да се определят в рамките на минималния законов размер.

Пред касационната инстанция подсъдимата М. се представлява от упълномощения защитник адв. Г., който поддържа касационната жалба на подзащитната си по изложените съображения и с направените алтернативни искания за отмяна или изменение на въззивната присъда. Защитникът на подсъдимата акцентира върху липсата на обективна страна на деянието, която намира за недоказана от наличната по делото доказателствена съвкупност, от която не се установява получаването на инкриминираната парична сума с цел да изпълни служебни задължения като председател на ТЕЛК. Както и сочи, че ако се приеме за установено, че тази сума е била приета, по делото липсват доказателства, че това е било извършено по повод служебните задължения на М. като председател на ТЕЛК. Позовава се на противоречия в мотивите към присъдата на апелативния съд относно местоработата на подсъдимата, / посочено е, че работи в /населено място/, докато в действителност тя е работела в /населено място/ /на отказа на съда да допусне до разпит свидетелката Г. К. и на липсата на мотиви към новата присъда.В заключение поддържа алтернативните искания от жалбата в последователността, в която са посочени.

Подсъдимата М. в последната си дума пред ВКС предоставя решението на съда и моли да се вземе по справедливост.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна прокуратура намира касационната жалба на подсъдимата за неоснователна и счита, че следва да бъде оставена без уважение.

2

Сочи, че решението на апелативния съд е правилно и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Намира правната квалификация на деянието за правилна и съответна на доказателствата по делото, както и посочва, че в присъдата на апелативния съд са изложени подробни мотиви в подкрепа на правните му изводи, от които става ясна логиката на съда и волята му за вземане на решението за присъдата. Показанията на свидетелите К.и намира за правилно интерпретирани по въпроса за срещата им с подсъдимата при отчитане на кореспонденцията им с ВДС от използване на СРС по отношение мобилната им комуникация, поради което счита, че присъдата следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационната жалба на подсъдимата М. и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 11/02.06.2023 г. на Окръжен съд- гр. Ловеч, постановена по н.о.х.д. № 202243002002214/2022 г. подсъдимата Д. П. М. е призната за виновна в това, че на 28.01.2019 г. в качеството на длъжностно лице председател на ТЕЛК – /населено място/ приела дар – парична сума в размер на 200 / двеста/ лв., която не й се следва, за да извърши действие по служба, да издаде ЕР № 0229 от Зас. № 014/29.01.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ /болница/ – /населено място/, поради което и на осн. чл.301, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъдена на наказание „пробация“ с пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т.1, 2 и 5 от НК за срок от две години, като периодичността на изпълнение на мярката по т.1 е определена на два пъти седмично.

С присъдата, на осн. чл.59, ал.1 от НК е приспаднато при изтърпяване на наказанието пробация предварителното задържане на подсъдимата и времето, през което е била с мярка за неотклонение „домашен арест“.

Подсъдимата М. е осъдена, на осн. чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски и съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

С решение № 140/01.12.2023 г. на Апелативен съд –гр. Велико Търново по в.н.о.х.д. № 20234000600217/2023 г. присъдата на окръжния съд е изменена, като е отменена в частта, с която съдът е постановил отнемане в полза на държавата на сумата от 15 680 лв. и 550 евро и на подсъдимата М. е постановено да се върне сумата от 14 180 лв. и 550 евро, а сумата от 1500 лв., за която не е установено на кого принадлежи да се отнеме в полза на държавата, на осн. чл. 112, ал.1 от НПК ако в едногодишен срок от приключване на наказателното производство не бъде потърсена от собствениците й. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимата М. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.

Приоритетен отговор следва да бъде даден на оплакването по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК при 3 постановяване на въззивното решение, доколкото проверката за правилното приложение на материалния закон може да се осъществи само в рамките на правилно формирано вътрешно убеждение по фактите на обвинението и при липсата на процесуални нарушения със съществен характер.

Оплакването за неправилно формулирано обвинение с внесения обвинителен акт, поради неяснота относно мястото на извършване на деянието се намери за неоснователно.

Допустимостта на навеждането пред касационния съд на доводи по формулировката на обвинението, предявено с обвинителния акт по делото се извежда от преюдициалното заключение на СЕС от 21 октомври 2021 г. по дело С-282/20, съгласно което правото на предоставяне на подробна информация относно обвинението по смисъла на чл. 6, & 3 от Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство и чл.

47 от Хартата на основните права на ЕС следва да се обезпечи по време на цялото наказателно производство. Както и че цитираните норми от правото на ЕС следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда процесуален ред за отстраняване след разпоредително заседание по наказателно дело на неяснотите и непълнотите, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия/подсъдимия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа подробно описание на действията на подсъдимата по получаване на неследващата й се парична сума, предмет на обвинението, в това число и на мястото, на което същата й е била предадена, а именно служебният кабинет на М., в болница, находяща се в /населено място/. Описанието е детайлно и съдържа пълна информация за мястото на деянието. Обвинителният процесуален документ е единен и се състои от обстоятелствена част и диспозитив, поради което неизписването в диспозитива на същия населеното място, в което е осъществен процесният подкуп при наличното пълно описание на това обстоятелство в неговата обстоятелствена част е достатъчно за да се приеме, че подсъдимата е била информирана в пълнота за предявеното й обвинение и не е била възпрепятствана да организира и реализира своята защита, поради което не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение, изведено от непълната и неясна формулировка на обвинението.

Наведеното с жалбата възражение срещу доказателствената оценка на гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелите К.и и депозираните от подсъдимата, поради превратна интерпретация на първите и неоснователно игнориране на обективността на обясненията на М. също е неоснователно. Контролираният въззивен съд е анализирал детайлно показанията на посочените свидетели както относно вътрешната им устойчивост, така и посредством съпоставка с останалия доказателствен материал и правилно е намерил, че същите са истинни и правдиви и отразяват обективно поведението на подсъдимата по получаване на процесния неследващ й се дар. Оценката на показанията на свидетелите К. законосъобразно е била извършена през призмата на разпоредбата на чл. 121, ал.1 от НК с оглед обстоятелствата, за които са свидетелствали и възможността да бъдат уличени в 4 извършване на престъпление по повод даването на неследващия се дар на подсъдимата М..

Въззивният съд е аргументирал становището си да даде вяра на показанията на свидетелите К. от досъдебното производство от една страна с изминалия период от време и от друга с обстоятелството, че се касае за показания, депозирани по реда на чл. 223 от НПК, пред съдия от съответния съд, което е гаранция за това, че същите са дадени в спокойна обстановка и без свидетелите да са били обект на неправомерно въздействие, което би могло да компрометира тяхната истинност. Апелативният съд е отчел последователността на показанията на свидетелката К. и липсата на противоречия при двата разпита, като прочитът на показанията й от досъдебното производство е поради липсата на спомен за конкретни детайли относно инкриминираното деяние, а не поради несъответствие на заявеното пред съда с показанията й от досъдебната фаза. По отношение на свидетеля К. приобщаването на показанията му от досъдебното производство е поради заявена от него липса на спомен за обстоятелствата, свързани с предоставянето на подсъдимата на процесната неследваща й се парична сума, но след прочитането им свидетелят е заявил, че ги поддържа изцяло и не е оспорил тяхната обективност.